Професионалното му развитие минава през различни етапи. Магистър е по международни отношения от Университета за национално и световно стопанство. През 1981–1990 г. по времето на комунистическия режим е сътрудник в Международния отдел на БЗНС.
След 1990 година е резидент-мениджър, консултант по международно строителство и развитие във фирма „Дж. Джоунс и Ко“ и представител на фирмата в България, а през 1994–1997 г. е изпълнителен директор на ДОО „Хоум сервиз“; изпълнителен директор и вицепрезидент на Българската международна стопанска асоциация.
Илиян Василев е основател и Почетен Председател на Българския Икономически Форум и на Икономическия Форум за Югоизточна Европа. Член на УС на Българската Асоциация за външна политика. От 2007 г. до април 2011 е председател на Делойт България. Заместник-Председател е на българския Реформ Юнион Клуб. Инициатор и координатор на Софийското бизнес училище.
Бил е посланик на Република България в Русия от 2000 до 2006 г.

 

 

Г-н Василев, днес Теменужка Петкова и Томислав Дончев отиват в Бургас, за да инспектират дейностите по сондажа в блока „Хан Аспарух”. Очаква ли се България най-после да има собствен добив на петрол или газ и ще приключи ли тази сага скоро според Вас?

Ако знаех отговора на този въпрос, веднага щях да копая акции, но не става. Започва проучвателният сондаж в началото на април, вероятно ще отнеме около 2 месеца. Все пак находището е на около 150 км навътре в морето.

Всички се надяваме, но в индустрията с проучване и добив има едно правило, че човек е по-добре да бъде предпазлив и скептичен, за да може добрата новина да го окуражи, отколкото да бъде неразумно хвалебствен, защото това създава излишни очаквания, които никому не са от полза, включително и за политиците, които толкова често обичат да се хвалят с чуждите успехи. Аз мисля, че в дадения случай нещата са в добро русло.

Очаквате ли в случай, че българският добив на газ или петрол се увенчае с успех, руската пета колона да се опита да го саботира, както вече 10 години саботира интеконектора с Гърция?

Вън от съмнение е, че не е само руската пета колона, нее  само „Газпром”. Това са много хора, които в продължение на 10 години са създавали своята малка пътечка и са имали своето малко поточе от големия поток на финансовия ресурс, който влиза и гравитира около вноса на руски газ. Но аз не вярвам те да могат да успеят.

По дефиниция природният газ, който се добива на местно ниво, винаги е свръхконкурентен. В последна сметка смисълът на диверсификацията е да създаде конкуренция, която да облагодетелства българския потребител, т.е. той да знае, че потребява най-евтин газ. А сега, потребявайки скъп газ, ние не можем да бъдем конкурентни на съседи, да не говорим за страните, които го добиват. Това е целият смисъл.

При посещенията си в Унгария и Полша тази седмица държавният секретар на САЩ Майк Помпео призоваваше да се ограничи вносът на руски газ. Въпросът е дали се доближават цените на втечнения газ и руския газ и могат ли скоро да бъдат изравнени, тъй като знаем, че втечненият газ все още е доста по-скъп?

Прогнозите на големите играчи са, че през втората половина на тази година при тези нефтоиндексирани договори и схемата, която се използва, цените на LNG (Liquefied Natural Gas – втечнен газ, бел. ред.) ще бъдат изравнени.

Разбира се, това са принципни сравнение, тъй като се касаят не абстрактни сравнения между произволен договор с нефтена индексация и произволен договор с LNG, а договори на страни или потребители, които имат достатъчна конкуренция от различни посоки, различи играчи.

Очевидно ние не сме в това положение, макар че аз знам и има такива предложения за конкурентен, сравним с цените на руския газ добив на втечнен газ, но там играят и други фактори. Играят фактори като преносни тарифи, резервиране на капацитети и там „Газпром” печели много скрити привилегии и те са достатъчно значими.

Когато имате върху една цена условно казано от 230-240 долара и виждате, че между 7 и 8% е привилегията от разликата в транзитните такси, очевидно много трудно се влиза, особено за хора, които не са на пазара, за т. нар. новодошли, тъй като те плащат всичко по най-високата тарифа. За другите има скрити и не толкова скрити привилегии.

При посещението си в Унгария Помпео призова страната да не изгражда „Турски поток” на своя територия, но не беше споменато нищо за България. Каква е причината според Вас и дали е възможно част от нея да се корени в сделката за самолетите?

Това със сделката за самолетите са си български съждения с местен адрес и това не може да бъде кой знае колко голяма тежест, когато се преговаря със САЩ. Както виждате, напоследък зачестиха случаите, при които вместо да се договарят с Борисов, започнаха казусите с прането на пари с тези стотици милиони, със „Скрипал” … Аз се чудя на нашите важни държавни мъже.

