Илиян Василев
на снимката: Илиян Василев
Илиян Василев е основател и Почетен Председател на Българския Икономически Форум и на Икономическия Форум за Югоизточна Европа. Член на УС на Българската Асоциация за външна политика. От 2007 г. до април 2011 е председател на Делойт България. Заместник-Председател е на българския Реформ Юнион Клуб. Инициатор и координатор на Софийското бизнес училище.
Бил е посланик на Република България в Русия от 2000 до 2006 г.

 

Г-н Василев, за какво преди няколко месеца ЕК осъди „Газпром” и какво трябваше да направи руският газов гигант спрямо България и още няколко централно- и източноевропейски държави?

Всъщност осъждането е относително, тъй като нямаше санкция, а имаше споразумение. Това споразумение беше предложено като проект в крайния му вариант от „Газпром” и Комисията го изпрати на тези осем страни, които бяха включени в обхвата на мониторинга на Комисията за антимонополни практики. При това българското правителство през месец април, когато действаше служебното правителство на президента Радев, призна и се съгласи с варианта на „Газпром”. То беше едно от малкото, които се съгласиха с това, което „Газпром” предложи с една единствена уговорка – че трябва да има гъвкавост при точките за доставка – т.е. да има точка на доставка на границата със Словакия и Унгария, за да може количествата газ, които се купуват от „Газпром”, да бъдат препродавани, за да може да се направи една по-гъвкава търговска схема. Това беше общо взето.

Но „Булгаргаз”, която е страна по това споразумение, тя бе може би беше единствената компания, която още при старта на това разследване през 2012 г. не беше подала оплакване за антимонополни практики на Газпром. Изобщо ние сме единствената страна, която никога не се е възползвала от широките практики за постигане на по-ниски цени и за по-голяма гъвкавост.

Дебатът тук в България само около абсолютното равнище на цените е абсурден. Вие можете да имате на отделен период най-ниската цена, но крайната цена, която клиентите плащат, особено при липса на балансиращи обеми, т.е. пиковите количества могат да бъдат много по-скъпи и в крайна сметка вие да не платите при твърди условия, които не позволяват покритие на добра цена на пикови потребления. Или пък обратното – когато не можете да потребите заявеното, а да купувате задължително, да пласирате в такъв форсиран режим, че да губите, пак се получава крайната сума да бъде по-висока от тази, която развити пазари, конкурентни, диверсифицирани в Западна Европа клиентите плащат.

Затова сега, когато стигнахме до този етап, Комисията просто даде 6-месечен срок на „Газпром” да представи анекси към договорите си с тези 8 страни от ЦИЕ, в които страните, които са партньори на „ГазЕкспорт”, в едни много стандартни формуляри да докажат, че промените са направени. Те засягат както точките на доставка, така и други съществени условия от гледна точка на премахването на клаузата за дестинация, незаобиколимите клаузи с „take or pay”.

По цената също има препоръки от гледна точка на балансирането й с спот търговия и спот точки. Там обаче няма изрично условие – нито Комисията е дала, нито пък „Газпром” са се съгласили – за някаква конкретна формула в ценообразуването. Това е предмет на анализ на всяка една от страните.

„Булгаргаз” в момента няма никакъв ресурс в търговския отдел, те трудно разбират ползите от по-гъвкавата спот търговия. При тях нещата са прости – те вземат на добра цена, трябва да се каже, природния газ от Газпром – някъде около 254 долара за хиляда кубически метра, в момента за последната четвъртина на годината. Общо взето договорът, който потребителите на „Булгаргаз” в момента имат, е копие на договора с „Газпром експорт”. Това на практика пренася в българските условия една твърде ригидна, т.е твърда и ограничителна за потребителите, база на търговски отношения. Всъщност истината е, е ние пазар нямаме.

