Илиян Василев
На снимката: Илиян Василев
Професионалното му развитие минава през различни етапи. Магистър е по международни отношения от Университета за национално и световно стопанство. През 1981–1990 г. по времето на комунистическия режим е сътрудник в Международния отдел на БЗНС.
След 1990 година е резидент-мениджър, консултант по международно строителство и развитие във фирма „Дж. Джоунс и Ко“ и представител на фирмата в България, а през 1994–1997 г. е изпълнителен директор на ДОО „Хоум сервиз“; изпълнителен директор и вицепрезидент на Българската международна стопанска асоциация.
Илиян Василев е основател и Почетен Председател на Българския Икономически Форум и на Икономическия Форум за Югоизточна Европа. Член на УС на Българската Асоциация за външна политика. От 2007 г. до април 2011 е председател на Делойт България. Заместник-Председател е на българския Реформ Юнион Клуб. Инициатор и координатор на Софийското бизнес училище.
Бил е посланик на Република България в Русия от 2000 до 2006 г.

 

Уважаеми г-н Василев, приключи един много интересен политически сезон. Сякаш най-голямата интрига в него беше дали ще кандидатстваме в еврозоната или не, защото принадлежността към еврозоната очевидно препотвърждава нашия евроатлантически избор. Управляващите ту искаха да кандидатстват, ту не бяха убедени в това. В крайна сметка кандидатствахме, сякаш малко неискрено, а за сметка на това ни отговориха малко двусмислено. Може ли да коментирате темата?

Всъщност истинският въпрос е не защо кандидатстваме, доколкото отговорът е в договора за членство, а защо сега?

Първо, защото политическият елит у нас и особено правителството оцени, че след европредседателството видимостта на България е по-голяма. Тоест възприемчивостта към нашите желание ще бъде по-благосклонна.

По-важната причина е, че без присъединяване към еврозоната, правителството и елита губят възможността да компенсират неизбежния спад от средства от еврофондовете, които до голяма степен крепяха модела. Субсидиите, които се решават от евробюрокрация, като мост за подкрепа на местната бюрокрация, са в значителна степен в ущърб на нормалния пазарно ориентиран бизнес. Голяма част от държавната администрация и политическите партии се хранят от евросредства, използват ги за финансиране на медиите кампании, които да ги крепят на власт. Трудно, ако не и невъзможно да намерят от пазара алтернатива на грантове и други безвъзмездни форми на финансиране.

Достъпът до еврозоната ще им позволи да освободят резервите, които се поддържаха за да се гарантира валутния борд, и да ги насочат като публични инвестиции – рай за грандкорумпираните.

Последната парламентарна седмица ще бъде запомнена с два много тежки лобистки закона, които дойдоха от „Обединените патриоти”, но всъщност бяха подкрепени от практически целия парламент, а вторият закон беше разписан и от президента в петък. Как ще коментирате това смайващо лобистко единомислие в рамките на българския парламент?

Това беше пиеса в две действия. Eдното e за отвличане на внимание – това с поправката „Пеевски-Домусчиев“ – и на принципа „ако мине“, и второто, по-важното, в което редица хора на високи постове във властта имат личен конфликт на интереси, реално мина с подписа на президента. Станаха все по-изобретателни и откровено нагли. При това не само партиите от управляващата коалиция – всички вкупом се отрекоха от греха в закона за приватизация, като само седмица преди това гласуваха „за“!? Ни лук яли, ни лук мирисали. Сидеров очевидно не успя да изпълни ангажимента, който беше поел. А това са пари и то много.

Това е същността на този парламент – „кеш енд кери“ депутати. Винаги заедно, когато стане реч да се реализира лобистка поправка, като единствения въпрос е разпределение на ползите за всеки. Там няма опозиция, всички се на вимето. Но стане ли реч за законодателство, което да носи реформаторски заряд – това за което всъщност депутатите са избрани – ще чакате второ пришествие.

За ДПС има 500 милиона лева извънредни за укрепване на дигите на язовирите „след дъжд качулка“, а за майките с децата с проблеми няма пари. Да, но от майките и лев не могат да видят.

