проф. Росен Коларов
на снимката: проф. Росен Коларов
Проф. Росен Коларов е роден през 1959 г. в София. Завършва стоматология. Има признати специалности по Хирургична стоматология, Лицево-челюстна хирургия, Обща стоматология и по Социална медицина и здравен мениджмънт.
През август 1990 г. д-р Коларов участва в учредяването на българското представителство на SOS Kinderdorf International. Към самотните деца има отношение още от 1988 година, когато като млад медик посещава с екип много домове за изоставени деца в България и прави безплатни прегледи. Към момента той е председател на Управителния съвет на SOS Детски селища България.
Фотографският опит на д-р Росен Коларов е натрупван в продължение на повече от 30 години. Приоритетни жанрове за него са репортажната и пейзажната фотография. До 2011 г. д-р Коларов е участвал в над 50 национални и международни изложби и е носител на над 30 награди, между които в Япония, САЩ, Република Македония, Сърбия и в други страни.

 

 

Проф. Коларов, по професия Вие сте лекар, председател сте на УС на “SOS Детски селища България”, а Ваша страст е фотографията. Как през тези Ваши три поприща видяхте 2018 г. през очите си и през обектива на фотоапарата?

Може би трябва да кажем, че по професия съм фотограф, любимото ми занимание е хирургията – аз съм лицево-челюстен хирург, а „SOS Детски селища” е изключително благородна кауза, за която работя от много години.

2018-а беше много интересна година като всяка година. Като цяло, можем да кажем, че е хубава, но за да кажем, че е хубава, не можем да не споменем и това, че през тази година имахме много трудности. За да оценим онези хубави моменти през годината, трябва да се обърнем към трудностите – само тогава можем да разберем колко хубави неща всъщност се случват в нашия живот всеки ден.

По-красива ли беше тази година в сравнение с миналата и по-добра ли беше – как я видяхте през обектива и какво заснехте?

Много е трудно да се каже коя година е по-добра, коя е по-лоша. Човек е такъв, какъвто е; вижда това, което се случва около него и в пътуванията си, а и в престоя си в града, в който живее.

Ние живеем непрекъснато в един променящ се свят. Много често слушаме за това, че стават промени. Всъщност промените не ни оставят за секунда, за минута, за час, за ден. Изключително динамичен е светът, в който живеем и промяната е част от нашия живот.

И за 2015 г., и за 2016 г., и за 2017 г. са се случили много неща. Много е трудно да кажем коя година е била по-добра или коя – по-лоша. Всяка година носи в себе си и своите трудности, защото животът ни е свързан определено с трудности, но носи и своите прекрасни моменти.

В какво се състои работата Ви за “SOS Детски селища България”, как започнахте да се занимавате с това – знаем, че го правите от години и помагат ли българите за тази инициатива?

Да, “SOS Детски селища България” или „SOS Kinderdorf” е най-голямата неправителствена организация в света, която се занимава с деца, лишени от родителска подкрепа. В България те дойде през 1990 г. точно с промените.

Онзи вятър, който духна с онези кардинални промени, вън от онова, което всеки ден се променя в нашия живот, тогава се смениха изключително много неща. Промениха се като че ли и много ценности в живота ни. В това време дойде и тази организация в България.

Иначе тя съществува от 1949 г. – възниква непосредствено след края на войната. Тогава цяла Европа е била действително разрушена. Ние като че ли от позицията на тези минали много години, нямаме представа колко тежко е било това, което се е случило и след войната, не само по време на войната.

Тогава идеята на един млад лекар от Австрия, който живее в Инсбрук вижда, че има много осиротели деца, много овдовели жени и казва: Дайте да ги съберем, те имат нужда един от друг. Така се ражда тази прекрасна идея, тя дойде и в България.

Ако през първите години тя следваше руслото на Kinderdorf International и беше по-консервативна като организация, то през последните 15 години тя се променя изключително много.

Помагаме на много деца, променят се много съдби и то на онези деца, които са лишени от домашен уют, от майчина ласка, от бащина подкрепа, т.е. нямат семейство.

Като че ли залисани в ежедневието си, не винаги се сещаме за тези деца, които имат нужда о помощ, но винаги около големите християнски празници, какъвто е и Коледа, се включваме в много такива инициативи. По Ваши наблюдения активни дарители ли са българите, или това се случва само по празниците?

Да, действително по празниците като че ли има определени пикове в този процес на набиране на средства, с които трябва да се грижим за тези деца. Но не бива да забравяме, че това е един непрекъснат процес, защото тези деца имат нужда да бъдат гледани ежедневно, ежечасно. Те имат нужда от това да бъдат нахранени, да им се купят учебници, дрехи, да бъдат едни нормално развиващи се деца в средата, в която живеят.

Ето защо това да се помага през цялата година е наше задължение и е много важно в SOS съм председател на Управителния съвет. В УС се определят общо вето политиките на организацията, как ще се развива, накъде ще върви. Имаме естествено координационен офис, който има изпълнителен директор – там, където се извършва оперативната работа на нашето сдружение.

Всъщност тази година издадохте книгата „25 мига от детството” – разкажете ни нещо повече за нея.

Тази година се навършиха 25 години от създаването на нашето SOS Детско селище в Трявна. Това е едно прекрасно селище, ако не сте ходили, трябва да го посетите. Действително там имат възможност нашите деца да се развиват в семейна среда или в близка до семейната среда.

25 години не е малък период от време, ако се замислите, това е четвърт век. И ако историята на Кinderdorf International е от 1949-а година, то в 25 години от тази история, която е написана, присъства и нашето дружество.

„25 мига от детството” символично показва 25 снимки от детството на тези деца в SOS Детското селище в Трявна. Възможността да бъда там през тези години ми е дала шанса да мога да снимам. Някои от тези деца вече са големи, те са едни зрели граждани на нашата страна и това може само да ни радва. Много от тях са успели, дори повечето. Прекрасно е!

Каква очаквате да е България през следващата година?

Всичко онова, за което си говорихме: Убеден съм, че ще имаме много трудности, но те трябва да родят много позитивни неща и когато догодина се видим пак тук или направим някаква равносметка, ще знаем, че нещо сме оставили – оставили сме следа след себе си.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!