Бергхолм, Швеция
На снимката: Н. Пр. Луиз Бергхолм /БНТ - кадър/
Н. Пр. Луиз Бергхолм е родена през 1967 година. Завършила е специалност „Международни икономически отношения“ в Стокхолмския икономически университет през 1993 година. От 1994 година започва работа в шведското министерство на външните работи, като е заемала позиции в посолствата на кралството в САЩ и Индонезия. През периода 2004 – 2012 година работи в отдел „Външна търговия“ на шведското външно министерство. От 2016 година е посланик на Кралство Швеция в България. Владее английски, френски и испански език, учи български език.

Ваше Превъзходителство, Швеция стана нарицателен пример за стратегия, която щади максимално икономиката и социалния живот. Съвсем наскоро обаче „Ройтерс“ цитира шведския външен министър Ан Линде, която каза: „Мит е, че животът в Швеция тече нормално“. Драстично ли се промени наистина животът на шведите след предприемането на противоепидемичните мерки, въпреки че те са много по-леки, отколкото например българските, и много от тях имат препоръчителен, а не задължителен характер, както бе подчертано от главния епидемиолог д-р Андерш Тегнел?

Животът в Швеция наистина се промени – бих казалa драматично. Както отбелязахте, антиепидемичните мерки у нас в голяма степен са под формата на препоръки, но има и някои разпоредби. Такива са: ограничение на броя хора при публични събирания не повече от 50 души; гимназиите и университетите преминаха към онлайн обучение; при ресторантите, кафенета и т.н. трябва да се спазва дистанция от 1-2 метра между хората, което значи, че не трябва да има струпвания. След това идват и препоръките, от които най-важните са: при наличието на най-леките симптоми – изолирайте се у дома; спазвайте социална дистанция; мийте ръцете си често; ако можете да работите от вкъщи – направете го. За тези, които са на възраст над 70 години – въздържайте се от социални контакти.

Аз живея в Стокхолм и улиците са зловещо празни. В правителствените офиси само малка част от служителите работят от офиса всеки ден, а всички срещи са дигитални. Кината и театрите са затворени. Ресторантите са отворени, но повечето хора избират да си вземат храна за вкъщи. Магазините са отворени, но клиентите са малко. По-малките магазини ограничават броя на клиентите на място, като предлагат доставки по домовете. На обществото често се напомня, че всеки трябва да действа разумно, за да ограничи разпространението на новия коронавирус, тъй като носи отговорност както за себе си, така и за обществото като цяло. Насърчавани сме да продължаваме да спортуваме, за да подпомагаме физическото и психическото си здраве, като същевременно спазваме и препоръката за социалното дистанциране.

Най-голямата разлика между нас и повечето страни е, че нашите предучилищни заведения и училища за деца до 15-годишна възраст остават отворени. Има няколко причини за това, като двете основни са: първо – фокусът върху децата, нуждата им от стабилност в тези трудни времена; и второ, че ако училищата се затворят, родителите, много от които са нужни в сферата на здравеопазването, ще трябва да останат у дома. Решението училищата да останат отворени се основава и на факта, че децата не са главни разпространители на вируса.

Шведите имат традиция в съобразяване с препоръките на правителствата си, но доколко одобряват приетите мерки? Д-р Тегнел цитира проучване, според което одобрението е 80%, но два дни по-късно в „Ю Тюб“ се появиха коментари, че одобрението вече е 60-40. Има ли спад в доверието на шведите към правителствената стратегия за овладяване на епидемията?

Шведската стратегия се фокусира върху ограничаване на разпространението на вируса, осигуряване на нужните медицински грижи, ограничаване на въздействието на коронавируса върху критичните услуги (за да може обществото да продължи да функционира), намаляване на последствията за хората и бизнеса и намаляване на тревожността (непрекъснато се предоставя информация, изясняват се мерките, които се предприемат и защо те трябва да бъдат предприети). Мерките се въвеждат, когато те могат да постигнат възможно най-добрия резултат за опазване на живота, здравето и работните места на хората. Всички мерки, предприети за намаляване на темповете на разпространение на вируса, се преценяват спрямо влиянието им върху обществото и общественото здравеопазване като цяло.

У нас има много широко обществено разбиране за промяната, която се налага в държанието, за да се намали разпространението на вируса. Доверието ни в нашите държавни органи е голямо, ние се доверяваме на нашите експерти. В началото на кризата имаше хора, които искаха по-строги мерки, например всички училища да бъдат затворени – но тази група от хора вече намаля. Премиерът ни напомни в реч онзи ден, че ще трябва да живеем по този начин още дълго време – месеци, а не седмици.

