Георги Гьоков е роден на 13 декември 1961 година. Завършва специалност „Инженерство“ в Техническия университет, Габрово. Бил е общински съветник и директор на Бюрото по труда в Стара Загора.
На парламентарните избори през 2013 година е избран за народен представител в 42-то НС от листата на Коалиция за България във 27-ми МИР Стара Загора.
В момента е народен представител от БСП в 44-ото Народно събрание.
Г-н Гьоков, майките на деца с увреждания излязоха на пореден протест, днес Ви предстои среща с тях в Народното събрание. Кои от техните искания вие от БСП подкрепяте и кои от тях ще подкрепите в пленарна зала?
Първо трябва да уточним, че протестът им е перманентен. Онзи ден беше поредната акция от този протест, той продължава от април месец, те го сметнаха, че продължава 120 дни.
Справедлив е протестът им, защото тези хора не живеят никак добре. То българинът не живее особено добре в 21 век, както е необходимо да живее един нормален гражданин на ЕС. А тези хора, които са със затруднения и трябва да отглеждат децата си, които са с увреждания и държавата общо взето е абдикирала от техния проблем, имат абсолютно справедливи искания към политиците.
За да направим малко хронология по тези искания и протести и по справедливостта им, ще ви кажа, че те вече за седми пореден път протестират. Аз бях на 4 от протестите. Те поставят едни и същи искания и до сега политиците, смятайте управляващите в момента, не са решили нито един проблем. Тази година стана по-сериозно – те от април месец казаха, че няма да се приберат, а ще стоят в перманентен протест пред Народното събрание, за да им бъдат решени проблемите.
Във вторник беше поредната проява от този протест пред Народното събрание, където те отново поставиха исканията си. Тези действия бяха провокирани от това, че обещанията на министър Петков и въобще на цялото правителство отново не бяха изпълнени. Тези обещания бяха до 1 октомври да бъде внесен в НС за разглеждане Законът за хората с увреждания, а към 15 октомври и Законът за социалните услуги.
Нито едно от тези неща няма изглед да се изпълни. Управляващите държат трите законопроекта – тези двата, които споменах, и Законът за личната помощ да се гледат едновременно в Комисията по труда, социалната и демографската политика и в Народното събрание. Има логика в искането на управляващите за гледането в пакет на тези закони, но няма логика в това, че обещават едни срокове, пък не ги изпълняват.
Ние от БСП от първия момент подкрепяме протестите на майките. Няколко пъти сме ги канили в Народното събрание. Първият път ако си спомняте имаше скандал с фланелките, които носеха с надпис „Системата ни убива” и не бяха допуснати в Народното събрание заради тези фланелки.
След това се срещнахме с тях. На срещата присъстваха и колегите от ГЕРБ с председателя си Цветан Цветанов и поеха ангажименти за консенсусно решаване на въпросите. Внесохме Закона за личната помощ, който беше разработен от тях с помощта на омбудсмана и с помощта на народни представители. Този законопроект от наше име е депозиран в Народното събрание. Всъщност от юли месец до сега той отлежава някъде в деловодството на Народното събрание под предлог, че трябва да се гледат в пакет тези законопроекти.
Последва нашето предложение да работим през ваканцията през август ако има върху какво да работим, но се оказа, че управляващите отхвърлиха категорично това наше искане под претекста, че няма готовност за тези законопроекти и можем да ги обсъждаме чак от 1 октомври. Ето, сега сме 4 октомври и няма нищо по въпроса.
Всъщност доколкото се разбира, един от основните проблеми на майките на деца с увреждания е какво се случва с тези деца след като навършат 18 години. Според Вас трябва ли държавата в лицето на данъкоплатците да плаща на техните родители или на социални работници, които да се грижат за тях?
Това е един от основните проблеми, наред с всички останали проблеми, които се поставят. Поставя се проблемът въобще за личната помощ, за потребностите на хората с увреждания, за отношението на държавата и на управляващите към техните проблеми.
В исканията им има справедливост. Не съм сигурен, че в обществото е съвсем ясно в какво се състои проблемът. Преди една година на един протест управляващите допуснаха една много сериозна грешка, като събраха всички услуги, които могат да получават децата с увреждания до 18 години в едно. Получи се една сума, която на пръв поглед изглежда много голяма – от порядъка на 900-950 лв.