Цената, на която купуваме може да се нарече, че е пазарна, защото пазарна е цената, когато имаш повече от един играч, която се определя от балансирано предлагане и търсене, а не както сега с тези високи 80% take or pay ограничителни условия за управление на газовите баланси. Още повече, че тук има нещо много важно и вероятно много малко хора го знаят и още по-малко говорят. Трябва да се знае, че цената на договора, който ние имаме с „Газпром”  изобщо не е пазарна. В нея има три елемента, два от които са пазарно реферирани, но единият е административно определен самостоятелно от „Газпром”. Това е т.нар. Р0 (пе нулево). Р0 е изходящо от формулата, това е цена, която се определя от „Газпром” в дискреция, т.е. самостоятелно. В него се отчитат и политически фактори от гледна точка на това към коя страна какви механизми за политическо въздействие има, какви са отношенията на Русия със съответната страна и разбира се гарантират в тази формула и минимални приходи за „Газпром”, така че  тя да не губи. Така само другите два елемента – цената на газьола и на мазута, отразяват пазарна динамика или конюнктура.

Вие споменахте, че България не е написала жалба срещу „Газпром” във връзка с разследването за монополно положение. Защо според Вас Европа и ЕК трябва да защитават нашите интереси, а нашите управляващи не го правят?

Това е много дълга тема.

Първо, Европа и по-скоро ЕК гледа да наложи своята воля и еднакви правила на цялата територия на ЕС, за да има интегриран европейски пазар. В момента няма интегриран газов пазар. Имаме една Западна Европа, която е балансирана, има много източници, има спот търговия. Между другото природният газ, който се продава по спот договори, е над 60%, т.е. повечето газ в Европа се продава на спот договори, а не по нефтоиндексирани.

А другата страна на Европа има картина с променяща се процентна база – ако започнете от балтийските страни през Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Румъния, Гърция, Турция – имате различна степен на диверсификация, но при всички случаи е доминацията на „Газпром Експорт” с нефтоиндексираните цени. Забележете, че нефтеното индексиране е само част от проблема. Другата част от проблема са т.нар. динамика на заявките. Вие имате годишни заявки, които се сключват и заявки, които на всеки три месеца се преосмислят. А условията на договорите се преглеждат два пъти на 10 години, което е веднъж на четири години и нещо. Сега по новото изискване на ЕК на всеки две години могат да се променят. При това не е ЕК, която даде новите възможности. Новите възможности се дадоха още през 2012 г. и 2014 г., когато Западните компании и някои източноевропейски, вкл. в Турция,  чрез арбитраж постигнаха възможността да се променят както ценови формули, така да се намалява take or pay, така и да се премахва клаузата, която ограничава реекспорта. Прецедентната правова база беше много по-широка и едва най-накрая ЕК се намеси в този процес.

Проблемът на „Булгаргаз” не е, че е трябвало да чака ЕК да реши, за да може спокойно да преговаря с Газпром. Напротив, „Булгаргаз” можеше да си промени условията, които го ограничават, но както шефовете и, така и политическото ръководство са свикнали да намесват политически нива в търговски преговори по цените. Намесиш ли политически нива, започват обвързавнията. И се започва: „да, ние ще ви дадем по-ниски цени на газа, но вие ще ни дадете еди-какво-си”.

Тогава тази цена на природния газ, която ние получаваме по договора, трябва да се осмисли в контекста на всички вземания и давания, които ние имаме с Русия.

Между другото това не е отсега.

Още през 2013 г., когато Делян Добрев се хвалеше с 20-те% намаление, те бяха дадени срещу задължението да завършим „Южен поток”. И тъй като „Южен поток” се разпадна, изведнъж лъснаха едни неустойки от 680 млн. евро, които ако „Газпром” искаше да си ги доведе докрай, щеше да си ги вземе. Само че никой тогава не каза, че ние висим с едни 680 млн.

Същата работа е и сега.