Шведската стратегия е проектирана по такъв начин, че да е устойчива за дълъг период от време. В тази връзка има широко обществено разбиране. Това обаче е може би най-трудно за тези, които са над 70-годишна възраст. Хората у нас, които са в седемдесетте си години, а дори и по-възрастни, са изключително активни. Моят баща е на 90 години и на него наистина му липсва възможността да ходи във фитнеса за своята седмична тренировка! Помагам му с купуването на хранителни продукти и вземането на книги от библиотеката. Опитах се дори да го убедя да спортува с онлайн тренировки… Копнеем да се видим отново, както преди – не само на открито и на разстояние от няколко метра – а и с внуците също.

Има ли данни за влиянието на мерките против коронавируса върху икономиката на Швеция? Изпитва ли тя някакви по-значими трудности?

Кризата със сигурност се отразява на нашата икономика. За много компании, както големи, така и малки, това са едни трудни времена. Хората губят работните си места или поне има опасност това да се случи. Засегнати са много различни сектори – експортната индустрия, хотелиерството, ресторантьорството, културните институции и т. н. За да смекчи ефектите върху икономиката, правителството предприе няколко мерки, за да запази работните места и да спаси бизнесите. Тези мерки са насочени към намаляване на разходите, засилване на ликвидността и подобряване на достъпа до финансиране на бизнеса. Например системата за краткосрочни заетост е подобрена – работодателите могат да намалят работното време на служителите си с до 80%, така че правителството да покрие по-големия дял от разходите; има държавни гаранции за кредитите на авиокомпаниите и др. По-подробна информация за тези мерки може да се намери на уебсайта на правителството: https://www.government.se/

Има ли опасения в обществото от възможността парламентът да делегира на правителството допълнителни пълномощия? Трябва ли да тълкуваме това като индикация за съмнение в успеха на настоящата стратегия за справяне с пандемията?

Ние имаме дълга история на демокрация и стабилна, прозрачна, демократична политическа система, включително свободни и независими медии. Сега поддържането на демокрацията е може би по-важно от всякога. Парламентът даде на правителството правомощия да действа бързо, за да може успешно да ограничи разпространението на вируса, но това е ясно дефинирано и ограничено и всички въведени мерки трябва незабавно да бъдат внесени в Парламента за одобрение.

Сега нека се прехвърлим и в България. Тук тече дебат доколко е приемливо мерките да ограничават права. От гледна точка на страна с традиции в демокрацията има ли смущаващи моменти в строгите мерки, които България избра да следва в защита от коронавируса?

Всяка страна е различна и заради това мерките, които се предприемат, трябва да са адаптирани към държавните структури, културата, географското разположение, здравната система и т. н. в съответната страна. Може би основното предизвикателство за всички нас е това да се придържаме дълго време към мерките за ограничаване на разпространението на вируса. През последните дни времето в Стокхолм беше топло, пролетно и изкушението да се съберем с приятели беше голямо… Споменах по-горе, че имаме високо ниво на доверие в Швеция и традиция да работим с пожелателни мерки. Друг аспект, който бих могла да отбележа е, че 50% от домакинствата в Швеция са съставени само от един човек. Освен рядко се срещат случаи, при които няколко поколения да живеят заедно. Така че в този аспект социалното дистанциране у нас го имаше и преди кризата.

Виждате ли области на възможно сътрудничество при справянето с пандемията между нашите две страни, въпреки големите различия в стратегиите? Има ли Швеция, която засега се справя и сама нелошо, концепция за своето място в едни по-солидарни общоевропейски действия срещу пандемията?

На практика бих казала, че споделяме едни и същи цели – да ограничим вредата за нашите общества – за отделните хора, семейства, предприятия и т.н. Така че, да, определено бихме спечелили много от едно такова сътрудничество. През цялото време шведското правителство подчертава необходимостта от това ЕС да се изправи заедно срещу кризата. Както България, така и Швеция са държави, които стоят в центъра на ЕС и подкрепят тясното сътрудничество в него. Сега, а и за в бъдеще, ние трябва да се погрижим за функционирането на ЕС, за да можем успешно да извадим ЕС и неговите държави членки от тази криза. Казано по-просто – имаме нужда един от друг.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук