Бойко Борисов, Румен Радев
на снимката: премиерът Бойко Борисов и президентът Румен Радев

А бликат снежинки сребристи,
прелитат, блестят кат кристал,
проронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал.

Както пишеше навремето Свобода Бъчварова, описвайки един диалог между банкера Борис Скарлатов и неговите съдружници. Апостол Павел, този дребен и съсухрен евреин, 2000 години ago е провидял какво става после.

Шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини…

Като за сега.

В сряда министър-председателят даде едно умерено интервю, но спомена интересни подробности. Президентът се обади на другия ден, за да защити Иво Христов. Не оня с дебилите, а другия. И аз ги бъркам. Понякога.

В нормалния свят сътрудниците на президента го бранят. В ненормалния той ги брани.

Тук е България. Всичко е наопаки.

Ако са чели Смирненски президентът и премиерът, в което не се съмнявам, понеже „Зимни вечери“ се учеше по онова време – и още се учи, и трябва да се учи – щяха да знаят, че белите кристални снежинки, когато се допрат до земята, стават на кал.

И нямаше да си говорят за Пеевски – през телевизора.

Не ми е работа да давам акъл, а и не ми плащат.

Но последният диалог между президента и премиера произвежда това – кал.

Краткосрочно Радев и Борисов печелят. Дългосрочно всичко се срива. Първите хора на държавата се калят.

…и в локвите стават на кал.

Иди после бъди президент на такава държава.

Или каквото и да е друго.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук