На евроизборите ударихме ново европейско дъно. Този път по електорална активност. 2/3 пасуват, били протестирали срещу статуквото. Резултатът: повече от същото.

ГЕРБ остават с колкото имаха – 6 места в ЕП. БСП взима с депутат повече,  в помощ на националпопулистите, те пък на московските проксита, от които другата Европа силно се пази, ние изпращама две бройки. Да има.

У нас си пребетонираме завареното положение, казано ангро. В ЕП – да се оправят сами.

Като гарнитура към основното сготвено, неформална коалиция между Десислава Иванчева и сложилите чавка в квадратчето „Не подкрепям никого“ се очертава шеста политическа сила на евровота. Иванчева и сама издухва две от партиите във властта от партньорите на ГЕРБ, както и една предишна съуправляваща – АБВ на Георги Първанов. А заедно с деклариращите „никого не подкрепям“ почти събират гласове за един собствен евродепутат.

И като теглим чертата – на 26 май всички действащи политици с техните партии с претенции и държавата такава, каквато е, отнесоха два силни шамара.

ШАМАР 1 :

За пасуващите социологическите разрези показват, че това е най-вече от индиферентност и  мързел, и едното, и другото не с  50, със 70 (%) нюанса. Преди, за последно, респондентите били живнали/повЕрвали, че някакъв цар можел да ги оправи. Но, щом и той не могъл, значи никой не може.

Протестно поведение или демократична незрялост, омерзение, знак за отчуждение, елементарна леност, типично нашенско кръшкане от всичко и навсякъде, дезинтересираност от неинформираност или обратното, комплексарщини всякакви, очакване за Д5З…  Или? Както казваше онази последна царска електорална надежда, „Времето ще си покаже“.

ШАМАР 2 :

Един независим кандидат – Десислава Иванчева, бивш кмет на р-н „Младост“, София, подложена на показна разправа и унижение, с недоказано обвинение за корупция по доноси, осъдена на 1-ва инстанция, сега под домашен арест, без кампания, без платени тв студия и билбордове дръпна 30 000 гласа. Повече от Сидеров, повече от НФСБ.

Иванчева има подкрепата не само на „Младост“, тя привлече национален вот. След всички централни райони в София, където на места стигна и до 4,5-%, за нея гласуваха от Пловдив, Русе, Стара Загора, Шумен, Велико Търново, Благоевград, Сливен, Кърджали и прочее областни центрове. След като Европейският съд по правата на човека се произнесе по случая „Иванчева“, защото Страсбург се оказа неминуем, процесът може само да продължи да се разраства.

В добавка към вота за Иванчева дойде силата на седмата политическа сила,  привлякла над 60 000 гласа – графата в бюлетината с позиция „Не подкрепям никого”. Заедно с Иванчева се вдигат директно на шеста позиция, на ръба са да спечелят (условно) свой общ евродепутат.

ДРУГИТЕ  МЕЖДУ  ШАМАРИТЕ 

Победителят на евроизборите ГЕРБ (31%) остана на прежните лаври, изпраща в ЕП пак шестима (6), като същевременно губи електорална подкрепа. Работи схемата ниска избирателна активност, силни партийни ядра.

Гражданите за европейско развитие на България (ГЕРБ) сега получават 607 194 гласа. Сравнено с 2014-а губят над 73 000.

Част от преди подкрепялите ги гласове оттичат към ВМРО, друга дори към БСП, показват социологическите сондажи. Във втория случай най-често става дума за по-стар електорат на социалистите, харесал Бойко Борисов като „наше момче“, но преживял разочарование. А в първия – може да бъде открит и дял на някогашен седесарски електорат от ОДС периода, търсил безуспешно дясна опора  в ГЕРБ, после изобщо някакво представителство, който обаче не може (освен рядко и само наум) пак да се врътне към автентичните десни. Има отлив някакъв и към властовите партньори, в подкрепа на статуквото все пак. На принципа хем така, хем онака. Както и от омагьосаните от антикомунизма на ядрото на ГЕРБ.

Другите, които обръщат гръб на ГЕРБ, са изключително от собственаа им специална селекция. Но все по-горчиво обидени, разочаровани, че за едни има асансьори и тризонети, суджуци и прочее, за другите не. Това си проси да бъде наказано. Засега – жълт картон с мълчалив бойкот. Между другото, сега ГЕРБ, май, не видя особена помощ и от държавните си служители с прясно увеличените заплати, чийто брой вече клони към 400 000. Като от тях, с голяма доза сигурност, има оттекли и към Иванчева.

