Депутатите гласуват окончателно Държавния бюджет за 2018г. Между първо и второ четене експертите дадоха много препоръки какво трябва да се промени в проектобюджета. ДЕБАТИ.БГ потърси финансовия експерт Мика Зайкова за коментар.
Послушаха ли Ви управляващите и кои са най-важните поправки, които се случиха между двете гласувания в парламента?
Най-важното не се случи. Защото в Бюджет 2018, във всичките му аспекти, липсва едно много важно нещо. Да, наистина има повече пари. Да, наистина, финансовият министър ги отпуска за определени приоритетни области, само че пари, дадени в каквито и да е области, потъват като в каца без дъно, ако в тези области, за които говорим – образование, здравеопазване, социални дейности, защото няма реформи.
Толкова много пари се дадоха в здравеопазването. В началото бюджетът за НЗОК беше 407 млн. лв., а сега им отпуснаха още 27 млн. лв., 100 милиона са в Министерството на здравеопазването.
Тоест, дадоха едни пари на Здравната каса, без да има някакъв напредък по отношение на това как се харчат, а се посвениха да дадат парите за новите лекарства на онкоболните – 25 милиона лева.
Най-важното нещо е, че във всички области са дадени много пари, а няма реформи. Тези средства ще се изхарчат неефективно.
В Министерството на земеделието, например, пари не дадоха, въпреки натиска и конструктивните предложения. Към това ведомство има няколко агенции, които работят на терен. Агенцията по храните е една от тях. Тя е призвана да пази нас и ЕС от внос на стоки, които не са добри за здравето ни.
Напоителни системи също. Ако те работеха ефективно и ако там се даваха пари за укрепване на язовири, за изчистване на реки, нямаше да има такива страшни наводнения.
А правителството не даде на това министерство нито лев повече.
На служители в БАБХ, където има предпоставки за корупция, защото работят на терен, проверяват фирми и магазини, от 8 години не са им повишавани заплатите. А там постепенно изчезва добрият експертен потенциал, защото не може доценти и професори, хора с по няколко специалности, които отговарят за нашия живот, да работят за заплати, близки до минималната.
Даването на заплати, като се отнема от капиталови разходи, е контрапродуктивно, а точно това, може би, ще направят в Министерството на земеделието. Агенциите, които работят там се нуждаят от ново оборудване, нова техника, нова технология, за да бъдат ефективни.
Ако тръгнем в този ред на мисли, друга приоритетна област е образованието. Да, дадоха се пари и то много – за заплати и за ремонти в училищата. Но, ако погледнете делегираните бюджети останаха, а те са най-вредното нещо за българското образование.
Когато след детето вървят едни пари, качеството на образованието отива на заден план. Всеки директор ще се страхува да не загуби децата, защото те носят пари. И се получава така – един ученик, независимо дали учи или не, получава оценки и завършва. И в крайна сметка се получава така, че 37% от децата са функционално неграмотни.
Що се касае да науката и научната дейност – там сме най-икономични. До 2020г. средствата за наука трябваше да бъдат 1,5% от БВП, а сега какво ще стане – от 0,3% до 0,5% от БВП.
Генералното за бюджета е следното – нашият Брутен вътрешен продукт расте въпреки властимащите. Намираме се в добър икономически цикъл, но и той има своя край. Всички знаят, че в такава ситуация трябва да се заделя нещо за „черни дни”.
Максимум след 3 години, ситуацията няма да е толкова добра, а ние нямаме буферен бюджет.
Ако погледнете от какво расте брутния вътрешен продукт на България, ще видите, че расте от потребление. Извинете – не сме чак толкова богати. Да, имигрантите пращат пари, да, безработицата е ниска, откриват се работни места, но както видяхте, областите в страната се развиват неравномерно.
Ние така и не дадохме възможност на общините да се развиват самостоятелно. И пак делим общините на нашите и на вашите – където са нашите кметове има повече пари, където не са – то си личи.
Ако погледнете инвестициите в БВП намаляват ежегодно. Ако погледнете през 2016-та те са били 18,6% от БВП, а сега са на половина.
Защо не идват инвеститорите, това и децата вече го знаят. Защото нямаме добър бизнес климат, защото имаме жестока корупция, защото има организирана престъпност и защото има сива икономика и контрабанда. Неща, които са бичът на едно общество.
Без инвестиции до никъде няма да стигнем. Защото потреблението има таван, а ние нямаме развитие.
Всичко това е основата на неравенството. Първо, имаме неравенство в регионален план. Има и места, развити като София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, но има и такива, които са бели петна.
Но не можем да отречем, че за последните 28 години в България няма политика по доходите. Ние даваме едни пари, без реформи, а това ни пречи да се развиваме.
80% от българите получават под средната работна заплата за страната.
Средната работна заплата не е показател, защото е достатъчно аз да взимам 30 000, а вие да взимате 500 лв. и средната работна заплата да бъде 15 250 лв.
Работата е там, че ние трябва да произвеждаме продукция с високата добавена стойност, да развиваме IT сектора, например. А парите, които идват от Европа, не се разпределят правилно.
Наблюдава се и още една тенденция – частните инвестиции в България, все повече намаляват. Преди 2-3 дни излезе едно изследване на „Евростат”, което показа, че всяка година, българският бизнес изнася пари навън – стойността им достига 600-700 евро. Да не говорим, че всяка година повече от 50 000 души напускат страната.
Не мислете, че сме направили кой знае какво в областта на заетостта и безработицата. Не! Чисто и просто ние се топим. Хората в работоспособна възраст напускат България и заради това се качва заетостта, а безработицата пада.
Трябват ни млади хора, които да работят, а те не искат. Защото, достатъчно е едни млади лекари да прекрачат Дунав и вече няма да взимат 600 лв., а 3000 евро.
От една страна имаме некачествено образование и продължаваме да го разрушаваме, а от друга – не си пазим специалистите.
Има цели сектори в страната, в които няма кой да работи. Особено в здравеопазването ние губим ценни кадри, защото ако няма човешки потенциал, няма развитие.
Не може да има обява за работа: „търсим лекар” за 600 лв. и до нея да има обява за камериерка за 1200 лв. Не на камериерката парите са много, на лекаря са му малко.
Ако трябва да обобщим: Бюджет 2018 е болен, защото развитието на нашата страна няма бъдеще, защото няма реформи и инвестиции, а това са важни неща. Да, раздаваме пари, но те потъват като в блато.
Мика Зайкова е родена на 2 февруари 1942 г. в София. С две висши образования, доктор на икономическите науки. Понастоящем е икономически експерт в КТ „Подкрепа“. Работила е като началник на управление в Министерство на промишлеността.
