Искра Михайлова е родена е на 7 септември 1957 г. в град София. Завършва полувисше библиотечно образование в Държавния библиотекарски институт.
От 1977 до 1980 г. учи магистратура по библиотечни и информационни технологии и услуки към Ленинградския държавен институт по културата.
През 1995-1996 г. специализира в Немския библиотечен институт и към Държавния департамент на САЩ. След това е главен експерт в министерството на културата.
В периода 1998-2001 г. е главен експерт в Национална агенция „Сократ“. Между 2001 и 2005 е съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
От 2005 до 2009 г. е била заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Народен представител в 41 и 42 НС.
От 29 май 2013 г. е министър на околната среда и водите. На изборите за Европейски парламент през 2014 избрана за евродепутат от листата на ДПС.

 

 

 

Г-жо Михайлова, какво наложи провеждането на тази неформална среща на тема миграция,има ли конкретен повод?

Очакваше се, че въпросът с миграцията ще изникне в дневния ред на Съвета след като не се постигна никакво споразумение и нямаше развитие по промяната в Дъблинското споразумение. Ние очаквахме и се надявахме, че ще има промени по Споразумението от Дъблин, които да регулират отношенията между страните, които регистрират първите пристигнали бежанци или мигранти и страните, които ги приемат след това за страните, които ги приемат и се явяват тяхно постоянно убежище.

За съжаление няма раздвижване по споразумението от Дъблин и естествено се наложи да има нов разговор за това какви са ангажиментите на отдели страни-членки – тези, които приемат най-големите групи и тези, които първоначално приемат мигрантите на територията на ЕС. Това е информацията и форматът на срещата.

Какво според Вас ще се случи на тази среща? На фона на разногласията между отделните страни-членки можем ли да очакваме изобщо обща позиция?

Много ще бъде трудно да има обща позиция, но аз съм убедена, че ЕК ще излезе с конкретни предложения в две направления. Обикновено се третира само едната част на проблема. Аз искам да подчертая, че Комисията има виждания и някои предложения и за другата страна.

Първата страна е границите, достъпът, регистрацията и начинът, по който се приемат бежанци или икономически мигранти. България има някаква позиция по въпроса, изразена от премиера Борисов. Има позиция и в Германия. Част от управляващата коалиция е за затваряне на границите, както знаете. Има позиция и от Италия, която иска да се спре потокът от Средиземно море. Има най-разнообразни позиции, но те всички се концентрират горе-долу върху едно – да бъде регулиран потокът и да има контрол, много ясен контрол и защита на външните граници.

Няма как иначе, тъй като гражданите на ЕС основно настояват за защита на външните граници на ЕС. За да може след това да бъде гарантирана и вътрешната сигурност. Т.е. това е едното направление – как ще се работи в посока гарантиране на сигурността на границите и контролиране а потока, който влиза в ЕС.

Второто направление е вече свързано с мигрантите и бежанците, които вече се намират в страните-членки на ЕС и как се работи с тях, как те се интегрират, как те се инфилтрират в обществата, в които попадат, доколко това е възможно и какви мерки могат да бъдат взети и как да бъдат подкрепени страните, които са приели най-големи групи от бежанци и икономически мигранти.

Част от решенията на този проблем са включени в предложенията за бъдещата многогодишна финансова рамка. Там има предвидени финансови ресурси за регулиране на тези проблеми, за работа в страните-членки. По същия начин има финансов ресурс, предвиден за защита на външните граници – за увеличаване на броя на служителите на ФРОНТЕКС. Това няма да се случи просто така от въздуха, трябва да бъде финансово обезпечено.

По Ваше мнение възможно ли е тази среща да е начало на някакъв политически разлом в ЕС?

Безспорно темата за мигрантите е една от най-чувствителните теми. Но аз вярвам в прагматизма на ЕС. За съжаление точно този прагматизъм в момента се очертава като основен проблем. Той ще даде и решението, но той създава и напрежението в момента.

Все пак нека да имаме предвид, че в момента тече дебатът за разпределението на многогодишната финансова рамка. Една от причините точно сега да се поставят въпросите за това как да бъдат интегрирани мигрантите и как да се защитят външните граници е това да се защити бюджетът, който би трябвало да отговаря на тези изисквания – коя страна ще разполага с по-голям ресурс, коя страна ще бъде по-отговорна за външните граници или вътрешната интеграция. Не трябва да забравяме, че двете плоскости се наслагват. Едната е чисто политическата, продиктувана и от ситуацията във всяка отделна страна. Другата е финансовата страна, която изисква също политическо решение и то трябва да бъде взето в бизките месеци преди изборите за Европейски парламент.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!