А бликат снежинки сребристи,
прелитат, блестят кат кристал,
проронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал.
Както пишеше навремето Свобода Бъчварова, описвайки един диалог между банкера Борис Скарлатов и неговите съдружници. Апостол Павел, този дребен и съсухрен евреин, 2000 години ago е провидял какво става после.
Шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини…
Като за сега.
В сряда министър-председателят даде едно умерено интервю, но спомена интересни подробности. Президентът се обади на другия ден, за да защити Иво Христов. Не оня с дебилите, а другия. И аз ги бъркам. Понякога.
В нормалния свят сътрудниците на президента го бранят. В ненормалния той ги брани.
Тук е България. Всичко е наопаки.
Ако са чели Смирненски президентът и премиерът, в което не се съмнявам, понеже „Зимни вечери“ се учеше по онова време – и още се учи, и трябва да се учи – щяха да знаят, че белите кристални снежинки, когато се допрат до земята, стават на кал.
И нямаше да си говорят за Пеевски – през телевизора.
Не ми е работа да давам акъл, а и не ми плащат.
Но последният диалог между президента и премиера произвежда това – кал.
Краткосрочно Радев и Борисов печелят. Дългосрочно всичко се срива. Първите хора на държавата се калят.
…и в локвите стават на кал.
Иди после бъди президент на такава държава.
Или каквото и да е друго.
