СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Христо Монов: Човек е това, което вижда и чува

Христо Монов е роден през 1958 г. Той завършва психология в Софийския университет „Климент Охридски“. 

 От 1985 г. е преподавател в Софийския университет „Климент Охридски“. След завършването си практикува като семеен психоконсултант и терапевт, оказва кризисна психологическа интервенция.

По време на тройната коалиция БСП, ДПС и НДСВ (2005-2009)  е заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето. Членува в редица световни асоциации по психология.

Бил е народен представител от листата на БСП в 42-ото Народно събрание и е избран за член на Комисията по въпросите на младежта и спорта и на Комисията по взаимодействие с гражданските организации и движения.

В момента е преподавател по психология в СУ „Св. Климент Охрисдки“.

Защо хората изпитват удоволствие от лотарийните игри и водят ли те до пристрастяване?

Разбира се, че води до пристрастяване. Това си е хазарт. А хазартната зависимост е една от най-трудните за повлияване със средствата на психологията. Ето защо някои държави са забранили хазарта на своя територия, например Израел. Затова пък нейните граждани идват да играят на наша територия.

Държавата трябва да има политика срещу тези игри. Само че политиката на нашата държава е да прави хората от въпросните „игри на щастието” зависими. За съжаление точно държавата позволи тези игри да се превърнат не в просто част от ежедневието, а в смисъл на живота за голяма част от българските граждани.

Ще ви дам само един пример. Вчера пътувах в едно такси и шофьорът като спираше на светофарите, търкаше билетчета. Когато аз му направих забележка, той каза „бате, разбираш ли, че като си купя билети от последната спирка в „Студентски град“, докато стигна в Овча купел, обикновено печеля повече, отколкото ми е дневната надница.” Аз го попитах дали има някаква печалба, а той ми каза „ех, днес не ми е късметлийския ден”.

Много са причините хората да се пристрастяват към този вид хазарт. Всичко идва от това, че живеем в зле управлявана държава, в която човек няма реални перспективи. Затова ги замества с подобни неща. Те си казват, че е по-добре да търкаш билетче и да живееш с надеждата, отколкото да се огледаш какво става около теб и да се опиташ да го промениш.

Така е създадена психиката. Тя работи по принципа на най-малкото съпротивление. По-лесно е да търкаш билетчета, отколкото примерно да отидеш и да нариташ тези, които пускат билетчетата.

Какво влияние оказват рекламите на тези игри в най-гледаното телевизионно време, във всеки рекламен блок върху човешката психика?

Ние психолозите не говорим много за едно нещо, което беше открито преди 26 години – т.нар. „огледални неврони”. Причината е, че част от теориите би трябвало да бъдат обявени за несъстоятелни. Въпросните огледални неврони, които са част от анатомията и физиологията на висшата ни нервна дейност, показват само едно – човек е това, което вижда и чува. И когато непрекъснато виждаш, че Бай Петко от село Горно Нанадолнище изведнъж е станал много щастлив, защото е спечелил от билетче 5000 лева, а някои и по 100 хил., други по милион…ти си казваш „дай и аз да търкам, защо да отида да работя, защо да се образовам…като търкам билетчета, ще кацне на рамото ми щастливото птиче”. Няма страна, в която такъв процент от доходите на хората да отиват за хазарт, както е в България.

Как влияят рекламите по телевизията върху децата, те ли са най-застрашени от тях?

Всички са застрашени. Просто децата ще живеят най-много със заблудата, че търкайки билетчета, ще могат да станат щастливи. Тук вече става въпрос за регулация, която точно държавните органи трябва да направят. Първо тази Комисия за хазарта да се разпусне, защото всички в нея са пропити от въпросните двама човека, които държат тези игри. Всички знаят кои са те.

Забележете, че в мига, в който в тото пунктовете започнаха да се продават талончетата, рязко спаднаха постъпленията в Българския спортен тотализатор. А една от основните цели на БСТ е да подпомага българския спорт.

Лотарийните билети се продават навсякъде. Отивам в някаква верига да си купя хляб и те ми предлагат билетчета на касата. Ето тези неща би трябвало държавата да ги регулира. Само че държавата е купена от въпросните двама-трима човека и не го прави.

Ние си изтъркахме националното самосъзнание, това е страшното.