Професионалното му развитие минава през различни етапи. Магистър е по международни отношения от Университета за национално и световно стопанство. През 1981–1990 г. по времето на комунистическия режим е сътрудник в Международния отдел на БЗНС.
След 1990 година е резидент-мениджър, консултант по международно строителство и развитие във фирма „Дж. Джоунс и Ко“ и представител на фирмата в България, а през 1994–1997 г. е изпълнителен директор на ДОО „Хоум сервиз“; изпълнителен директор и вицепрезидент на Българската международна стопанска асоциация.

 

 

Има ли в България руски шпиони и каква дейност развиват всъщност?

Отговорът, както казва Боб Дилън, се носи във вятъра. Ако няма шпиони, ще бъде много странно. Разбира се, че има и то доста, както по линия на т.нар. класическа дейност, при която са нарочно и под прикритие, така и по линия на бизнеса и всякакви други представителства.

Всъщност не вършат ли повече работа на Русия т.нар. от Ленин „полезни идиоти”, които у нас изобилстват и които видимо обичат повече Русия, отколкото собственото си отечество?

Самият характер на шпионската дейност много се промени през последните 20 години, особено с появата на интернета, на новите технологии. Класическият тип шпионин, който разкрива информация все още съществува, още повече, ако става дума за индустриален шпионаж, както и там, където са технологиите и иновациите. Значително по-малко са тези в сферата на държавните тайни – решения, които имат висок статус на чувствителност. Последните не могат дълго време да останат извън внимание, защото най-накрая трябва да се ангажират ресурси, които да ги изпълняват, така че, те рано или късно стават публично достояние.

В този смисъл, класическият тип шпионин вече не е толкова важен. В България има клетки на ГРУ. Това е класика в руската дипломация – например, тези, които са разположени в Белград, ще работят в България; тези, които са разположени в България, ще работят срещу западни страни. По този начин се спазва една неписана формула – ако не работиш срещу страната, в която си на пребиване, тя като че ли, е по-склонна да си затвори очите.

Това е причината, поради която нашето контраразузнаване не разкрива очевидни случаи, дадени от партньорските ни служби и бяха станали медийно достояние. Например, за намесата на клетки на ГРУ, които са в официални дипломатически представителства, във вътрешните работи на Македония, скандал имаше в Черна гора. Това са част от обичайните неща.

Ние не знаем дали някой не е бил разкрит и комуникиран дискретно. Има такива случаи.

Възможно ли е шпионският скандал да има предизборен смисъл и на кого може да помогне, и на кого да навреди?

Изборите са просто кликането на времето. Но тя има своята предистория и както виждате, не е току що развита. Според мен, 2014-2015-2016г. Решетников беше тук, срещна се с премиера, с лидери на партии и като че ли, тогава никой не обърна внимание.

Но то беше явно и сега не се разбира. Поръчал някакво проучване на Consulting на Живко Георгиев. Има много начини, по които социологията може да влияе и тя може да бъде използвана. Действително там нещата са направено умно. В това проучване се задава въпросът „Вие русофил ли сте?” Само това е достатъчно, за да се разбере начинът, по който се манипулира публиката. Ако запитате българина дали възприема нормално Русия, голяма част (70-80%) казват, че са русофили.

Но идва следващият въпрос: „Вие русофоб ли сте?” И тогава вече става невъзможно, тъй като кой ще се определи като „фоб”, с изключение на една малка част. Тогава се ражда една обърната представа, че българският народ е русофилски и почти никой не е русофоб. Въз основа на тези „проучвания на нагласи”, излиза, че 80% от българския народ е русофил. Но той е 70% еврофил и 90% българофил. Тоест,  напълно възможно е този, който е запитан, да съвместява българофилство, еврофилство, американофилство, както всеки нормален гражданин.

Друго в това проучване е манипулацията на нагласи. Там се формира една представа за идеалния кандидат, който би могъл да спечели срещу ГЕРБ. В този кандидат се вижда едно към едно профилът на президента Радев, с едно единствено изключение – липсата на международен опит.

Виждате, че това проучване като се обърне огледално, става инструкция за начина, по който да се води кампанията. Това изобщо не е невинно проучване, а е начинът, по който РИСИ (Руски институт за стратегически изследвания) е стартирал и наложил кампания, която да доведе до този резултат. Ако това не е намеса във вътрешните работи, здраве му кажи.

А сега защо? Защото се натрупаха много неща. Русия премина червената линия по начина, по който отвори битката срещу възможността България да си купи Ф-16. В самата кампания Русия премина всички възможни граници и според мен, беше напълно логично България да реагира.

Тук е моят проблем. На 3 септември, декларацията на МВнР беше точна и премерена. Но като се започна тази история да се арестува шефа на „Русофили”, след като се знае колко са шпионите в посолствата, в Лукойл. Но арестуват шефа на движението „Русофили”. Аз си мисля, че много трудно може да се приеме това като обмислена стъпка от системни действия за туширане на опасността от подривна работа или дестабилизация от страна на Русия.

Вие виждате, че това е човек (Николай Малинов – бел.ред), който трепти и живее с усета, че е част от Русия. В него няма българско съзнание.

Проблемът е, че властта прави стъпката в тази кампания, но след нея няма информация и хора, които да я защитят. Много хора, които симпатизират на правителството също не могат да намерят логиката в тези действия да се удря едно лице с тази информация.