Затова някои хора, които са тук в България, включително в управляващата партия, много искат министърът на енергетиката или Томислав Дончев да отиде в Москва и да преговаря за цените. Това е контрапродуктивно и във висша степен опасно, защото търговските преговори трябва да се водят между „Булгаргаз” и „Газпром експорт”. При това трябва най-после да схванат тези хора, които го предлагат, че „Булгаргаз” е само един от играчите. Има достатъчно газ на пазара.

Напълно постижимо е да спре регулацията на цената и балансирането да стане чрез конкуренция, чрез насищането на пазара с повече газ, повече ликвидност, чрез скъсяване на сроковете, т.е. една борса за къса търговия също би могла да изиграе такава роля. Пътят на политическото преговаряне с „Газпром”, на правителствата които преговаряха, безвъзвратно трябва да го забравим. В сегашния случай ще отиде министърът в Москва и руснаците веднага ще сложат в пакета проблема със строителството на „Южен поток – лайт”, т.е. продължението на „Турски поток” през България, ще сложат АЕЦ „Белене”, ще сложат всякакви други въпроси, които не трябва да бъдат слагани. Защото като теглим чертата на всички тези обвързвания, накрая винаги губим.

И какво губим конкретно?

Първо ние пропуснахме след 2012 г. да заведем дела за надплатен газ. Това абсолютно всяка една друга държава и компания го направиха. И не всички стигнаха до арбитраж – имаше извънсъдебни споразумения, както беше и случаят с Турция. Ние не го направихме.

Разбира се това е сума, която варира, но според мен става въпрос за между 300 и 400 млн. долара за това, което е надплатено. Ние не ги предявихме.

Значи уж имаме евтина цена, но не сме си взели тези пари.

Второто нещо е, че ние субсидираме „Газпром експорт” чрез най-ниските в Европа тарифи за пренос, които са много под пазарните нива за транзит и транспорт на газ в региона. При това дискриминираме дори собствените си компании. „Булгаргаз” плаща по 12 долара на годишна база повече, отколкото „Газпром Експорт”, ако трябва да транзитира през България газ примерно за свои гръцки или македонски клиенти. И какво се получава? „Газпром Експорт” на годишна база получава една нерегламентирана държавна помощ в размер, който е по-голям от общата сума на приходите на „Булгартрансгаз” изобщо. И това е нерегламентирана държавна помощ.

Сложете и едни 180 млн. долара всяка година и накрая като сложите и едно, и второ, и трето, включително и капиталовата оценка на монопола на „Газпром” – това, че държи 100% от пазара, най-накрая се оказва, че към тези 254 долара, които ние плащаме, трябва да добавите минимум още 50-60 долара. Изведнъж тази цена от недовзети, субсидирани и всякакви други ползи, от които ние сме се лишили, изведнъж се оказва, че цената на която ние купуваме сумарно, е най-високата.

В крайна сметка в интерес на България ли са тези предложения, които „Газпром Експорт” отправи и какво трябва да направят Министерството на Енергетиката и „Булгаргаз”, за да защитят българския интерес?

Не е проблемът в „Газпром”, там е голямата трагедия. „Газпром Експорт” в момента имат нови стратегии, нова динамика и са активни на спот пазара. Изобщо те нямат никакъв проблем да преосмислят, да направят договора по-гъвкав, дори те са активната страна в предоговарянето на този договор. Те са предложили две дати за преговори по промяната на договорите и първата дата изобщо не е отразена от „Булгаргаз”, игнорирана е.

