Петър Славов е юрист и икономист по образование, адвокат по професия с над 10г. стаж. Председател на сдружение „Граждански блок“, част от „Гражданска платформа” и член на Съвет „Управленска алтернатива“ на „Демократична България“.
Най-активният народен представител в 43-то Народно събрание с над 500 внесени въпроса към Министерски съвет.
Дълго време предупреждавахте, че машинното гласуване трябва да бъде въведено на всяка цена. Тези избори за пореден път ни направиха свидетели на фалшификации от най-различен вид. Щеше ли да ни предпази машинното гласуване?
След тези избори стана ясно, че избори по този начин да се провеждат, с методи от 19 век, просто няма как да стане. Наистина се надявам, че ЦИК ще вземат да изпълнят закона и да започнат да работят за въвеждането на машинното гласуване. В закона е записано, че следващите избори, когато и каквито да са те, се провеждат само машинно, освен в най-малките населени места, които са под 300 души. Което означава, че ако няма адекватни действия и не осигури необходимите машини за следващите избори, на практика целият демократичен процес ще е поставен под въпрос. Така че, отговорността на ЦИК е много сериозна. Включвам, разбира се, и отговорността на изпълнителната власт, тъй като в ИК е записано, че ЦИК се подпомагат от Министерския съвет.
Така че, след поредните безобразия, които видяхме на тези избори – огромен брой недействителни бюлетини, около 600 000 на първия тур, което е около 15%. В една нормална европейска държава, недействителните бюлетини са около 1-2%. С 15%, на практика, почти всички балотажи можеха да бъдат решени в друга посока. Така че, да продължим да приемаме тезата, каквато се чу от представители на изборната администрация, че понеже през 2015г. сме имали около 15% недействителни бюлетини, сега нещата били в рамките на нормалното. На мен лично ми изглежда скандално и крайно безотговорна тази администрация.
Кой е виновен да не се изпълни заканата и на тези избори отново да няма машини за гласуване. Кои партии и институции имаха интерес от това?
На тези избори, всички тези мантри, че машинното гласуване ще бъде скъпо, несигурно, само и само, да го няма, отпаднаха. Какво видяхме на тези избори? Имахме най-скъпите избори, провеждани в България, след промените от 10 ноември. Тези избори бяха с 20 млн. по-скъпи от изборите за Европарламент. Същевременно резултатите са още по-лоши и плачевни – огромен брой недействителни бюлетини, хиляди драскани и преправяни протоколи, от които нищо не се разчита, стотици хиляди грешки, отново хората висяща по нощите, за да си предадат протоколите. Тоест, някакъв абсурден случай имаме на провеждане на избори.
Очевидното решение, ако искаме да имаме съвременен начин на гласуване и той да бъде приеман от гражданите като обективен, честен и справедлив, настина отчитащ вота на хората… 600 000 недействителни бюлетини е огромно число и аз не мога да си представя как изборната администрация го приема за нормално. Очевидно решението е в посока машинно гласуване, а по-късно и дистанционно електронно.
Нека да припомним защо това е решението: недействителни бюлетини при машинното гласуване няма. Там самият машинен терминал ви казва, ако сте допуснали грешка. Защитата на сигурността на вота е много по-голяма, защото не един или два бяха случаите на хора, които сигнализираха ЦИК, че тяхната преференция липсва. И у тези хора възниква съмнението дали вотът им за политическа сила въобще е бил отразен, след като преференцията я няма. ЦИК отново казаха, че нямат какво да направят, защото вотът бил таен и се съмняват, че хората си измислят. Забележете какви абсурдни оправдания.
При машинното гласуване се издава и контролна разписка, на която вашият вот е отразен, и която пускате в отделна урна за допълнителна сигурност. Що се касае за цената, която беше основен аргумент за отмяна на машинното гласуване на местните избори, отново виждаме, че не е аргумент, защото се дадоха 20 млн. допълнителни средства, уж за обучение на комисии, уж за допълнителни сътрудници. Виждаме резултатите – изборният процес пак беше толкова зле. Освен това изборите ще се обработват много по-бързо.
Добре, но защо не се направи. Кой има интерес това да не се случи?