Класирането на ГЕРБ неслучайно бе класифицирано като победа, но Пирова.

Има над какво да размишляват Гражданите за европейско развитие на България, няма съмнение. Не изглеждат обаче особено обнадеждаващи като тренд първите аналитични лидерски изводи: „изкореняване, изкъртване до основи“ на всички провалили се места структури и „окончателно опраскване“ на Цветан Цветанов.

БСП загуби вота с резултат 24% въпреки активните социологически вещания. Същевременно увеличи депутатите си в социалистическата фракция на европарламента с един, вече ще има 5-ма представители, преди бяха четирима.

И още : партията с лидер Корнелия Нинова е дръпнала до 450 005 гласа срещу 424 037 от 2014-а, когато водач на БСП бе Сергей Станишев.

Самият Станишев, меко казано, без памет за доста прежни партсъбития и за собственото му водачество, с днешна дата критикува Нинова за сегашната, недопустима, по думите му загуба, „при избори, поднесени  на тепсия“ (при положение, че в неговото лидерско CV са документирани 11 загубени вота).

Така или иначе, и сега, както и преди през 2014-а, БСП не спечели мача срещу ГЕРБ.

След соцпровала преди пет години лидерът Станишев игра доста безкритична, много различна от сегашната игра на Корнелия Нинова. Съвсем типична за него, казват най-посветени от „Позитано“. Станишев не допусна мисъл за разкаяние и оставка, дори поиска да стане и премиер – на мястото на коалиционно съгласувания с ДПС Орешарски.

Последва разжалване от страна на ДПС, Доган и Пеевски, тръгна се към предсрочните парламентарни през октомври 2014-а, пътьом бе срината КТБ. БСП оцеля, трудно, но бе наказана тежко от собствения си електорат. Изпадна до четвърта политическа сила. Получи по-малко гласове от ГЕРБ, от ДПС и дори от „България без цензура“ на Бареков. Станишев хвана самолета за Брюксел.

След провала на сегашните евроизбори, бидейки начело на партията днес, Корнелия Нинова по-бързо видя дебелия край, призна вина, изпреварвайки силната вътрешнопартияна критики, обяви оставка. Не скри, че разчита да се върне на бял кон, върху прокараните именно от нея нови правила за избор на председател. Чрез вътрешно пряко гласуване от цялата партия. По същия план дотогава трябва да има смяна на кръвта на общинските и областните съвети на партията, където е нужно и на местните лидери. Дясната й ръка Кирил Добрев отдавна и той кърти структури. Но и вътрешнопартийната опозиция не спи. Предстои сериозно надцакване със схеми.

От тези избори и ДПС излиза с поражение. Губи по-зле и от ГЕРБ, и от БСП. Движението се лиши от едно депутатско място, взима 3 места, при положение, че в предишния европарламент имаше 4. ДПС дърпа 16%, които идват от 303 714 гласа.

Сравнено с 2014-а е налице пореден отлив на гласове от Доганова партия. Тя губи повече от 83 000 гласоподаватели. Тенденцията на свиване на поддръжниците й продължава. Тя удари рязко ДПС първо на последните парламентарните избори, когато 100 000 предпочетоха да последват отцепилата се фракция, формирала партията ДОСТ на Лютви Местан.

Роля имат, несъмнено, и други „странични“ фактори. Най-близките до ума : трайната бедност на масата български турци въпреки верноподаническото гласуване за ДПС десетилетия и въпреки факта, че ДПС е неизменно във властта (ако не челно, отпред на сцената, то иззад кулисите).

Срещу ДПС, със сигурност, работи и последното мистериозно убийство с партийна свързаност. На Булгартабак. За което възловата фигура с вина за фалита и хилядите работници, изхвърлени на улицата без работа – Делян Пеевски – дори бе награден. С повторна номинация за евродепутат с гарантирано място в Брюксел.

Но, изглежда, и на ДПС електората от стоици вече му идва байгън. Движението все по-чувствително губи позиции в някогашните Доганови непоклатими крепости и все повече залага на ромските махали по цяла България.

Когато в деня на гласуването Делян Пеевски бе засечен от журналисти пред урните в село Света Петка и бе попитан какво все пак предпочита – българския или европейски парламент, той отговори без замисляне: „И българския, и европейския предпочитам“. Денонощие по-късно от отворените официални секционни протоколи лъсна, че фаворитът на Ахмед Доган губи преференциалния вот в селото, удостоено с честта той там да гласува и да даде въпросното изявление.

ВМРО, като парче от управляващия с ГЕРБ коалиционен партньор ОП, направи силен самостоятелен пробив на сегашните евроизбори.

