Иван Сотиров е роден на 29 юли 1963 г. в град София. През 1990 г. става член на СДС. Избран е депутат от СДС в 37-то Народно събрание, след това става председател на столичната общинска организация на СДС в централния софийски район Средец, където от 2003 г. до 2005 г. е и кмет.
На парламентарните избори в България през 2005 г. е избран за народен представител от листата на ОДС в 25 МИР София.
Вчера председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов каза, че призова Комисията по досиетата да получи повече обществена подкрепа. По негови думи тя е важна за обществото и може да се мисли за това тя да се превърне в Институт за национална памет. Защо според Вас управляващите защитават Комисията толкова много?
Не мога да знам какви са мотивите на управляващите, но, според мен, би било абсурд да се променя закона и да прекратява дейността на Комисията по досиетата.
Защо? Защо е важна тя?
Защото истината и прочитът на всичко, което е свързано с престъпленията на режима е нещо изключително важно. Ние дори закъсняхме – цялата истина трябваше да се изкара още в началото на прехода, защото всички сме свидетели, а и вече излязоха данни, че огромна част от съдържанието на архивите на ДС са унищожени. Ние няма как да станем демократична държава, ако не бъде прочетена цялата истина за престъпленията на режима, дори като една превенция – нещата да не се повтарят.
Това е една практика на всички демократични държави. Никоя държава не може да стане демократична и да извърви своя път, ако няма реален прочит на историята, ако нямаме информация какво се е случило.
Отделен въпрос е, че въпреки осветляването на щатните и нещатните сътрудници на Държавна сигурност, обществото ни още няма адекватна оценка. Напротив – ние виждаме как офицери на Държавна сигурност и то от най-ретроградните и вредни, които през Прехода работеха срещу демократизацията на страната и за нейното превръщане в една олигархична държава, са едни от най-честите посетители на всички медии и са от хората, които дават оценки. А това е абсурд. Това е все едно в Германия след Втората световна война нацистки офицери да дават оценки и напътствия как да се развива обществото.
Проблемът е, че в България не се извърши реална декомунизация. В Германия беше извършена денацификация и затова виждаме, че днес тя е една водеща европейска държава. Докато всички проблеми в България са затова, че навсякъде, където погледнем – и в политика, и в бизнес – трайно се е настанила старата номенклатура на БКП и Държавна сигурност. Навсякъде виждаме, ако не лица, директно ангажирани с режима, то техните наследници. Има едно династично възпроизводство на режима и затова е големият бой да се затвори Комисията.
Според мен, трябва да се погледнат и икономическите досиета на Прехода, защото те дават ясното за това как се извърши трансформацията на собствеността след промените. И тогава ще се види, че с активното съдействие на Държавна сигурност, и там нещата се случиха в полза на хората, които сами си направиха прехода. Мисля, че вече няма спор по въпроса, че това, което се случи на 10 ноември 1989г. не беше революция, а вътрешнопартиен преврат, за да се трансформира старият комунистически режим, за да си запазят властта по нов начин.
Според Цветанов вниманието на Комисията по досиетата трябва да се насочи към разследването на банковия фалите от 1996-1997 г. и е добавил, че е редно да се запитаме дали отговорните за тази криза нямат общо с ДС. Според вас това правилна посока ли е?
Аз мисля, че в закона няма такава опция. Комисията стриктно изпълнява закона, който й дава параметрите на дейност. Разбира се, дотолкова, доколкото Държавна сигурност е свързана с целия процес. Когато са достъпни тези данни, ще може по всякакъв начин разследващи журналисти и организации да правят анализи.
Това, което аз ви казах е, че един от големите проблеми на прехода е, че не се направи анализ на всички финансови досиета. Данните за това как се извърши трансформацията, а тя си беше чист грабеж – източване през централната банка, търговските банки, които бяха създадени в началото, всички тези групировки на входа и на изхода – това си беше един организиран грабеж, със съдействието на ДС и играчи от старата номенклатура, която след промените трябваше да бъде пометена и да дойдат нови хора, необременени, които да превърнат България в една демократична, европейска държава.
Ние виждаме, че всичко това не се случи, като по сценарий. И за всичко това има документи. Аз винаги съм реагирал много остро срещу този мит за „куфарчетата”, който целенасочено се измисли. Не че не са давани пари на ръка или чрез куфарчета, но това беше последната фаза на грабежите. За всичко има документи и те няма как да изчезнат. Дори и нещо да е изчезнало, те са като документацията на държавна сигурност – за най-важните неща винаги има следа. Това как се източваха при и след 10 ноември от държавата, защото процесът беше започнат още преди това. Още тогава беше започната тази трансформация, чрез задгранични фирми, външнотърговски дружества и т.н..
Знаете за този доклад, който излезе в началото на Прехода и изчезна – за двата милиарда долара, които са източени по този начин – това беше огромна сума през онези времена.
Писани са много неща, но не са систематизирани – през Централната банка се наливаха пари в търговските банки, те раздаваха необезпечени кредити на най-различни доверени кръгове и групировки (близки до офицери от ДС или старите кукловоди от старите комунистически семейства, които имаха по-бизнес ориентация). Тези групировки източиха големите държавни предприятия, а с източените пари после ги приватизираха. И за всичко това има документи, има държавни органи, институции, през които те са минавали.
Според мен това трябва да е ангажимент и на изпълнителната власт, и на парламента. Те имат ресурса да се създаде публичност на тази информация, включително за всички сделки, които са извършени. Ние виждаме, че още се играе с „търговската тайна”. Дори и в момента за много сделки не се дава публичност. Би трябвало всичко, което държавата и общините са реализирали като сделки да бъде публично, за да може да се направи един анализ.
Ние нямаме тази публичност, която е характерна за демократичните държави. Трябва да изчистим всички тези проблеми, които породиха тези неща, за да вървим напред. Това няма как да се случи и ако се подходи за пореден път по познатия начин: „не гледайте сега какво правим, гледайте какво беше преди”. Тези неща трябва да вървят ръка за ръка.
Всяка обществена поръчка, всяко публично възлагане трябва да има максимална публичност и да се знае всеки лев на данъкоплатеца как се инвестира. Сега няма никаква публичност. Измислят се най-различни аргументи. Не може при големи сделки, както беше и в енергетиката, да се казва, че са конфиденциални и че има клаузи за поверителност. Това всичко е предпоставка за грандиозна корупция и за източване на милиарди от държавата, с което е белязан и целия преход.
Във този процес Държавна сигурност е един от основните фактори. Ние няма как да имаме справедливо и демократично общество, ако не изследваме целия генезис на този процес. Освен това трябва да се разбият всички тези митове. Днес излизат едни хора и се представят за патриотични офицери и генерали, които са работили за националната сигурност. Когато погледнем техните досиета, включително и на Юлия Кръстева, което отпуши поредния дебат, ще се види с какво са се занимавали. Независимо, че то е прочиствано и след 10 ноември, очевидно е, че от него са махнати много неща, които дискредитират всички участници, най-вече офицерите, които са имали достъп до него, за да се видят методите и начините, по които са работили, цялата мръсотия на тяхната дейност. Дори това, което са оставили като най-безобидно ще се види, че те не са се занимавали изобщо със защита сигурността на българските граждани, а са пропагандирали за един режим, обявен със закон за престъпен и за съветската система. Опитвали са се да вкарват агенти на влияние в различни западни държави, за да си защитават банкрутиралата система, безобразията и престъпленията. С това са се занимавали.