Очевидно е, че партиите на статуквото, голяма част от които разчитат на по-ниска избирателна активност, на контролиран и купен вот, имат полза от това хората да са демотивирани, да не излизат да гласуват, по всякакъв начин да бъдат отказвани от изборния процес, за да се стигне до една ниска избирателна активност и съответно в нея тежестта на корпоративния и купения вот нараства значително, и често решава изборния резултат.
Ако бъде реализирано машинното гласуване и дистанционното електронно гласуване, е очевидно, че тази избирателна активност ще нарасне многократно и тогава тежестта на този купен и корпоративен вот до такава степен ще намалее, че ще е възможно да решим и този проблем на изборния процес в България. Почти няма друга държава в ЕС с толкова много корпоративен и купен вот.
Наблюдавате от години изборите у нас. Коментирайте феноменът с Борис Бонев и защо той измами своите избиратели. Ако беше регистрирал листа, как щеше да изглежда СОС?
Ако той се беше явил с листа, щяхме да имаме съвсем различно разпределение на местата в София. Но добре знаем, че за да се участва с листа, кандидатът трябва да се яви с политическа партия. Той предпочете да се яви като гражданин, с лицето си, с постиженията си и вероятно той самият остана изненадат от високия резултат, който получи.
Но за мен това не изглежда чак такава изненада. Даже, напротив. Струва ми се, че хората се пренаситиха на политическите крамоли и очевидно искат да виждат лица, хора с позиция, с биография, а не просто хората, които нямат какво да друго да правят и решават да влязат в политиката.
Това, донякъде, се доказва и от много силния преференциален вот, особено в големите градове – над 50%. Това още веднъж е аргумент защо ни е нужно машинното гласуване.
Имате ли чувството, че съдебната власт отнема легитимни права на политиците и увеличава постепенно правомощията си отвъд нормите на закона? Деформира ли се по този начин демокрацията?
За отнемане на правомощията по-скоро не бих говорил, но виждаме, че заради проблемите в избирателния ни процес и заради многото съмнения за фалшификации, и машинации, купен и корпоративен вот, много често изборният резултат се обжалва. На практика съдът се явява арбитър, който по силата на закона, трябва да прецени съответно изборният процес бил ли е нарушен, до каква степен е нарушението, и дали това е повлияло на крайните изборни резултати.
Често обаче съдът е възпрепятстван в получаване на пълна и обективна оценка върху тези неща, защото виждате, преправят се протоколи, драска се, коригира се, не може да се разбере кой, защо и как го е правил. И така изпадаме в една ситуация, при която имате едни по-големи разлики, говорим сега на тези избори на балотажите и е много трудно обективно да се отговори тези нарушения биха ли повлияли на изборния процес в една или друга посока.
Така че, законотворците ни трябва да помислят как нарушенията да бъдат намалени, за да се стига и по-малко до ангажиране на съдебната власт в решаване на такива спорове. И пак си мисля, че машинното и дистанционното гласуване са едни удобни и сигурни начини това да се случи. Виждаме, че има държави, които примерно като Естония са отишли доста по-напред. Там от години се гласува дистанционно и електронно. Няма никакви проблеми, но разбира се нещата са подготвяни от години и са защитени по съответния начин, за да няма манипулации или опити за проваляне на изборния процес.
Така че, за мен първата стъпка е машинното гласуване това да се направи. Наистина си мисля, че с тези пари, които се похарчиха на последните избори, тези 20 млн., които дадоха, и които доколкото разбрах са дадени едва ли не да се купуват игри „Не се сърди човече”, за да се забавляват хората, докато чакат в изборната нощ. Да ви кажа честно, това ми звучи като подигравка с тези хора, при положение, че те могат да дойдат и да предадат бързо резултатите от изборния ден и съответни машинните терминали и паметта от тях, и въпросът да приключи. А, не да трябва да стоят цяла нощ, да броят на ново поради грешки в протоколите, преправяне и такива неща, които една машина може да направи в рамките на секунди.
Така че, решенията за повечето хора са очевидни. За съжаление много средства на данъкоплатеца се похарчиха за неразумни неща, и бих казал пропиляха. Можеше вече да ги имаме машинните терминали и софтуера за тях, и да остава само да се обучат членовете на комисиите.
