Повечето българи гледат на изборите за ЕП като продължение на вътрешната политика или като репетиция за следващите национални общи избори, а не като на време за задълбочено обсъждане на проблемите на ЕС и на членството на България в общността, прави извод обхватно изследване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) от този месец. Изборите за Европейски парламент в страните членки на ЕС са в края на м.май т.г.

Българите не са имали възможност да покажат отношението си към политическите партии от времето на предсрочните парламентарни избори през март 2017 г. и експерти твърдят, че изходът от вота за Европейски парламент през 2019 г. ще решава дали в България ще са нужни нови извънредни национални избори, казва анализът и прогнозира  повишена изборна активност на българите на вота за ЕП през май 2019 г. именно поради „раздвоението“в нагласите за избори.

В България изборната активност и на предишните европейски избори през 2014 г . бе по-висока (36%), отколкото в повечето други страни от Централна и Източна Европа, припомнят експертите.

ОПОНЕНТИТЕ И ОСНОВНИТЕ АКЦЕНТИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРОИЗБОРИ

Кампанията за изборите за ЕП в България се очаква да се концентрира върху смесица от национални и европейски въпроси.

Управляващите от партия ГЕРБ вероятно ще се съсредоточат върху следващата многогодишна финансова рамка на ЕС, както и върху политиката на сближаване с основен акцент очакваните нови европейски инвестиции (пари за България) през следващия планов период.

Друг очакван акцент е обещанието за по-нататъшен напредък  към членството на страната в еврозоната и Шенгенското пространство, се казва в анализа на ЕСВП.

Основната опозиционна партия – Българската социалистическа партия (БСП), както и  Обединените патриоти, които са младши партньор в управляващата коалиция, е вероятно да изберат за свои теми миграцията и защитата на границите, възползвайки се от нагласите срещу бежанците в страната. Очаквано е също, като се има предвид предвид тяхната предимно промосковска ориентация, те да критикуват политиката на ЕС по отношение на Русия.

КОЙ КОЙ Е В БЪЛГАРИЯ, ОЧАКВАНИЯ И ПРОГНОЗИ

Управляващата коалиция се ръководи от дясноцентристката партия ГЕРБ ( лидер Бойко Борисов), която е член на Европейската народна партия). ГЕРБ са с водеща позиция  – с 38% от гласовете и се очаква да спечелят осем депутатски места през 2019 г.

БСП, която е в групата на социалистите и демократите групата в ЕП – ПЕС е втората по големина партия в България, претендира за второто място с 33% от гласовете, което ще й осигури седем места за евродепутати.

Румен Радев, който стана президент на страната през 2017 г. с подкрепата на БСП, се смята за обединяваща фигура за левите в страната със силна проруска ориентация.

Движението за права и свободи – ДПС (член на групата на либералите от ЕП) често бива наричано партия на турското малцинство. Движението е на трето място с 8% от гласовете, с което би спечелило едно място в Европейския парламент, описва картината у нас докладът на ЕСВП.

ЕВРОСКЕПТИЦИТЕ

През последните години в България както в БСП, така и в ГЕРБ (в по-малка степен) се наблюдава подчертано залитане към консервативни, националистически и дори към евроскептични позиции, следване на унгарската позиция с изразител Виктор Орбан.

Има и подчертано, силно изявени евроскептични политици – най-вече сред коалиционния партньор на ГЕРБ – Обединените патриоти, които са самостоятелна коалиция от три националистически партии (Националния фронт за спасение на България, ВМРО и Атака) и е младши партньор в сегашното национално правителство. Те разчитат на даваните им от анкетите 9% и съответно – на едно място за евродепутат, пишат евроанализаторите.

Трите партии на Обединени патриоти са в различна степен проруски и евроскептични, като в същото време са затънали във вътрешни борби, казват още от аналитичния център.

ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ НА ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПАРЛАМЕНТ ПРЕЗ МАЙ 2019-А

Антиевропейските партии от цяла Европа са напът да спечелят онази една трета от местата в Европейския парламент, която ще им позволи да постигнат целите си – да пречат на работата на институцията, да подкопаят сигурността и отбраната на Европа и да сеят раздор, който може постепенно да разруши ЕС, прави извод анализътна Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), озаглавен „Европейски избори 2019: Как антиевропейските партии планират да разрушат Европа и как да бъдат спрени“.

Докладът е изготвен с участието на мрежа от асоциирани изследователи в държавите членки, интервюта с политически партии, политици и експерти, както и чрез анализи на тенденциите в сегментирането на гласоподаватели и партийни програми.

Документът предупреждава, че макар и антиевропейските партии да са много различни и разделети, те много вероятно ще работят заедно, за да пречат на европейското сътрудничество и за да спират съюзни действия срещу държави членки, които погазват ценностите на ЕС.