Хората не могат да разберат, че България има един огромен проблем с това, че откритата агентура на Русия е навлязла в армията, службите. Малинов каза, че тези от ГДБОП, които са го арестували, голяма част са симпатизанти на „Русофили”; в институциите, в президентството, в Министерския съвет. Тук не става дума за хора, които по нормалните начини симпатизират на Русия. Напротив, става въпрос за възможността на България да реализира своите съюзни задължения по дискретен начин, без да предава чувствителна информация от НАТО и ЕС на Русия.

Ето в случая с паравоенните формирования – нима ДАНС не знае, че част от тези паравоенни формирования се обучават от запасни офицери от руската армия, че се финансират от там, че имат задачи в условия на война какво точно да правят – да блокират активи на НАТО тук, да правят подривни дейности. Това е абсолютно сериозна дейност.

Николай Малинов не е случаен човек. Той иска да реализира проектите на Russia Today – най-пропагандният рупор. Борбата с пропаганден рупор на Москва не става с шпиони, а с адекватна имунна система, която да неутрализира ефекта на тази пропагандна машина.

Защото сега се получи точно обратния ефект. В руските медии казват, че започват протести в България, а големият протест ще е в събота.

Цяла Европа е залята от руската пропаганда. Русия финансира политици и партии с недемократичен характер, като на Фараж и Льо Пен. Очевидно е, че финансира и българските партии. Каква е целта на Русия?

Русия няма позитивна игра. В Русия много добре съзнават, че не могат да предложат алтернатива на България от членството на ЕС и НАТО, колкото и да заместват материално с идеологично, но това не може да се случи. Българите имат деца – трябва да учат, да разбират гравитацията.

Русия може да дестабилизира тези държави и да ги държи постоянно в стрес, така че, да не могат да реализират пълния обем от възможности, които съответното членство в ЕС и НАТО им дава. Единият от пътищата е като изземва ресурс от тях. Това става. В момента ние плащаме два пъти по-високи цени за газа на „Газпром”, отколкото го има на пазара в Западна Европа. Ние плащаме и вече сме платили 3 млрд. лв. около имагинерната случка „Белене”, с надеждата още да им плащаме. Ние сме напът да платим 1,5 млрд. евро, за да построим един газопровод, който ще се изплаща в годините от транзитните вноски на „Газпром”. Тоест, обслужваме „Газпром” с един проект, в който ние инвестираме – никаква бизнес логика.

Като го вземат този ресурс, ние не можем да го вкараме нито в магистрали, нито в развитие, нито в доходи. Разбира се, част от това, което взимат, го връщат, за да усилят мрежата си на влияние. В България има политическа партия, точно по метода на Салвини, през едни схеми за петрол. Има един бизнесмен по средата, който реализира евтини сделки с петрол, натрупва ресурс, който след това дава на политически партии. В България има такава партия, и тя не е една или две.

Ето сега каква е работата с КТБ. Покрай цялата шпионска афера, най-накрая вчера изплува, че Малофеев бил лош, защото искал да помогне на Цветан Василев да си запази интереса в КТБ. Ама не казват историята, че това е битка на една руска клика с друга руска клика, като Малофеев излезе по-слаб, защото тези, които фалираха КТБ, работиха с кликата на ВТБ и на Костин, който е прекият банкер на Путин.

И сега изведнъж искат същите, които свалиха КТБ да се направят на големи борци с Русия, да разкрият шпиони.

Забележете нещо: реакцията срещу тези действия на България върви на медийно и относително несилно политическо равнище. До този момент няма реакция на Лавров, няма реакция на Медведев или по-горни равнища.

Това за мен означава, че тези действия на българските власти са предварително комуникирани, за да няма ответна реакция от Русия на високо политическо равнище. Аз се съмнявам, че и да искат могат да реагират по начин, по който да ни засегнат, защото вече уязвимостите на България са съвършено други. Няма нещо, при което да зависим на 100%.

Двете най-важни оръжия на Русия за натиск срещу Европа са силната руска армия и много целенасочената и праволинейна външна политика. Трябва ли вече Европа да се замисли и по двата въпроса и да изгради както своя силна армия, така и единна външна политика, каквато в момента няма?

Аз мисля, че това със силната руска армия е малко мит, но това означава, че не е опасна. Напротив. Тя е особено опасна в етапи, при които Русия губи сила. Русия става най-агресивна, когато вътре нещата не вървят. Ако погледнете развитието й през 16-17 век, тези огромни придобивки, които правят. Това означава, че целият смисъл на тази страна е в експанзията й. Когато се е разширила до тези огромни размери, трябва да има външен враг, за да се държи заедно. Трябва да има насилие вътре, за да се държи заедно, след като няма друга икономическа логика.

Поради тази причина, когато нещата не вървят добре вътре, тя прибягва до насилие навън. Това е алармата за Европа, че както и да звучат тези омиротворенчески тези на германци, французи, си трябва силна армия, силна политика (вкл. координирана).

Ние все се обвиняваме, че сме Троянският кон на Русия. Но вижте какво става в Австрия, Италия. Ние сме някакви бледни юноши пред това, което австрийският политически елит прави, за да се пласира. На този фон един наш лидер на партия се среща официално с шефа на руското разузнаване, а ние търсим шпиони. Просто е смешно.  Този политик веднага трябваше да бъде разпитан. Имаме и един президент, който не дава да падне косъм от който и да е с етикет „русофил”.

От една страна адски симпатизирам на тези усилия на правителството. Те трябва да бъдат реални и добре разчетени, и да бъдат системни.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!