Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия.
Преподава в редица български университети. През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“.
От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.

 

 

Проф. Чуков, първо честита Нова година от ДЕБАТИ.бг! Каква очаквате да бъде тя с оглед на все по-големите въпросителни в държавите около България?

Благодаря Ви! Аз също искам да честитя на Вас и на зрителите на ДЕБАТИ.бг. Пожелавам да бъдат все така насочени и внимателни към вашата телевизия и вашия сайт, защото наистина подбирате много интересни теми, които за съжаление в други медии някак остават встрани.

2019 г. още в самото начало се заявява, че ще бъде не по-малко динамична от това, което видяхме през 2018-а и в Европа, и в глобален мащаб, включително в горещия Близък Изток. Много от нещата просто не бяха довършени през 2018 г. и ние ще видим тяхното равитие през 2019 г. Това само по себе си показва някаква логика – ние трябва да сме били навътре през 2018 г., за да можем да разберем какво ще се случи през следващата.

Вчера с изненада чухме, че съветникът по националната сигурност на САЩ Джон Болтън обяви, че американските войски няма да се изтеглят от Сирия докато не бъдат гарантирани сигурността и животът на кюрдите там. Как си обяснявате тази рязка промяна в позицията на американската администрация?

Не виждам да е рязка, напротив – човек, който е навътре в детайлите, ще види, че тук няма нещо изненадващо. Големят дебат, който започва от днес при посещението на Джон Болтън в Турция, е кой ще управлява в Северна Сирия, какви ще бъдат правомощията на тази управляваща коалиция, която се предлага от САЩ.

Анализаторите казват, че тези дни ще се реши съдбата на IPG – Частите за народна защита (кюрдите). Тук ще стане много интересна дискусията на масата на преговорите в Анкара, тъй като се образува много интересен многоълълник – много са страните, които трябва да кажат каква ще бъде печелившата коалиция, т.е. как ще се гарантира, че тези около 15% от населението в Сирия (кюрдите, бел. ред.) да влязат на масата на преговорите.

Знаете, че в Женева Турция, Русия и Иран постигнаха някакво политическо споразумение за пренаписването на конституцията на Сирия. Това за пръв път определи квоти, но кюрдите ги няма никъде.Големият дебат сега е дали кюрдите ще бъдат част от опозицията – т.е. предложението на САЩ и това, което иска Турция, или ще бъдат част от управляващите – за това настояват Дамаск и Техеран.

Тук има много противоречиви интереси, които очевидно няма да бъдат избистрени ad hoc, няма да стане  веднага. Според мен ще минат няколко месеца докато наистина се намери най-безболезнената формула за това какво да стане със сега управляващите в Сирия кюрди.

Имаме нов етап на конфликта в Сирия. Буквално през последните дни дойде новината, че последният голям град, който беше превзет от „Ислямска държава” в Сирия, е отвоюван. Това означава, че факторът ДАЕШ отива малко встрани.

Разбира се, без да си затваряме очите за това, което става в Западен Ирак. Там според мен ситуацията дори е по-тежка. Не трябва да забравяме, че и в Сирия има множество спящи клетки.

Втората голяма задача пред САЩ е да бъде изолиран Иран. Тук вече е големият вододел – кои са проиранските и кои са антииранските сили. Преди два дни имаше едно много остро интервю на един от лидерите на ПКК, който каза, че те ще се противопоставят на всяка антииранска коалиция. Това означава, че кюрдите са против офертата на САЩ. Вече критерият не е борбата срещу ИДИЛ, а „за” или „против” Иран.

Тук вече е важно кой как гледа на новата американска оферта, която най-вероятно ще се дебатира на масата на преговорите в Анкара буквално от днес.

След като преди няколко седмици Доналд Тръмп обяви, че американските войски ще се оттеглят от Сирия започнаха серия атаки срещу администрацията на президента, че САЩ не е лоялна към своите съюзници. Имат ли основание тези обвинения според Вас?

Това са обвинения, които дойдоха практически от всичките опоненти на Тръмп. Ако погледнете туитовете на Тръмп, много ясно се вижда, че става въпрос за начин за пренареждане на картите в самата Сирия. Трябва да влезете навътре в детайлите. Аз съм убеден, че той няма да си тръгне така.

Нещо повече, ако той го направи, това силно ще резонира във вътрешнополитически план, те ще кажат: „вижте какво направи Тръмп със своите съюзници”. Много дълго ще продължат преговорите.

Първата оферта, която направи Тръмп беше към кюрдите, които управляват в Северна Сирия. САЩ настояха кюрдите да бъдат на масата на преговорите и да станат част от опозицията, но те отказаха. Това са милиции, които симпатизират на ПКК, съответно са по-близо до режима. Външната опасност ги обединяваше –ДАЕШ. Сега тя съществува, но не в такава форма.

Вече основният опонент е Иран и там американските и кюрдските позиции се разделиха. Сега новата оферта, с която Болтън отива в Анкара, е Северна Сирия да бъде управлявана от Турция, от пешмергите на Руджава, Ирак, армията на Месуд Барзани (пешмергите на Ирак, иракските кюрди) и няколко милиции от Сирийската свободна армия, както и няколко независими милиции от типа на тази на Ахмед Джерба и шейх Джерба.

Виждаме, че кюрдите, които сега управляват, са отместени, дори няма оферта за тях. Имаме търсене на консенсус с Турция. Интересното е, че този план на САЩ е бил съгласуван с Русия и руснаците са се съгласили. Това означава, че Русия е съгласна проиранските милиции да бъдат изтласкани.

Тук е вече голямата игра. Турция се търси от САЩ и Русия като предпочитан партньор. Колкото по-надолу вървим в йерархията, колкото по-незначителен е субектът, който наблюдаваме, толкова и мнението на този субект няма да бъде възприемано. Двете големи сили са се договорили, че иранците няма да бъдат в коалицията. Това ще предизвика реакцията както на режима в Дамаск, така и на ПКК. Вероятно ще има някакви вълнения, граждански неподчинения и т.н.

Нека да го кажем малко цинично – офертата е: ние ви предлагахме да си останете на власт, вие не искате; сега офертата вече е по-слаба – ние ви гарантираме запазване на вашия живот, турците няма да се намесят, но вие трябва да сдадете властта. Преди месец ние ви давахме властта, вече не ви я даваме.

Много отдавна се знаеше, че управляващите кюрди в Северна Сирия търгуват своя нефт с Иран, американците си затваряха очите. Сега в туитовете на Тръмп се казва: тези момчета изнасят нефт за Иран без да ни питат. Това само по себе си подсказва силен негативизъм към онези, които не искат да подарят властта си в Северна Сирия.

През последните повече от 70 години след Втората световна война САЩ водят политика на протекционизъм. Движи ли се обаче сега Вашингтон към политика на изолационизъм и може ли това да доведе до нов световен конфликт?

Това е един голям дебат. Можем да кажем, че Обама беше олицетворение на глобализма, а Тръмп е олицетворение на американския национализъм, т.е. изолационизъм. Ние виждаме, че Тръмп го интересуват американските избиратели – „Първо Америка!”.

Световните медии, от които ние черпим нашата информация, много често ни подвеждат. Има социологически изследвания, според които 59% от американците искат Тръмп да бъде изолиран. В същото време има огромен икономически растеж в сравнение с двата мандата на Обама.

Спомняте си, че Обама дойде през 2008 г. при финансовата криза, а сега има икономически растеж в САЩ. Виждате, че всичко е в полза на страната, те се капсулират. Преди да бъдат усетени резултатите от изолационизма на Тръмп ще трябва да мине доста време. Хората най-вече съдят по това дали хладилникът им е пълен, какъв е стандартът им на живот.

Тръмп много умело прави своите външнополитически съюзи, игнорирайки онези, които не са му изгодни, както се вижда от ситуацията в Сирия. В същото време той бетонира съюза си със Саудитска Арабия. Причината е, че Саудитска Арабия е тази, която контролира цените на петрола и не става въпрос само за саудитския нефт, а за регулирането на цените на световния нефт. Знаете, че по-голямата част от опонентите на САЩ – Русия и Китай – реално са зависими от тези цени, защото едните са много големи износители, а вторите са много големи потребители.

Да, в сравнение с Обама, който наистина беше интернационалист, така да се каже, то Тръмп е националист – той ще гледа най-вече американските интереси. Искам да вметна и, че за съжаление европейци и американци се отдалечават. Тръмп до някаква степен гледа на ЕС като на конкуренция. Трябва да мине време докато американците осъзнаят, че подобен тип политика не е оперативна в дългосрочен план.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!