Главнокомандващият Румен Радев зададе 6 въпроса относно вероятността България да се сдобие с американски изтребители и да пикира извън орбитата на Русия след 45 години съветски колониализъм и още 30 години постколониална зависимост от покойната съветска империя.
Той пита. Аз отговарям с контравъпроси по темата кога ще се отървем от съветските пранги.
Въпросите ( му ) са автентични, а отговорите ( ми) са плод на опита ми да внеса някаква коментаторска яснота за истинския подтекст на Радевата упоритост в безплодния спор. Той го налага тъкмо по темата за американските изтребители, но не и относно руските енергийни проекти. При очевидната липса на отговори по тях от гледна точка на финансовата полза, икономическата ни зависимост и екологичната предопределеност на катастрофата от задръстване с ядрени отпадъци – все въпроси, на които не само няма отговор, но и удобно се заобикалят и от властта, и от “опозицията”, и от уж независимия от тях президент.
Р. Радев пита: Кога ще придобием пълния пакет въоръжение, оборудване, обучение и услуги, който гарантира многофункционалните способности?
Отговор : Когато придобием пълния пакет информация за руските (у)слуги, в резултат на което се сдобихме с напълно проруски парламент, мърморещо в полза на Кремъл и свалянето на санкциите срещу него правителство и за ка(л)пак – с набеден за натовец президент, който се опитва да сложи прът в колелата на излитащата най-после по американска писта българска бойна авиация.
Р. Радев: Кога ще придобием пълноценна техническа поддържа на самолетите тук, в България, без която ежегодната експлоатация се оскъпява?
Отговор: Когато се откажем от ежегодната ( на български се казва годишна) техническа поддръжка на остатъците от съветската остатъчна техника от какъвто и да било вид у нас.
Р. Радев: Кога ще изградим необходимата сложна инфраструктура?
Отговор: Когато спрем да смятаме за възможно създаването на нова руска ядрена база в Белене или разширяването на чернобилския й прототип в Козлодуй – при това без да задаваме забранения за нашите медии въпрос какво ще правим с ядрените отпадъци от нашата руска зависимост.
Р. Радев: Кога ще придобием следващите 8 самолета?
Отговор: Когато у нас вече не се смятат за “култови” филми от рода на “Осмият”, които величаят фалшивата новина за подвига на българските антинационалсоциалисти, преименувани от техния вожд Сталин на антифашисти, за да не им лъсне социализма.
Р. Радев: Кога ескадрилата ще придобие оперативна готовност?
Отговор: Когато “червените ескадрони” в българската политика бъдат оперативно и ефективно премахнати.
Р. Радев : Кога, как и колко ще платим за всичко това?
Отговор: Когато му дойде времето – ако трябва и след 800 дни, за да се оправим след тях, както обеща доведеното ( от Мадрид) дете на българската димокрация. А на въпроса “колко ще платим” е отговорил Булат Окуджава от съветския филм “Белоруската гара” :
“ Мы за ценой не постоим” ( “ Не се пазарим за цената”), имайки предвид, че жертвоприношенията на милиони хора нямат никакво значение за съветското ръководство.
Накрая на кратката размяна на реалните му въпроси с виртуалните ми отговори бих попитал: кога ще научим истината как точно Радев се превърна от началник на бойната авиация, изразявал писмено становища в полза на превъоръжаването й с Ф-16 в главнокомандваща опозиция на същата идея?
Преди да бъде отговорено ясно на този въпрос, който се натъква на упоритото мълчание на Радев вече поне от две години, неговите въпроси ще продължат да звучат като саботаж на националната ни сигурност и атлантическата ни солидарност, поръчан от една държава, държаща да ни задържи на всяка цена в своята орбита, в която насила ни е вкарала още през 1944 г.
