Адвокат Константин Симеонов е юрист с дългогодишна практика. 
През годините е бил защитник на Тенчо Попов по шумното дело, известно като „Цонев, Сантиров, Попов“.
Адвокат Константин Симеонов бе защитник и на бившия вътрешен министър Румен Петков за издаване на секретна информация.
В момента Константин Симеонов е един от защитниците на Цветан Василев по делото за фалита на КТБ.

 

 

Адвокат Симеонов, на първо четене в Народното събрание бяха приети редица промени в Наказателния кодекс, по традиция се изменят и множество разпоредби в Наказателно-процесуалния кодекс. Една от промените се отнася до конфискацията на имущество преди съдът да е произнесъл осъдителна присъда по дадено дело. Какви са притесненията относно тези промени?

Не бих казал, че това са промени, които позволяват конфискация преди произнасянето на съда. Това са текстове, които се внасят като изменения в НК във връзка с директива на ЕС, която принципно има задължително действие на територията на целия Европейски съюз. В конкретния случай тя се привежда в съответствие с нашето законодателство.

Друг е въпросът, че формулировката за „преки и непреки облаги” от престъплението е доста размита и може да бъде тълкувана по най-различен начин.

Но в конкретния случай измененията в НК са във връзка с една директива на ЕС, а в НПК с друга. В такива случаи се внасят два отделни законопроекта в противен случай остава впечатлението, че тихом мълком с преходни и заключителни разпоредби от един закон променяш друг , и то доста съществено. На второ място едва ли не се правят опити тихом мълком да бъде направено това нещо.

В конкретния случай считам, че по-правилно би било да бъдат два отделни законопроекта, защото измененията, които се правят в НПК са чувствително по-сериозни, отколкото тези в НК и няма никаква връзка помежду им. Единствената връзка е, че и двете изменения се предлагат на базата на европейски директиви.

Какви всъщност са опасностите, които произтичат от тълкуването на формулировката за „косвените облаги”?

Първо, опасностите са свързани със самата формулировка. Тя е доста витиевата и позволява доста своеобразно тълкуване. Засега няма съдебна практика, защото това е все още неприет текст и се притеснявам, че ще има доста разнопосочни действия от страна на съответните държавни органи.

Освен това управлението е възложено на т.нар. комисия КПКОНПИ (Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, бел. ред.), която до този момент е демонстрирала, че не се държи като в цивилизовано общество. Основните проблеми идват, както обикновено, откъм главата, защото Пламен Георгиев претендира за това, че е добър юрист, но всъщност доста често говори глупости.

В конкретния случай е притеснително, защото формулировката, която се предлага за изменение в чл. 53 от НК дава възможност да се конфискува не само пряко получено от престъплението имущество, а и косвено получено, което дава възможност за широко тълкуване.

Като знаем как тълкуват нещата в КПКОНПИ, това е много притеснително.

Може ли това да доведе до нарушаване на човешки права, или злоупотреба с нечие имущество?

Определено. Тепърва ще излизат доста интересни неща във връзка с имуществото примерно, което е запорирано във връзка с делото КТБ. Там има запори от Наказателен съд, има от КПКОНПИ, има и по линия на воденото дело за фалита на банката.

Там се правят избирателни сваляния на запори, за да могат съответни хора да се облажат от това. Голяма част от медиите мълчат за това какво се случва. И понеже виждам какво се случва по делото КТБ, има едно вторично разграбване от определен кръг лица на имущество, което е било под контрола на банката, се притеснявам, че подобни текстове в НК в българската действителност и в тази практика, която в момента се случва в страната, сериозно ще накърнява човешки права.

Другите промени, които предизвикаха недоумение се отнасят до възможността за задържане на дадено лице до 48 часа без то да има право да се свърже с адвокат или с близките си хора. Тези задържания веднага бяха наречени „тайни задържания”. Това няма ли да даде възможност за безгранична полицейщина и нова злоупотреба с човешките права?

В НПК при сегашната уредба, а и дори след тези изменения, ако бъдат приети, има предвидена възможност, повтарям възможност, прокурорът да задържи едно лице до 72 часа или до довеждането му в съда в рамките на тези 72 часа.

За съжаление в България в практика се превърна, че първо прокурорът задължително задържа за 72 часа, което в никакъв случай не е необходимо.  Дава се възможност с тези изменения, които пак са в преходните и заключителните разпоредби, а би трябвало да е отделен законопроект, защото това са сериозни неща, с мотивирано постановление прокурорът да забрани в рамките на 48 часа да бъдат уведомявани лица, които съответното задържано лице е посочило, че иска да бъдат уведомени.

Говорим за случаи, когато има грабежи, насилствени престъпления, тогава е ок. Ако има такива данни, има някаква логика. Другият мотив е „ако ще попречи на разследването”. Притеснявам се, че това ще се превърне в постоянна практика.

В никакъв случай обаче това постановление на прокурора не ограничава правото на защита. Дава се възможност незабавно на съответното задържано лице да се свърже с адвокат. Така че по отношение на правото на защита няма тези ограничения. Тук има ограничение по отношение на това да бъде ограничено посочено от задържания лице. Това даже не касае консулските служби, когато става дума за чужденец.

Всъщност всички знаем, че тези промени са продиктувани от директиви на ЕС, Вие сам го казахте. Как всъщност тези директиви са транспонирани в законодателствата на другите европейски държави и каква е европейската практика в тази посока?

Тези директиви имат пряко действие на територията на всички страни членки. Дали са транспонирани, или не са, това са директиви, които страните са длъжни да спазват. Не мога да кажа как точно са транспонирани в отделните законодателства и дали са направени, но все пак те имат пряко действие, така че би трябвало горе-долу едно и също да бъде в страните от ЕС.

