ДЕБАТИ.бг разговаря с президента на Република България в периода 2012-2017 г. Росен Плевнелиев по актуални вътрешно- и външнополитически въпроси.

 

 

Г-н президент, сякаш светът отново е разделен на Западни демокрации и Източни тоталитарни режими и този път поводът за това е Венецуела. Как ще коментирате този геополитичеки сблъсък?

В момента сме свидетели на много, а не просто един геополитически сблъсък. За съжаление ООН днес отчита рекорден брой конфликти, противопоставяния, бежанци, терористични атаки, рекордна нестабилност. В тази нестабилност в света е много важно България да знае къде принадлежи, кое е нашето семейство.

И тук с огромно безпокойство оценявам, че позицията на българския държавен глава Румен Радев по казуса с Венецуела поставя България до автократични режими, до лидери, които са символ на всичко друго, но не и демократични права.

Нещо повече – президентът на Венецуела многократно през годините е дал доказателства и поводи да считаме, че неговите методи могат да бъдат наречени „сталинистки методи”.

Когато българският държавен глава подкрепя сталинистки методи на управление, ние имаме всички поводи да се безпокоим много, че България в такъв труден момент на геополитически сблъсък заема изцяло грешната страна.

Как ще коментирате това, което прави президентът Радев – по-скоро като политическо аматьорство, или като осъзната политика България да бъде отдалечена от Запада и да бъде доближена към Източните диктатури?

Не може да има никакво съмнение във факта, че става въпрос за импровизация и неопитност. Мина отдавна времето, в което президентът Радев трябваше да се научи, трябваше да покаже своите ценности и да застане на правилната страна.

Списъкът с гафовете във външнополитически аспект на президента Радев е безкраен и те имат само едно логично обяснение. Нека да си припомним, че още в ден първи той каза, че понеже Русия е забила знамето си в Украйна и в Крим, следователно тази територия може да бъде руска.

Нека никога не забравяме как президентът Радев се опитваше по всякакъв начин да разделя европейските лидери по отношение на санкциите срещу Русия. Нека никога не забравяме, че президентът Радев посочи, че България не трябва да се бърка във „вътрешните дела” на украинската държава.

Нека никога не забравяме, че президентът Радев и специално под неговата насоченост и указания вицепрезидентът на България не само наруши българския държавен протокол съзнателно по време на посещението на руския патриарх в България, но се държа скандално. За първи път български вицепрезидент коленичи по асфалта, целува ръка на руския патриарх, въпреки и тотално против българския държавен протокол, т.е. нарушавайки го съзнателно.

Нека не забравяме, че президентът Радев се изпокара с Ватикана, като излъга, и след това трябваше Ватикана в лицето на папския нунций в България да опровергава твърденията на българския държавен глава.

Списъкът продължава и той е много дълъг. Президентът Радев открито застана на страната на една държава, която не е член на НАТО, в нейната амбиция да продаде на България самолети, а именно самолетите „Грипен”. Нещо повече – той обвини правителството на САЩ в корупция като говореше за това, че решението на българското правителство да вземе самолетите F-16 в преговори и чрез договор с правителството на САЩ, е корупционна сделка.

Изводът за мен е само един и за съжаление той е изключително драматичен. Президентът Радев с всяко свое действие, като доказателствата са много, единствено и сам обслужва руския геополитически интерес.

Поредното доказателство е случилото се с Венецуела. Тук президентът Радев по един скандален начин дори не изчака Съвета за сигурност към Министерски съвет. Той дори не изчака да чуе аргументите на компетентните институции в България, а избърза да вземе спуснатата му от Кремъл позиция, въпреки и принизявайки българската държавност и механизмите, които тя има, за да вземе решение.

Преди Съветът за сигурност да се е случил, без дори да чуе аргументите на външно министерство, на разузнавателните служби той просто излезе пред целия свят и каза: България трябва да не се бърка във вътрешните дела на Венецуела в момент, в който ЕС взе своята позиция.

Това беше приветствано забележете от кого? От руския генерал Решетников, за когото има съмнения, че всъщност посочи българския ген. Радев за президент на България.

Ситуацията е трагична, бих я нарекъл жалка. Ние вече имаме всички доказателства, след като две години президентът Радев е на власт, че той няма нищо друго като приоритет, той няма инициативи, ако щете дори няма екип. Единственото, което той прави, е да следва зададената от Кремъл позиция безпрекословно по всички възможни въпроси.

Това е в ущърб на българския национален интерес и води до много, много тежки последствия. Затова не се и съмнявам, като видях внимателно отчета за края на Президентската институция за края на втората година, че външнополитическите посещения на президента Радев рязко са намалели от 35 през първата година до 19 през втората година. Това е почти двойно намаление.