Според Европейския съвет за външна политика тазгодишните избори за евродепутати ще бъдат най-важните досега и че бъдещето на Европа като международна сила, способна да гарантира сигурност и просперитет за гражданите си, е поставено на карта.

КОИ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРОБЛЕМИ, КОИТО АНТИЕВРОПЕЙСКИ НАСТРОЕНИТЕ ЗАКОНОДАТЕЛИ МОГАТ ПРИЧИНЯТ

– Да спънат европейския отговор на големи външнополитически предизвикателства, оказвайки натиск за вдигане на санкциите срещу Русия като отслабят репутацията на НАТО и поискат национален, а не европейски отговор на икономическите заплахи, идващи от Китай и САЩ, предупреждава докладът.

– Да отслабят върховенството на закона в Европа като блокират процедурите по чл. 7 в Европейския парламент и компрометират способността на Европа да защитава вътрешната демокрация и да работи срещу нарушенията на човешките права. Такива процедури са задействани срещу Полша и Унгария заради опасения от погазване в тези държави на европейските ценности.

 

– Да навредят на европейската икономическа конкурентоспособност, пречейки на преговорите или ратификацията на споразумения за свободна търговия като това с Великобритания след Брекзит. Според доклада търговската политика ще бъде предпочитаната спорна област за намеса от антиевропейските партии.

– Да поставят в риск свободата на движение със стремеж към връщане на строгия контрол по вътрешните граници като основно решение на проблема с миграцията в ЕС.

– Да затруднят световните усилия срещу климатичните промени, настоявайки за оттегляне на техните страни и на ЕС като цяло от многостранни споразумения, например Парижкото споразумение за климата.

– Да насърчат дезинтеграцията на ЕС отвътре, проваляйки бюджетните преговори, блокирайки избора на даден еврокомисар и използвайки платформата, която им дава Европейският парламент, за да настояват за референдуми в държавите членки на принципа „вън или вътре“.

– Да променят политическата култура на Европа. Евентуален успех на евроизборите може да се използва като трамплин за победа на национални избори.

 

Най-голямата възможна нежелана последица от изборите за Европейски парламент ще бъде една вълна от национални избори през 2019-а в Дания, Естония и Словакия, в които има вероятност да се направят коалиции с националисти и това от своя страна ще затрудни работата на Европейския съвет, пише в анализа.

Докладът на ЕСВП препоръчва на проевропейските сили да активизират дебата, за да покажат реалната щета от програмите на антиевропейските партии в различни политики.

В повечето държави теми от националната политика ще доминират по време на кампаниите, а миграцията ще бъде единственият важен въпрос в много държави членки, с изключение на Португалия, Ирландия и Литва, обръща внимание анализът.

Традиционните консервативни партии трябва да се въздържат от това да приемат възгледите на крайнодесните и да се включват в коалиции с тях, се препоръчва в доклада. Фокусът на традиционните партии трябва да е насочен към отговора на тревогите на избирателите в областта на външната политика, климата, сигурността, отбраната, растежа и работните места, където националистите са разделени и не могат да кажат много, съветват европейските експерти.

Битката на идеи между европейците несъмнено ще продължи и след изборите за Европейски парламент, се казва в заключенията на доклада. Резултатът от вота през май обаче в голяма степен ще очертае границите на тази битка в предстоящите години.

КЛЮЧОВИТЕ БИТКИ ПРЕЗ МАЙ 2019-А ЩЕ БЪДАТ В ГЕРМАНИЯ, ФРАНЦИЯ, ИТАЛИЯ, ПОЛША И ИСПАНИЯ

Германия, Франция, Италия, Полша и Испания са особено важни за ЕП държави, заедно те имат повече от 50% от евродепутатските места.

За запазването на проевропейско мнозинство в ЕС в среден и дългосрочен план ще е необходимо да се спре възходът на националистите навсякъде – от Швеция и Холандия до Естония и Хърватия, обръщат внимание евроанализаторите.

Ако проевропейските партии и групи позволят на евроскептиците да поемат инициативата и да определят рамката на дискусията, както и да спечелят допълнителна сила в своите страни, това ще е стратегическа грешка, която ще им струва много и на тях, съответно много трудно възстановяване в бъдеще, предупреждават от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

Изследването„Европейски избори 2019: Как антиевропейските партии планират да разрушат Европа и как да бъдат спрени“ представлява най-подробното досега проучване за влиянието на антиевропейските партии преди изборите през амй т.г. за Европейски парламент.

Докладът е изготвен с участието на мрежа от асоциирани изследователи в държавите членки, интервюта с политически партии, политици и експерти, както и чрез анализи на тенденциите в сегментирането на гласоподаватели и партийни програми. Проучването проследява ситуацията във всяка държава член на ЕС и какво влияние може да имат антиевропейските партии по ключови въпроси като търговията, сигурността, климатичните промени и бюджета на ЕС, ако обединят сили в  в Европейския парламент.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!