Те изглежда през тези дълги години на относително спокойствие, в които Западът затваряше очи за това, което става тук, започнаха да си мислят, че търпението на Запада ще бъде вечно. Това очевидно не е така, особено когато става въпрос за критично важни неща и геополитически баланси, в които  България няма как да играе самостоятелно. Опитите да маркираме и да играем за ползи и от двете страни няма как да се получат, когато става въпрос за лоялност към основните страни.

Затова и Сиярто, външният министър на Унгария, показа един модел на поведение, който нашите хора трябваше да спазват.

Всъщност ние не сме първоизточниците на „греха”, а това са Германия и г-жа Меркел. Г-н Макрон също си прави своите сделки с Русия и никой като че ли не обръща кой знае какво внимание върху разрушителната сила на подобен тип поведение от страна на големите лидери в Европа – Франция и Германия. Да очаквате, че малките страни като България, Унгария и другите образно казано ще отнесат критиката и камшиците, няма как да стане.

В този смисъл битката за „Северен поток” тепърва предстои. В скоро време ще има развитие и то не толкова приятно за г-н Борисов и екипа, който тук си мисли, че може да направи един политически и геополитически проект.

Това, което аз видях в т. нар. проект за Балкански хъб, който не е нищо друго освен 90% транзит на руски газ през България за „Турски поток”, е, че той няма никакъв икономически смисъл. Никакъв. Толкова проекти през живота си съм гледал, финансови схеми и т.н., такова чудо няма.

Примерно можете да кажете, че аз съм русофоб или каквото и да било, но Ви гарантирам с целия опит, който имам, че никоя банка няма да финансира този проект.

Първо защото тези глупости, които говорят за 20 години кредит, който ще се погасява, просто няма как да стане. Банките никога няма да дадат такъв. А в рамките на 10 години просто няма икономически казус.

Тогава ще започнат да правят триковете, които са типични за руските проекти и за руския лобизъм – или ще го прекарат през облигационен заем, който руски фирми или такива, свързани с Русия, ще го купят, или ще намерят някаква форма за скрити игри и държавни гаранции. Защото когато пазарът не го приема този проект като банкируем, някой трябва да замести липсата на логика. Очевидно това ще бъдат някакви скрити задкулисия.

Знаем, че високите цени на газа, които плаща България, се отразяват на по-забавения икономически растеж през последните десетилетия. Какво трябва да се направи, за да се промени това?

Ще Ви дам най-елементарния пример. Когато през 2006 г. (съжалявам, че ви връщам толкова назад, но тя е важна година, тъй като ефектът от нещата, които станаха тогава, се чувстват и сега) ние предоговорихме договора в ключовите му клаузи с „Газпром” и към изтичането му през 2012 г. натрупаният негативен ефект от разликата между цените, които трябваше да плащаме от стария договор и предоговорения, бяха 1 млрд. долара.

След това, когато цените на природния газ скочиха и минаха 500 долара на 100 куб. м, разликата между българските цени и тези цени, по които примерно Германия купуваше газ, стигаха и дори надвишаваха 100 долара на 1000 куб. метра.

А ако пренесете след 2012 г. до сега надплатеното на „Газпром” заради формула, която не е еднаква, а привилегирова страни като Германия и Турция, ще видите, че това също са едни огромни суми.

Аз съм правил груби изчисления, но това бяха суми от порядъка на 800 млн.-1 млрд. Тези суми, ако ние си бяхме на мястото, можеха да бъдат основа за т. нар. арбитражни дела или за иск към „Газпром” за тяхното възстановяване. Много западни компании осъдиха „Газпром” да върне надвзетите суми.

Но ние не само че не ги взехме,  но сега сме и на път да се откажем от дължимото при предварително прекратяване на договор за смяна на точка на доставка на „Булгартрансгаз” по действащия договор до 2030 г. И там са по 100-ина млн. долара на година приходи, ако ги умножим по 10, пак са 1 млрд. долара.

Така с години ние все си плащаме и като че ли на никого не му прави впечатление. А защо не му прави впечатление? Да приемем, че политическата класа е глупава не е състоятелно. Не могат всички внезапно да изпаднат в състояние на интелектуален или умствен дефицит.

Очевидно става въпрос за една разработена система от заинтересованост на тези хора които получават нещо. Както казах, те са на този голям поток от финансов ресурс, който идва, те си имат своите малки поточета и затова те консолидират системата.

Затова ние нямаме национална газова компания „Булгаргаз”, а имаме „Булгаргаз” като дъщерно дружество на „Газпром” или като филиал на „Газпром”. Това е далеч от онова, което една независима национална компания трябва да прави. Всъщност в това поведението на „Булгаргаз” няма аналог никъде – нито в Гърция, нито в Турция, нито в Румъния, нито в Полша, нито в Словакия, нито в Унгария, никъде. Такава компания няма.

Ако махнете договора на „Булгаргаз” с „Газпром”, тя няма да има никакъв друг бизнес. Нищо, нула. Нито един друг клиент, освен тези, които има в момента, и нито един друг доставчик, освен „Газпром”. Т.е. тя не е състоятелна компания. Това не е нормална корпорация.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук