Владимир Чуков
на снимката: Арабистът проф. Владимир Чуков
Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети.
През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.

 

Г-н Чуков, В ООН бе представен доклад, според който саудитското правителство носи отговорност за смъртта на журналиста Джамал Хашоги. Ако приемем, че той отразява официалната позиция на ООН, ще има ли някакви последствия за Саудитска Арабия и за отношенията между нея и САЩ?

Не вярвам да има реални последствия за кралството. Това е един процес, който най-вече беше иницииран, акцентиран и промоциран от Турция. Знаете къде бе убит Хашоги – в консулството на Рияд в Истанбул. Преди да бъде сезирана ООН от Турция, от страна на Анкара имаше много силен натиск върху САЩ да преустановят, бойкотират или да наложат санкции върху доставките на оръжие за  Саудитска Арабия. Това нещо не се случи.

Хашоги се превърна в част от вътрешната политика на САЩ, защото според експерти Белият дом и лично Тръмп направиха каквото може за париране на замразяването на отношенията между САЩ и С. Арабия. Въпреки че службите бяха склонни да дадат аргументи в полза на замесването на престолонаследника в случая „Хашоги“, Тръмп каза, че такова нещо „той не може да усети“. В същото време тази позиция бе прегърната от демократите, които дори се опитаха да прокарат едно законодателно решение за преустановяването на изплащането на средства за помощ на арабската коалиция, която се бори срещу бунтовниците хути в Йемен. И това не се получи, защото на страната на С. Арабия и принц Салман застана лично Тръмп.

Турция бе тази, която се опита д вбие клин между кралството и САЩ и можем да кажем, че не успя. Това е част от противоборството между лидерите на сунитския свят – С. Арабия и Турция. Тази борба пролича и по отношение на реакциите на кончината на бившия египетски президент Мохамед Морси.

В политически аспект случаят на Хашоги отива към утихване и забвение, но естествено в рамките на правозащитната тематика това няма как да стане. Така че имаме много силно противоборство, в което очевидно САЩ се оказаха арбитър.

Има ли случаят със смъртта на египетския президент Морси потенциал да се разрасне и да привлече интерес като случая „Хашоги“?

Не. Изборът на Мохамед Морси обединява про-„Мюсюлмански братя“ /най-старата и най-голямата ислямска политическа организация в световен мащаб – бел. ред./ и анти-Сиси кръговете. Те много силно поставят акцент върху това, че той е първият демократично избран президент на Египет. Според местни неофициални  източници, Морси е спечелил изборите с по-малко от 1% и това хвърля много силна сянка на съмнение дали той наистина е бил избран. В този свят под 1% много трудно може да се докаже. Говори се, че е било сделка, така че Морси, като представител на „Мюсюлманските братя“, да може да обхване, да тушира това огромно недоволство на значителна част на египетския народ към бившия режим на  Мохамед Хосни Мубарак. Това недоволство бе оглавено от „Мюсюлманските братя“. Сделката е била Морси да остане на власт само една година. Някои израелски сайтове директно описаха тези събития, дори писаха кой ще бъде наследникът на Морси и как ще се появи един млад офицер – вече материализиран в образа на фелдмаршал Сиси.

Така че първият въпрос, който може да се постави, е дали той наистина е бил избран. Всички сочеха, че сигурният победител ще бъде Ахмед Шафик, представител на кръговете, които седяха и зад Мубарак, т. е. националдемократическата партия.

Какво трябва да се знае за управлението на Морси?

На него му направиха невероятен ореол на първия демократично избран президент, но, когато той управляваше, какво се случи? Практически бивши групировки и терористични организации, които си направиха политически партии и които влязоха или не влязоха в парламента, получиха ключова роля. При неговото управление дори бе атакувано израелското посолство. То беше превзето и почти разрушено. На мен лично ми направи впечатлени, когато партията, създадена от най-старата терористична организация в Египет – „Ал Гамаа Исламия“, имаше претенции за министерския пост на Вътрешно министерство – това министерство, което се бореше срещу тях.

Така че на Морси му бяха създали силен ореол и си представете какъв силен отзвук има управлението на най-голямата арабска страна, Египет има 80 милиона души, в целия арабски свят. Египет стана и един от полюсите на оста на „Мюсюлманското братство“ Египет – Турция – Катар. По времето на Морси отношенията с Ердоган бяха изключително топли. След свалянето му и стимулирането на процесите за установяване на алтернативен политически ред, в който „Мюсюлманските братя“ бяха изхвърлени от властта, общо взето се получи обратна ситуация: „Арабската пролет“ беше на „Мюсюлмански братя“, а със свалянето на Морси се получи точно обратният процес.

Всъщност тази ос Турция – Катар – Египет – Либия – Судан /по времето на Башир/, тази тенденция на „Мюсюлмянското  братство“, беше прекъсната с махането на Мохамед Морси и поставянето на фелдмаршал Сиси. Той беше избран, макар че опонентите не признават смяната на тенденцията.

Бихте ли казали нещо повече за ролята на „Мюсюлмански братя“?

„Мюсюлманските братя“ бяха основният враг, основната заплаха за сигурността на страните от Персийския залив. През 2013 година те бяха обявени за терористична организация от – забележете – С. Арабия, от ОАЕ и от Бахрейн. Това пречупи позицията на много широки слоеве в арабския свят спрямо организацията и остави нерешен въпроса „за или против „Мюсюлманските братя“? Това до голяма степен хвърли в нестабилност близкоизточния свят.

Трябва да припомним, че в предизборната кампания на Тръмп бе отбелязано, че един от законопроектите, който той ще внесе, е да вкара „Мюсюлмански братя“ в терористичния списък. До ден днешен това не се е случило, въпреки че преди около месец отново се заговори, че той ще изпълни това предизборно обещание. Това в някаква степен утежнява отношенията с Турция.

Така че да, наистина става някаква поляризация във връзка с кончината на Мохамед Морси, като широки слоеве в Катар, Турция, Палестина, Индонезия застанаха на негова страна. Наистина събитието беше отбелязано, но нека все пак да не го хиперболизираме.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!