След продължително социологическо помпане и заливане на най-големите магистрали на властта с билбордове с някогашния евродепутат на Николай Бареков – Ангел Джамбазки, обещал ни „да пази България“ от Европа,  партията на военния министър Каракачанов дръпна 7%, близо 138 000 гласа и взе две мяста. Заедно с Джамбазки в европарламента отива и популярният режисьор и шоумен Андрей Слабаков, специално известен и като участник в популярното състезателно серийно тв топшоу „Аз обичам България“. Излъчвано първо по Нова тв, после с рефреш и по националната телевизия, с шарена фенска, висока гледаемост. Там Слабаков все е обичан главен герой – капитан. После влезе и в Биг Брадър, сезони наред рекламираше мемориматраци и хапчета, които ликвидират дори и най-тежка пушаческа кашлица.

Защо пък да не провидим в Слабаков младши един утрешен наш Бепе Грило или Зеленски? И Зеленски в Украйна със своята партия „Слуга на народа“, и обаятелният Бепе Грило в Италия с своята партия Д5З ( „5 звезди“) – утопии срещу корупцията и елита смазаха с поразителна лекота старата политическа класа. С директен скок от екрана в политиката. Още: Андрей Слабаков владее италиански като майчин език, има зад гърба си и артистичната, и политическата слава от зората на демокрацията на своя бащата – на големия Петър Слабаков, артист, интелектуалец, общественик.

Андрей Слабаков подари на Каракачанов и партията му следната своя визитка, уж, просто като подгласник на Джамбазки: „Пуша повече, отколкото трябва, но няма да спра. Пия, като всички хора. Псувам, когато се налага. Харесвам жените, хетеросексуален съм. Обичам жена си. Обичам семейството си. Обичам месо. Свинско. Харесвам интелигентни хора. Вярвам, че всички хора се раждат добри. Смятам думите „мама“ и „тате“ за свещени. Не харесвам хейтъри, тролове, вегани, джендъри и прочее гад. Не вярвам в Европейските ценности. Вярвам в Християнските. Обичам страната си. Нарича се България. P.S. Очевидно съм радикален, ретрограден традиционалист“.

Тази визитка обра 40% от гласовете за ВМРО, 40% от близо 140 000. Колко му е… и младо, и старо по нашите земи утре да тръгне или литне по него. „Хората търсят някой, който да има характер, това е“. Каза го още през 2009-а самият Бойко Борисов, когато скочи от кметството в министерския съвет и подари на Цветан Цветанов първия си часовник – заради загубен бас колко ще са бройките техни депутатски кресла.

На евроизборите успя и Демократична България (ДСБ с Радан Кънев и „Да, България“ на Христо Иванов). Въпреки всички контраманеври и сборните  усилия на всички други играчи на предизборния терен, автентичноевропейски дясното взе над 6 % , 115 750 гласа, малко под спечеленото през 2014 г. на евроизборите от Реформаторския блок, в който преди бе и марката СДС.

Ако синият бранд СДС и сега бе с тях, макар под него от седесето някогашно отдавна да не е останало нищо, има защо да се предположи, че актът щеше да донесе някакъв реален бонус и за новата формация „Демократична България“, и  за старото СДС.

Един Владо Кисьов, бивш европреговарящ и зам.председател на старата синя партия, с мъдростта, интелекта и политическата си тежест и опит, щеше да стои съвсем другояче в листата на ДБ. По много по-различен начин от това да е медиен презентатор на пожеланите от ГЕРБ за десен имидж на тяхната листа личности, свързвани с  времето на синята политическа реформаторска романтика.

Но такъв брак се оказа не по силите и на ДБ, и на СДС, особено на първите. Макар и преодолели най-сериозните грешки от най-близкото си минало, десните още не могат да се справят докрай със уклона си към вътрешни раздори, самонадценяване и прояви на политическо сектантство.

Не си признават и неможенето от доста време насам да уловят точно пулса на обществото, новите му любопитства, тежнения, очаквания, че да успеят, запазвайки електоралните си ядра, да спечелят и повече хора, да разширят чувствително обсега на своите гласоподаватели.

Толкова за последните избори в България. Кой какво видя, разбра от тях, какво можа̀ да види и разбере, ще проличи сравнително скоро. Важи и за партиите, и за институциите, и за електората. Навсякъде обилства пунта мара-та, всички са с много неприятно слаби рейтинги.

Следващият редовен вот е през есента – за местни власти. И никак, ама никак не е без значение кого, как и защо избират гражданите. Така е поне в зрелите демокрации.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!