Каталуния е на ръба – правителството на Испания вече се произнесе за активиране на член 155 от конституцията, от което следва : уволнение на президента на автономната област Карлес Пучдемон и на всички министри от регионалното правителство, националните министерства поемат техните функции. Изпълнителната власт има правото да разпусне регионалния парламент и до 6 месеца да бъдат свикани регионални избори. Орязват се компетенциите на парламента. Орган, създаден от Сената, ще осъществява контрол върху него. В същото време президентът Пучдемон получи покана за участие в дебатите в Сената, но отказа да отиде на заседанието на горната камара на парламента на Испания. Под предлог, че по същото време има заседание на каталунския парламент. Какво следва? Има ли Карлес Пучдемон план и време за маневри и за какви маневри?
Явор Райчев , Докторант по социални и политически науки, Университет в Гранада, Испания
Решението на Пучдемон да не се яви пред Сената вероятно не е продиктувано само от демонстративно пренебрежение към испанските институции ( заради уважение към каталунските). Причина е и огромното напрежение, което кипи в политическия елит на Каталуния. Регионалният президент е подложен на силен натиск от крайните сепаратисти (на които дължи идването си на власт) да обяви независимост час по-скоро. От другата страна натискат умерените сепаратисти и националистите, които не искат отделяне, но настояват за нови избори възможно най-скоро с цел избягване на отнемането на автономията по чл. 155. В тази ситуация решението на Пучдемон да откаже поканата на председателя на Сената Пио Гарсия-Ескудеро се дължи по-скоро на това, че Пучдемон все още не е готов с решение как да действа оттук нататък.
Пред каталунските управляващи има три варианта: обявяване на република и свикване на избори; едностранно обявяване на независимост; свикване на автономни избори. Последното решение до преди седмица можеше да спре прилагането на чл. 155, но вече, както се произнесе министърът на правосъдието, това едва ли ще е възможно. В същото време последната седмица се наблюдават определени значими изменения в политическия пейзаж, като доста от каталунските политици (включително съветници в правителството на Пучдемон), които по-рано подкрепяха обявяването на независимост, вече се преориентираха към избори.
Да се предвиди отсега по кой път ще тръгне правителството на Каталуния, е трудно. Получават се разнопосочни сигнали. Крайните сепаратисти натискат за своето, но липсата на международна подкрепа и опасността от изправяне пред съда могат и започват да смекчават позициите и сред най-радикално настроените среди. Привърженици и на трите вече очертали се лагера организират мощни обществени кампании в социалните мрежи, което отново показва колко много се разчита в каталунските битки на това силно оръжие за влияние.
Задействането на чл.155 от конституцията може да бъде разрешено само от Сената. Важно е да се отбележи, обаче, че той не задължава Рахой да го използва. Само му дава това право. До пълното прилагане на чл. 155 може да се стигне след обнародването му в испанския държавен вестник, което отнема дни. Иначе казано, все още има време за маневри.
Ако Рахой наистина пожелае да задейства чл.155, Сенатът едва ли ще е препятствие, защото Народната партия разполага там с мнозинство. Доколкото може да се съди по поведението на премиера досега, той осъзнава всички рискове и всячески се стреми към смекчаване на конкретното решение. Но топката сега не е в неговото поле.
Икономиката и бизнесът реагират скоростно, съответно на политическото развитие. По официална информация напусналите Каталуния фирми след 1 октомври вече са 1 501, като последно, само един ден, от автономната област са изтекли още 107. Каталунските власти се отнасят с привидно спокойствие, тъй като „фирмите няма да променят начина си на работа“ или да закрият работни места, но основание за тревога има: те ще плащат данъци на друго място. По тази причина каталунското правителство прие ред спешни мерки за привличане на инвестиции, каквато е например дигиталната регистрация за чужди фирми, желаещи да развиват дейност в областта.
В същото време вълненията в каталунското общество не престават. Водачът на народната партия в Каталуния Ксавиер Гарсия Албиол преди дни обвини каталунските училища, че индоктринират децата и ги възпитават в омраза към Испания, което доста разбуни духовете сред учителското съсловие. То яростно го обвини в предателство към каталунските интереси и предизвика демонстрации в учебните заведения. Албиол не само че не се извини, но каза още, че е недопустимо в детските градини да има само каталунски знамена, а директорите на училища активно да участват в митинги за независимост. (Изказването му вероятно ще има негативен ефект сред местните избиратели за Народната Партия, която в Каталуния е по-скоро маргинална политическа сила с едва 11 от 135 места в местния парламент). Това се очаква да рефлектира пряко и върху популярността на Рахой, чиято подкрепа в Каталуния и без друго не е голяма, за разлика от подкрепата за независимостта в тази голяма област, която по днешни данни е около 47%.
Относително равният брой подкрепящи и неподкрепящи независимостта е непроменен за последните 18 години, сочат социологическите изследвания. Каквото и да направят играчите по върховете сега, каквито и маневри да последват, до какъвто и краен резултат да се стигне сега, този факт на силно разделение в Каталуния между двата лагера не може да бъде пренебрегван.