Ние тогава твърдяхме, че това се дава накуп без да се прецени необходимостта от това. Някой може да има необходимост от доста по-малко пари, някой от доста повече и тази преценка беше разграничена в закона, като на всеки се полагат различен вид услуги. Ако сборуваме сумата, можеше да излиза и повече от 950 лв., но значителна част от тях ползваха доста по-малка сума от тази.
С това те така направиха, че когато детето навърши 18 години и един ден примерно, то се лишава от тази сума от 920 лева и слиза на пенсия от порядъка на 130-150 лева и това няма как да не се отрази и на живота на цялото семейство.
Сега хората искат решение на този проблем. Те не искат пари накуп да им се дават, а искат да се индивидуализира помощта за всеки според потребностите му.
Има някои неща в исканията им, за които мисля, че те трябва да направят компромис при преговорите. Не знам до каква степен са готови те на компромис. Заради дългото протакане на техния въпрос, не са много склонни да правят компромиси.
Но разбира се, че обществото трябва да се грижи за тези хора, които са в неравностойно положение, защото те не могат да се справят сами в живота си. Това е записано и в Конституцията на Република България, това го изисква и солидарността и няма как да живеем в 21 век и да си задаваме въпроса дали държавата трябва да плаща, или не. Трябва разбира се.
Разбира се, че трябва да се прецени какви са възможностите на държавата. Но когато с е отделят пари за безсмислени неща като например (не самата идея е безсмислена, а прилагането й) санирането на жилища хаотично без идея и цел се влагат 2 млрд. лева, а за хората с увреждания да се чудим дали да плащаме, или да не плащаме.
Какви са европейските практики и политики по отношение на хората с увреждания и проучвали ли сте как се действа в Русия или в Украйна, например?
Европейските практики са ясни, но ние сме много далеч от тях. Членове сме на ЕС, но наистина сме много далеч от тях. Напоследък при разговорите ми с майките те ми дават за пример Холандия – една силно развита социална държава. Аз в много общи линии съм запознат със социалната система и пак ви казвам, много сме далеч от тях.
Разбира се ние като икономика и като бюджет не сме сравними с Холандия, пък и с останалите европейски държави не сме сравними, но няма как да кажа, че българската държава дава необходимото за тези хора.
Колкото до Русия и Украйна, нямам виждания по въпроса, но в случая ние трябва да се равним по първите. И то не само в този случай за хората с увреждания и в частност с майките на деца с увреждания. Трябва да се равним за всичко – и за доходи, и за бюджетна политика, за всичко, каквото си помислите.
Искрено ли от БСП подкрепяте протеста на майките, или това е политика по повод и предстоящия вот на недоверие, който ще внесете?
Винаги има вероятност опозицията да бъде обвинена в популизъм или в яхване на някакви протести. В случая обаче няма как да бъдем обвинени в това, поне от хората, които са безпристрастни и наблюдават процесите безпристрастно.
Ние подкрепяме протестите, но никой от БСП – нито народен представител, нито от ръководството, нито от редовите членове – не е подстрекавал към някакви протести или се е опитал да взема думата на техните протести и да прокарва някакви идеи, различни от това, което искат майките.
Майките в момента не искат оставката на правителството. Дори ако си спомняте социалният министър Бисер Петков си подаде оставката, но те принудиха министър-председателя да не му я приема. А нашата цел като политическа партия и като опозиция е да свалим това правителство, така че още тук ни се разминават целите с майките, но ние в пълна степен подкрепяме протестите им.
Популизъм ли е обещанието на Борисов в следващия бюджет да бъдат заложени не 105 млн. лева повече, както поискаха майките, а 150 млн. повече?
Може би много хора ще го оценят като популизъм, но аз няма да го направя. Аз оценявам това обещание като непознаване на проблемите на тези хора. Те смятат, че социалната система е нереформирана. И колкото и пари да наливаме, те ще потъват и ще заминават някъде. От тази гледна точка предложението на Борисов за 150 млн. повече в следващия бюджет е по-скоро непознаване на проблемите на тези хора, отколкото популизъм.
Типично е за Борисов, в негов стил е. Той казва „аз давам еди-какво-си, вие се оправяйте нататък.” Искрено прозвучаха думите му като каза „моята работа е да дам тези пари, пък тяхната работа е да казват как ще ги разпределят.”
Напротив – аз мисля, че парите и разпределението им трябва да бъдат дело както на управляващите така и от тези, които имат проблеми, но да се чуят най-малкото техните искания. 150 млн. лева няма да решат проблемите, въпреки че никак няма да са излишни в тази сфера.