Това е доказателство само за едно: президентът Радев вече е в международна изолация. Европейските партньори не му се доверяват, той направи много, много, за да може да наруши доверието. И по казуса със споразумението за свободна търговия с Канада, което беше взривено от президента Радев и от никой друг в ЕС като държавен глава, и по казуса със санкциите срещу Русия, и по казуса с Венецуела, и по казуса със самолетите и много, много, много други примери.

Ние имаме български държавен глава, който единствено и само следва сляпо, дори понякога без да мисли, зададената от Кремъл политика и по този начин създава огромен проблем вече, надявам се това да е видимо за всички, на българската държавност като цяло.

Дори президентът Първанов, който беше комунист, който имаше връзки с комунистическите служби, никога не си е позволява да поставя под въпрос евроатлантическата ориентация на България. Защо го прави Радев?

Считам, че Радев просто вече е взел своята страна. Вероятно е зависим, вероятно други хора дърпат конците в Президентската институция. Всички се чудим защо например началникът на кабинета на президента Радев и до днес не е поискал да бъде направена процедура, така че да получи право на достъп до секретна информация.

Вероятно има определени притеснения, че в хода на разследването и проверките, които ще бъдат направени от българските компетентни служби, ще излязат сериозни зависимости, свързани с т. нар. „всемогъщ” и бих казал най-влиятелен човек в президентската институция днес, който пише речите на държавния глава, който формира неговата позиция, който е постоянно и неотлъчно до него, а именно началникът на кабинета му.

Той е първият в историята на България, който няма достъп до секретна информация. За мен това е повече от показателно, че очевидно се прави всичко възможно да се избегнат проверки от българските служби, които вероятно ще установят, че началникът на кабинета на президента е свързан с чужди държавни интереси, които са с много голяма степен на вероятност на Изток от България.

Това е елементарното обяснение – че всъщност президентът Радев не взима сам своите решения, че там началникът на кабинета му и някои други от съветниците играят основна роля. А всеки един от тях по един или друг начин доказано през годините е защитавал не просто интересите на държави на изток от нас, но може би както се казва още по-яростно, много активно и определено са свързани към това да обслужват тези интереси.  Това е много жалко наистина, но го докарахме до там.

Няма логично обяснение българският държавен глава системно да излага България, системно да се противопоставя на успехите на България на международната сцена, само и само защото така е решил. Трябва да има едно по-дълбоко обяснение.

За мен нишката от обявяването на руското забито знаме в Крим през всичко останало, което прави държавният глава външнополитически, доказателствата са десетки и те ни сочат към убеждението, че нещата в президентството днес се диктуват от Кремъл за съжаление.

Преди малко споменахте няколко случая, в които имаше разнобой между президента Радев и изпълнителната власт. Редно ли е България да има две външни политики при положение, че по Конституция външната и вътрешната политика се определят от Министерски съвет, а все пак действията на президента Радев оказват влияние на международната сцена?

Категорично не е редно. Категорично считам това за скандал, какъвто досега никога не е допускан. Нито един от българските президенти не се е опитвал по такъв категоричен начин да блокира дейността на правителството и да не работи и да не сътрудничи по никакъв начин с правителствените институции.

В тези две години, а и в отчета на президента Радев, ние видяхме само едно: вето, вето, противопоставяне, противопоставяне и скандални оценки. Това е първият държавен глава, който не е стъпил в парламента вече две години. Това е първият държавен глава, който системно, ежедневно обижда някои от основните институции на българската демократична държава. В това число парламентът беше наречен нотариат, народните представители постоянно са изолирани от държавния глава, практически той не работи с тях.

Това, което виждам, ще го нарека с тежки думи, но вярвам в това. Всъщност в тези две години управление на президента Радев като държавен глава от демократична гледна точка ние сме свидетели на един голям провал. От популистка гледна точка все още е успех.

Но да не забравяме, говорейки за московската връзка, че всъщност Москва залага на популизма, подкрепя го по всички възможни начини във всяка точка на Европа. Почти всички популистки партии, националпопулистки лидери днес в Европа се кълнат по един или по друг начин в президента Путин и по един или по друг начин са обвързани с Кремъл.

Ясно изразената от президента Радев  насоченост, неговото твърдо убеждение да играе популист, той е първият български държавен глава, който действа по този начин, води до разбирането при всички нас, че и тук, в неговата ясно изразена популистка политика, при която той казва „Народното събрание е нотариат, правителството е корумпирано, системата е скапана и съсипана, елитите в България са продънени и корумпирани, но аз съм по-различен, аз съм срещу тези елити, аз ще предоставя си алтернатива”, това според мен е едно дълбоко противоконституционно действие на държавния глава.