Едновременно с това съдебните системи в различните страни доста сериозно се различават. Примерно френско-белгийската е една, немската е друга, австрийците също имат особености. Това е нормално.

Бих казал, че в повечето европейски страни нещата свързани с осигуряването на адвокатста защита, уведомяването на съответно лице, което задържаният е посочил, са чувствително по-добре регламентирани, отколкото в България.

Бих казал, че още по-притеснително е, че между двете четения председателят на правната комисия е внесъл в този законопроект още изменения в НПК, които нямат нищо общо с европейските директиви и те касаят делото КТБ.

А именно, че вече няма да се чете и диспозитивът (заключителната част, бел. ред.) на обвинителния акт. С колегите се шегуваме, че в скоро време сигурно и присъдата няма да се чете. Това е безобразие да изменяш закона, и то кодекс, заради едно дело.

Още повече, че те го направиха вече веднъж миналата година. Нарочно измениха НПК, като предложиха да се чете само диспозитивът на обвинителния акт. Аз не съм виновен, че Прокуратурата е написала 5 000 страници диспозитив. В закона пише, че делото започва с това.

Сега, понеже им омръзна да четат собствените си глупости, ще го махнат и това. Ами дайте да махнем съда като институция и Прокуратурата да издава присъди!? Мисля, че в тази посока сме тръгнали.

Това трябва да се тръби. Тук не е въпросът, че ние искаме да протакаме делото. Обвинителният акт по КТБ е писан с една-едничка цел – да бъде максимално обемен, за да можем да се тупнем в гърдите и да кажем, че написахме 12 000 страници. Има неща в диспозитива, които се повтарят по 500-600 пъти – copy-paste, copy-paste, а не се прави така.

Сега да изменяме закона, защото на Прокуратурата й е омръзнало да чете собствените си глупости, е меко казано смехотворно, а по-грубо казано – трагично. Това демонстрира до каква степен Прокуратурата командва парада. А не би трябвало.

През последните месеци и дори години у нас ставаме свидетели на показни арести, а делата в съдебната зала след тях завършват с провал. Това според Вас отделни ПР акции на полицията и Прокуратурата ли са, или се използват за политически преследвания? Тази сутрин съдия Румен Ненков каза, че според него повечето преследвания имат политически цели. Според Вас така ли е?

Определено. Ако си спомняте през 2010 г., когато г-н Цветанов беше министър на вътрешните работи се проведоха няколко такива операции – доста брутални, демонстративни, с телевизионни снимки от страна на пресцентъра на МВР.

Това бяха задържанията по делото „Октопод”, което съвсем скоро приключи на първа инстанция с фиаско, и то в Специализирания съд. Задържането на Николай Цонев, Тенчо Попов и Петър Сантиров – знаете колко шумно беше, какви демонстрации имаше, как са се държали.

Само за начина, по който беше извършено задържането и Николай Цонев, и Тенчо Попов осъдиха държавата в Страсбург. Тези пари кой ще ги плаща? Ние с Вас. А в решението, касаещо Тенчо Попов изрично е споменат Цветан Цветанов.

Съгласно Закона за отговорността на държавата, държавата може да си потърси правата с регресен иск спрямо съответното длъжностно лице. Министърът не е от категорията хора, на които не може да им се търси отговорност. След като държавата ги плати тези пари, тя може да си ги потърси от Цветанов.

Всички тези пари някой ще трябва да ги плати. Ще ги плати държавата. А тези, които са го причинили това нещо, няма ли да плащат? Би трябвало в края на краищата някой път да се потърси отговорност от съответния чиновник, защото министърът също е чиновник, макар и политическа фигура, за да ги накара политиците да знаят какво приказват.

Същото е положението с Валери Симеонов сега. Говори тежки глупости, не си мери приказките, а след това казва, че няма да си подаде оставката. Ами, мери си приказките в крайна сметка, ти си политик, вицепремиер.

И тук това, за което говорихме с Вас преди малко за отнемане на имущество, косвено или пряко придобито от престъпление, в конкретния случай също очаквам да имаме неприятности в Страсбург, защото КПКОНПИ действа точно като слон в стъкларски магазин.

Там действията много приличат на случая с тефтерчето, което после изчезна по твърде съобразен начин. Тогава на една комисия бяха възлагани определени задачи и тук КПКОНПИ действа по същия начин.

Сегашният закон е много интересен. Прокуратурата повдига обвинение за каквото и да е, след което скача КПКОНПИ, защото прокурорът ги обвинява. Правят една проверка в течение на една година, искат запори на имущество и т.н.

След това изведнъж Прокуратурата казва, че няма престъпление или съдът оправдава съответното лице, но КПКОНПИ продължава да работи. Започват се граждански дела, които се влачат с години, експертизи, пари се харчат и т.н.

В края на краищата ако примерно между приходи и разходи на съответното лице в съда се окаже, че има по-голяма разлика от 150 хил. лева, му се конфискува имущество. Добре де, ако обвинението междувременно е претърпяло фиаско, накарайте го да си плати данъците върху тази разлика между проходите и разходите. Всеки може да сбърка.

Нашият закон за т.нар. „гражданска конфискация” много сериозно го разшириха и аз съм изключително притеснен от възможностите на КПКОНПИ не само да се занимава с имуществото, а и сега му възложиха функции по разследване във връзка с корупционни практики.

Още сме в началото на дейността на тази комисия в този вид. Много се притеснявам от това.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!