Христо Мутафчиев
на снимката: Христо Мутафчиев
Христо Мутафчиев е роден на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Надежда Сейкова и Илия Добрев през 1994 г. В периода 1994 – 1995 г. играе на сцената на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, а от 1995 г. е част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“. Христо Мутафчиев има и редица роли в театрални постановки, в киното и телевизионни продукции. От 2005 г. е председател на Съюза на артистите в България.

 

Вчера направихте остро и емоционално обръщение към Вежди Рашидов и казахте, че той „стреля” в гърбовете на театралната и филмова гилдия. Коментирайте, моля, отново позицията на г-н Рашидов?

Аз не бих искал да коментирам повече от това, което вече съм казал. За мен позицията е принципна, а не лична атака срещу Вежди Рашидов и неговата личност, защото за мен той е един безспорен и гениален творец. Не мога да го коментирам. Моята позиция е принципна и тя се базира единствено на защита и отношение към труда на моите колеги, които аз представлявам, и най-вече защита честта на професията, която ние обичаме и изповядваме пред публиката.

В писмото си написахте, че Ваши колеги Ви оказват натиск да искате оставката на Вежди Рашидов. Всъщност искате ли оставката му или не?

Много колеги ми се обадиха с настояване да поискам оставката на Вежди Рашидов. Но аз не мисля, че оставка се иска толкова…как да кажа – в скандал, в който са намесени българските творци по този начин. Въпрос на морал и съвест от страна на Вежди е дали ще се извини на колегите – дали с подаване на оставка, или ще им се извини публично през медиите. Това решение единствено може да вземе Вежди Рашидов.

Министърът на културата Боил Банов обяви вчера нови над 5 милиона допълнително от бюджета за нуждите на културата. Доволни ли сте от тази сума и как би трябвало да бъде разпределена тя най-ефективно, според Съюза на артистите?

Как трябва да бъде разпределена, не мога да кажа. Знам само, че съм доволен от всяка следваща мярка, която правителството предприема, за да подпомага нашата сфера. Защото нашата сфера, както знаете, затвори първа и последна ще отвори най-вероятно. Защото страхът на публиката да влиза и да се събира на едно място, на закрити пространства, е осезаем. А и мерките се отварят по-късно за нас и то е абсолютно логично, дори не го коментирам.

Така че, за мен всяка една мярка на правителството, която може да подпомага финансова нашата сфера и труда на творците в България е логична и няма как да съм недоволен от това.

С какво актьорите и въобще театралната гилдия ще се отблагодарят на данъкоплатците за тези допълнителни пет милиона? И как пандемията се отрази на актьорската гилдия?

Аз присъствах на разговор, на онлайн среща между министър Банов и директорите на всички театри в България, на която се обсъждаха именно тези действия. И това, което чух, че министерството не може да задължи театрите да заработят, но може да бъде провокатор всеки един директор на театър да прегледа много внимателно продукцията и репертоара си, и да вземе решение дали има възможността някои постановки, ако не всички, да бъдат адаптирани така, че да могат да излязат от закритите салони и да отидат на летните сцени.

Разбира се, като се насочи вниманието към моноспектакли, от типа спектакли с по двама-трима колеги на сцената. Това е продиктувано единствено и само от грижата на държавата към здравето на актьора. Защото, ако публиката е защитена, влизайки с маски и дезинфектанти, сядайки през стол, през два, през ред, докато напълнят 30% от капацитета на пространството, то незащитени са моите колеги актьорите. Ние не сме защитени, тъй като разбирате няма как да играем с маски на лицата и да държим отстояние един от друг от по 2-3 метра, защото тогава онова тайнство на театралното събитие изчезва и вече не е театър, а е нещо, само, за да се покажем на сцената. Това е компромис.

Мисля, че и самите директори на театри разбират, че не на всяка цена трябва да изваждат театъра навън. Това е решение единствено на директорите на театрите, които имат спектакли, които по някакъв начин могат да бъдат адаптирани за външни постановки.

Изминаха три години от мандата на това Министерство на културата, което се управлява от бившия директор на Хасковския театър. Какви нови политики по отношение на театралното и филмово изкуство бяха реализирани и какво бихте препоръчали да се направи още?

Това, което мога да кажа е, че всички тези неща, които са се случили по отношение на новите политики, това са разпределение на средства по конкретни програми, в които могат да участват всички творци и създаване на нови продукти.

И както виждате тези 5 млн. влизат във възможността да се увеличат средствата по отделни проекти. Увеличават се парите във фонд „Мобилност”. Като цяло фонд „Култура”, който разполагаше с много малко средства, в момента разполага с една не малка сума.

Освен това ще има увеличение и на парите за кино. Така че, виждаме едно по-добро отношение на властта към Министерството на културата, респективно и към работата на творците, което никак не е малко.

Тези пари в крайна сметка ще стигнат ли и докъде?

Аз ще ви попитам така: на вас парите стигат ли ви, ако решите да си купите вместо сирене кола? Не мога да кажа дали ще стигнат или не. Всичко зависи от креативността на творците и от това до каква степен са готови да кандидатстват с проекти, които могат да достигнат до сърцата и душите на комисията, а от там вече и до сърцата, и душите на публиката. Ако проектът е хубав, разбира се, че ще получи финансиране и ще се осъществи. Въпросът е кой ще има нужда от този проект, от това културно събитие и дали ще има публика за него. Това е въпрос на креативност на всеки един творец.

Коронавирусът сякаш спря инерцията, която беше набрала българската театрална и филмова индустрия. Според Вас, как се отрази това на Вашите колеги? Много проекти ли бяха спрени, ще бъдат ли възобновени и изобщо – може ли да се намери отново тази сила да се тръгне отново? Смятате ли, че публиката ще бъде жадна за култура, след като премине всичко?

Аз знам за поне три проекта, които бяха пред премиера, но бяха спрени. Не знам дали държавата в тази ситуация би допуснала нови разходи по създаване на нови представления. Или по-скоро би дала възможност на спектакли, които се играят и са предизвикали интереса на публиката, да бъдат наистина адаптирани, за да могат да продължат живота си и навън.

Така че, това е въпрос на държавна политика, въпрос и на оригинална политика на всеки един театър. Защото на този етап държавата поема разходите за заплати на всички работещи в театрите и всеки един допълнителен разход най-вероятно ще бъде спиран. Но това е ситуация с много неизвестни, понеже не е ясна динамиката, с която се развива коронавирусът у нас. Аз се надявам, че скоро тази дивотия ще си тръгне от нас и нещата ще се върнат към нормалността.

На финала бих искала да Ви попитам как Ви се отразиха последните два месеца на изолация?

Вижте, тази принудителна пауза на живота като цяло, не само на културния живот, тази пауза, на която поставиха неизвестни фактори на мен лично ми се отрази добре. Успях да се наспя, да обърна внимание на семейството си, да бъда с тях по-често и да се отърся от мисли, които съм имал по отношение на конкретни театрални спектакли. Сега малко фокусът е по-изместен и се оказва, че на мен това ми беше доста полезно.

Както и работата ми в Съюза на артистите, разбира се. В тази криза показахме, че Съюзът на артистите е една изключително сериозна институция, която може да направи всичко възможно, за да стои зад колегите си и да стои зад техните проблеми, и да води реален диалог с държавните институции, така че да защитава авторитета на колегите и честта на професията, както и финансовите несгоди, пред които сме изправени всички.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!