Бихте ли влезли в детайли защо първият закон, който беше наречен „Законът Домусчиев” и опрощаваше на Домусчиев и други приватизатори десетки милиони левове, беше остро атакуван от президента и защо вторият лобистки закон, който подкрепя основно „Лукойл”, и вероятно пак ще ощети бюджета, беше обнародван от държавния глава без никакви коментари?

Разликата между поправката „Пеевски –  Домусчиев“ и поправката „Лукойл“ отразява реално съотношение на зависимостите. Лукойл на практика контролира целия парламент – от БСП през Нинова и една ключова група високопоставени политици, през ДПС и Обединените патриоти, Воля /стана ясно, че Марешки е напълно контролиран от Русия/ до ГЕРБ – спомнете си премиера и неговата компания Ипон.

Но тъй като трябва да създават видимост за опозиционност, изиграха сценката с лошия Домусчиев /не е трудно да се обясни мълчанието му, когато е напълно зависим от държавата и разследван от прокуратурата/ и добрия Златев, подпечатана с подписа на Румен Радев. Да очаквате от президента да играе Робин Худ, след като е избран от тези хора, е повече от наивно.

Той и алтернативите, които се спрягат в публичното пространство – Слави Трифонов, нова подобрена версия на Бареков, всъщност са напълно интегрирани в сегашния модел операции резервни гуми на същите сили и структури. Алтернативата не може да дойде от тях. Просто Живковият клан в БКП, вече под шапката на ГЕРБ, доминира над Лукановия, който се олицетворява от Нинова.

Анализатори вече открито говорят, че както на различни места в Америка и Европа, така и в България, през последната една година има засилено задкулисно влияние на Русия. То прозира и в проекта „Белене”, и в неслучилите се проекти за армията, както и сега в последните лобистки закони. Има ли наистина засилено влияние и има ли в парламента проруско мнозинство?

Това е повече от ясно. В сегашния Парламент за пръв път за целия преход няма сила, която да може да се идентифицира като ярко проатлантическа и проевропейска, като гарант срещу опитите за усилването на руското влияние.

Тези грандпроекти, като въплъщение на грандкорупцията, им трябват, защото не могат да възпроизведат модела на едностранна зависимост от Русия, особено в режим на санкции и остри противоречия между Запада и Русия. Не мислете, че съществува някаква дълбока идеологическа, религиозна или друга идеална като помисъл база за провеждането на подобна политика. Друго не могат освен да доят, доколкото могат, България и самата Русия, с подобни проекти – Южен поток е класически пример за олигархична дружба в ущърб на бюджетите на двете страни. Повтарям, тези хора друг начин за обогатяване и запазване на социалния си статут нямат.

В условията на пазарна и реална политическа конкуренция няма да просъществуват и ден.

Ако приемем, че в парламента има проруски политически партии, има ли в момента в България партия с ясна евроатлантическа ориентация, която българските граждани биха могли да подкрепят при следващи парламентарни избори?

О, не се залъгвайте, в навечерието на евроизборите, ще се върнат към „европейско“ говорене, но винаги гарнирано с българските специфики и измислени проблеми, на фона на които могат да докажат своята значимост.  Двата казуса с Истанбулската конвенция и бежанците са ярко свидетелство за измислени проблеми. Не им пречи да изглеждат „идиоти“ в очите на Европа, в каквато позиция ги постави решението на Конституционния съд, което де факто спаси властта.

Всъщност избирателите трябва просто да си дадат отговор на въпроса – могат ли тези хора да ни вкарат в Еврозоната, в Шенген, в Банковия съюз, да им предложат визия за развитие, да се отлепим от последното място в ЕС,  да добием самочувствие като лидери в икономика, финанси и богатство.

След десет години на власт ГЕРБ няма как да звучат убедително, че този път вече, ама наистина, ще се поправят и произведат реформи.

За БСП да не говорим, там отчаянието на Нинова да се добере до властта, защото в Партията искат власт, а тя не може да им я достави, е вече трагикомично.

„Разединените“ патриоти са актуален политически анекдот.

Алтернативата е в нови сили, в нови нетрадиционни мрежови структури, които обединяват хора с интереси извън строгите партийни формати.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук