Очаква се на предстоящата среща в Брюксел, която ще се проведе на 7 септември между президентите на Сърбия, Александър Вучич и на Косово, Хашим Тачи, с посредничеството на върховния представител на ЕС Федерика Могерини, двете страни да предложат конкретни решения за Косово, след което да последва подписване на договор за сътрудничество и взаимно признаване до края на годината.

ОТ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ

най-обсъжданият вариант за уреждане на проблема е „т.нар. корекция на границите“ по етнически признак, който след срещата на 31 август между президентът Тачи и премиера Харадинт парламент, както и на партиите от управляващата коалиция, Тачи е упълномощен на преговорите в Брюксел да не повдига въпроса с границите. Твърди се, че албанската страна със съдействието на чуждестранни дипломати е подготвила предложение за уреждане статута на сръбската общност в рамките на независимата държава Косово. Какъв е планът, който ще предложи косовската страна, медиите в Прищина не съобщават. Случайно или не, сръбската страна, посредством близкия до тях в-к „Вечерни новости“, съобщи в петък /31 август/, че ставало дума за автономен статут, подобен на Южен Тирол.

По всичко личи, че Белград остава сам на дипломатическата сцена с идеята за „замяна на територии по етнически признак“ което го призна неотдавна на среща с гражданите в Майданпек и президентът Александър Вучич:

„Бих искал въпросът с Косово да свърши веднъж завинаги. Но от това, което виждам, ние няма да получим нищо“.

От управляващите кръгове в Белград все повече се чуват гласове, че „Сърбия не трябва да бъде унизена на преговорите“ и че „преговорите са на път да се провалят“. Мегаломанската идея „Косово е Сърбия“ вече е част от трагичното минало на Сърбия,  с изгледи да й усложнява бъдещето, ако не се  откаже от нея.

ЗАБЕЛЯЗВА СЕ

и все по-активното присъствие на чуждестранни дипломати в двете държави, както и все по-засилено чуждестранно медийно присъствие в Прищина и Белград. След проведения телефонен разговор със заместник-държавният секретар на САЩ Вес Мичел /31.08/, Александър Вучич призна, че „преговорите с Прищина ще бъдат трудни и че още по-трудно щяло да се стигне до какъвто и да е договор с Прищина“. Ден преди това, Мичел разговарял по телефона и с Хашим Тачи, а посланикът на САЩ в Белград, Кайл Скат направил „обиколка на района“ за да насърчи, както съобщават медиите, „диалога между двете страни“. В лицето на американската дипломация косовските албанци открито заявяват, че „виждат приятели, готови всячески да им помогнат“, и затова очакванията от предстоящият диалог в Брюксел за албанската страна „били големи“.

Сръбската страна няма такива очаквания, нейните очаквания са насочени към Путин, с който до края на септември щял да се срещне за 15-и път подред Александър Вучич. Картата, на която залага сръбската страна, по всичко личи, че не е от най-печелившите.

Възможността за разписването на референдум за Косово, която Вучич лансира преди известно време, вече не се споменава. Идеята на Хашим Тачи за „корекция на границите“ чрез референдум също не е в сила. Така че остават трудни за Сърбия преговори и може би не толкова трудни за Косово.

НЕКА ДА СЕ ВЪРНЕМ

към информацията на „Вечерне новости“ за предложението на косовската страна, свързано с уреждане статута на сърбите в Косово. С гръмко заглавие от първата си страница, вестникът съобщава:

„Ексклузивно – албанският план за Косово е „Южен Тирол“ за сърбите, но в рамките на независимо Косово“.

В коментарната си статия вестикът пише, че косовската страна изготвила план за Косово, който нейните дипломати вече започнали да огласяват, подготвяйки се за брюкселската среща, както и да лобират за него в средите на посолствата на страните от Европейския съюз. С това предложение албанската страна искала да подмени договора за създаването на Съюза на сръбските общини „с което по-лесно да се пребори за стол в ООН“. Във връзка с това сръбският президент отчаяно търсел компромисно решение.

По-нататък в статията се посочва какво представлява Южен Тирол, като автономна област намираща се в Североизточна Италия, в която влизат покрайнините Трентин, където живеят италианци, и Болцан, където живеят немскоговорящи австрийци. След края на Първата св война, Тирол бил даден на Италия, след което последвал продължителен спор между Виена и Рим, все докато през 1971 година Южен Тирол не получил автономен статут. В рамките на своя автономен статут Южен Тирол можел да  развива социална политика, спорт, образование, здравеопазване, туризъм, селско стопанство, строителство, както и да урежда парковите си пространства. Отбраната, правосъдието, вътрешните работи и финансиите, били в компетенциите на държавата.

Прави впечатление, че косовската страна не отрече информацията във „Вечерне новости“ което може да означава, че има нещо вярно в статията. С това сръбската страна остава без каквито и да е козове на преговорите – остава без шанс да разменя територии – Северно Косово за трите общини в Южна Сърбия – Буяновац, Медведжа, Прешево. Също така Сърбия остава без възможността да издейства автономен статут за сърбите в Северно Косово, подобен на този в Република Сръбска в Босна и Херцетовина, където тя и по-нататък се намесва политически, икономически и дипломатически.

СРЕЩУ ПРОМЯНА

на границите катеторично се обяви германската канцлерка Ангела Меркел, както и голям брой  дипломати от държавите-членки на ЕС с опасението, че промяна на границите можела да доведе до нови конфликти на Балканите и в държавите от бивша Югославия. Според германският политолог Бодо Вебер, цитиран от Радио „Дойче веле“ и от в-к „Вечерне новости“ /31.08./

„Германия е категорично против каквато и да е промяна на границите на Балканите и е готова да спре присъеднияването на Сърбия и Косово в ЕС, ако се стигне до такова решение“.

Според него „за създалите се проблеми в диалога между Белград и Прищина, след като пак са се появили някои стари идеи за подялбата на Косово, са отговорни върховния представител на ЕС за външна политика и сигурност Федерика Могерини и американската дипломация“. Според Могерини „каквото и да се договорят Сърбия и Косово, ще имат подкрепата на ЕС“.

До края на годината остават още четири месеца, през които, както се вижда, Белград и Прищина ще трябват да уредят въпроса с Косово и да подпишат споразумение за сътрудничество и взаимно признаване. Трудно ще е изпитанието за Сърбия. Косово май е в настъпателна позиция.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!