Просто трябва да се направи един анализ. Трябва да се увеличи рязко експертния капацитет, дори да се наеме външна експертиза, защото нито в БЕХ, нито в „Булгаргаз” имат експерти по търговски преговори във връзка с промяна от този тип договор, който имаме, към съвършено другия пазарен тип договор от смесен тип. След това трябва да се оценят рисковете, да се направи един плавен преход. Заедно с това трябва да се направи стратегия, защото към 2021 г. можем изобщо да се лишим и от фигурата на обществения доставчик, няма нужда от обществен доставчик след като има достатъчно газ. Има такива количества газ, каквито ние никога не сме имали. Може да се премахне регулирането и да се премине към действително насърчаване на конкуренцията, вкл. не само на ниво доставки на газ на границата, но и на ниво клиенти. Като достойнство в полза на изключителната рола на компанията се изтъква, че едва ли не „Булгаргаз” гарантира енергийната сигурност. Изобщо не е необходимо да я гарантира. В момента има поне 6 компании, които са готови да доставят газ извън „Газекспорт”. Проблемът е, че новите играчи не могат да оптимизират ценовата си структура и доставките, за да направят цените конкурентни на „Газпром”.

Вторият проблем е, че те нямат „равно поле за съревнование“ с „Газпром”, защото „Булгаргаз” не прави търгове за доставка, а си сключва отделни сделки по силата на съществуващите договори и сега всички говорим как „Булгаргаз” трябва да предоговори с „Газекспорт”, а работата е, че просто трябва да се създадат нови условия за доставка или „Булгаргаз” да направи договори извън „Газекспорт”.

Какво се случва с интерконекторните връзки с Гърция и Румъния, които биха осигурили газова диверсификация на страната ни и които не можем да завършим вече 10 години въпреки европейския натиск и европейското финансиране?

То си има причина за тази работа – същите сили, които държат „Газпром” да има стопроцентов контрол, нали се сещате, че този контрол не е безвъзмезден. Винаги има хора по тази верига, които получават една или друга мотивация или властова, или материална, за лобирането от такъв тип. Отварянето на връзката с Румъния би могло да вкара газ от Румъния, а „Булгаргаз” е единствената компания в целия регион, която не преговаря за находището в блока „Нептун“, което след две години започва да добива сериозни количества газ.

Същата работа е и с IGB. Извинете 8 месеца сили, свързани с Русия и с олигархията, блокираха IGB чрез схемата от фирми, които блокираха проекта чрез жалби. Използваха възможностите и правото за жалби. При това, жалбоподателите дори не внасят задължителните минимални суми за разглеждането им, но това не спира действието. Така е направено законодателството, че може да се блокира. 8 месеца го блокираха и забавиха процеса. Сега той пак стартира, но тези месеци много трудно се наваксват.

Сигурен съм, че ще тръгне и има шанс да наваска, но пак има клопки, бъгове, които са заложени в проекта. Освен това паралелно с интерконекторите се движат и проектите с хъбовете. Сега ще има маркет тестове за хъбовете, което е един нормален проектен подход, за да се докаже, че някой ще плати.

Не съм много оптимистичен за тези маркет тестове, защото ако приемем, че „Газекспорт” направи заявка за 15,7 млн. куб. метра за вход за България, в който всичко трябва да мине през Брюксел за предварително анонсиране, отново ще настъпи проблемът с т.нар. TPA (Third Party Access) – с достъпа на трети страни. Тогава за да се реализира схемата на „Газпром”, ние трябва да търсим изключение. Това Европейската комисия никога няма да приеме да даде. Така се получава едно въртене на празни обороти, при което едни играят уж за хъб, други пък под хъб приемат само продължение на „Турски поток”, трети пък казват, че хъбът ще има ликвидност, т.е. ще бъде търговска платформа, което разбира се е добра теза.

Енергия се хвърля в политическо говорене, в разни схеми, а цялата работа си иска Караджата, иска си бизнес, разчети, привличане на инвеститори, заинтересоване, изчистване на правната база, изчистване на регулаторната база, отваряне на пазара, игра на много играчи, вкарване на много заинтересовани страни от различни държави да играят в България.

Ако сравните вниманието, което българските власти отделят на отношенията си с „Газпром” с вниманието, което отделят на отношенията си с неговите конкуренти и на изкуствен заслон на правилата така, че конкурентите да не могат да се съревновават с „Газпром”, те са абсолютно непропорционално.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!