Според мен Народното събрание трябва в един определен момент да помисли как да дебатира и да обсъди ситуацията. Вижте, трите основни функции на президента в една демократична държава са да бъде външнополитически представител на държавата. Но ние днес имаме един президент, който представлява руския национален интерес, а не българския.

Втората основна функция на държавния глава е да бъде една от институциите на демократичната държавност и в синхрон, в баланс, дори ако щете противопоставяне, но демократично противопоставяне не по всички въпроси и не на инат, не просто като контра той трябва да играе една огромна роля за балансьор на демократичната държавност. Той категорично отказва да го прави и казва „аз съм опозиция” и играе само с опозицията.

Третата функция, която е конституционната функция на държавния глава на обединител. Той излезе пред цялата нация и каза „аз няма да играя тази роля, аз няма да бъда обединител на нацията, аз съм против правителството, против парламента, аз ще си правя политическа партия, аз ще ви предоставя нова алтернатива”.

Според мен в тези три основополагащи дейности на държавния глава президентът Радев прегазва конституцията.

От опита Ви на президент как бихте препоръчали на правителството и на парламентарното мнозинство да изяснят евроатлантическата ориентация на България и да се премахнат всичките съмнения на Западните ни партньори, че ние сме техен лоялен партньор.

Знаете ли, искрено се радвам, че правителството все пак дава отпор на крайно безотговорните от национална гледна точка действия на президента Радев. Радвам се, че България стои добре в своето семейство, а нашето семейство е евроатлантическото семейство. Радвам се също така, че в лицето на министъра на външните работи и на министър-председателя, но и на много други български министри и представители на българската държавност, има висока степен на доверие на Запад.

Това е нещо, което президентът Радев не успя да изгради и не желае да постигне. Той изобщо не се бори за доверието на партньорите и неслучайно вече е в изолация. Не е случайно, че при посещението си в Обединеното кралство например освен с Кралицата, той не се видя с никой друг. Това е първият български държавен глава, който отива в Англия и практически правителството на Англия го бойкотира тотално.

Нямаше нито една среща с министър, с кмета на ситито, с кмета на Лондон, с регионални власти, с национални власти – с никого. Той беше оставен в режим на пълен бойкот. До там го докара президентът Радев.

За разлика от него една голяма част от представителите на правителството слава Богу имат правилната ориентация, слава Богу представляват добре България на Запад и работят за доброто й име и репутация.

Специално искам да поздравя след едно успешно председателство на България на Съвета на ЕС правителството, министър-председателя, министъра по европейските въпроси, министъра на външните работи, защото те наистина постигнаха нещо изключително важно от историческа значимост за България.

България получи от целия свят признание за своето успешно председателство на Съвета на ЕС. България днес стои изключително добре като фактор на добросъседство и развитие в региона благодарение на българското председателство на Съвета на ЕС.

Единственият, който го оплю, беше президентът Радев и лидерът на опозицията г-жа Корнелия Нинова, разбира се в пълен синхрон.

Правителството да продължава напред категорично по зададената посока за влизане в еврозоната, за влизане в банковия съюз, в енергийния съюз. Това ще доведе до повече добре платени работни места, до по-голямо доверие на инвеститорите и до по-голям успех и развитие в икономиката на България.

Отново за мен огромният проблем е в това, че всяко усилие на правителството България да привлича стратегически инвеститори, да се интегрира на Запад е контрирано и буквално блокирано от президента Радев. Няма да забравя и последните му изказвания, че в България фабриките си тръгват, стратегическите инвеститори си заминават, при положение, че това беше един-единствен пример за едно преструктуриране на една компания и при положение, че в последните четири години на моя мандат като държавен глава в България само от Германия бяха открити над 80 високотехнологични фабрики, в които работят около 45 хил. души в сферата на автомобилната индустрия и производството на компоненти.

Държавният глава се държи не по балкански, той се държи и по-лошо от това. На един държавен глава му отива, когато има успех, когато има високотехнологично производство, когато има инвестиции, когато правителството си е свършило добре работата, да каже една добра дума.

Да бъдеш президент е символ и на благородство, символ е на мъдрост и по никакъв начин не е символ на инат и на контра култура, която днешният български генерал, който все още не е разбрал какво е това да си президент, за съжаление действа и изповядва с разбиранията си.

Изключително жалко и опасно е това, което се случва. Вече не като активен политик, но като гражданин споделям своите огромни притеснения за това накъде е тръгнала президентската институция в лицето на президента Радев и по какъв начин действа.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!