Румен Гълъбинов е роден през 1966 г. Завършва УНСС като магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси).
Гълъбинов има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия.
През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – зам.-председател на Комисията по финансов надзор.
Работил е и е членувал в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на три книги и поредица от статии в националната преса в областта на застраховането и финансите.

 

 

Г-н Гълъбинов, напоследък в общественото пространство много се говори за това, че чуждестранни компании напускат страната ни – вчера и президентът Румен Радев наблегна на това в речта си по повод втората годишнина от встъпването си в длъжност. Има ли наистина такъв проблем и на какво се дължи той?

За съжаление от началото на тази година излязоха няколко съобщения в нашите новини, че отделни компании по една или друга причина се оттеглят от българския пазар. Те местят дейността си в съседни на България държави.

Други компании все още не са решили какво ще направят, но се оплакват, че не им е изгодно да останат тук. Имаме и случаи, когато има заявени инвестиционни намерение от предходната година, но те не се финализират.

От една страна идват компании и откриват нови работни места, от друга страна обаче не е добре ние да губим вече открити работни места. Не е добре и от гледна точка на това, че България все пак има нужда от значително повече преки инвестиции – и чуждестранни, и местни.

В статистиката, която обхваща международното състояние на инвестициите, ако разгледаме региона на Балканите, се оказва, че до началото на миналата година нивото на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България е приблизително толкова, колкото е в Албания.

В Сърбия ПЧИ са над 2,5 пъти повече, в Гърция са 4 пъти повече, в Румъния са над 5 пъти повече, а в Турция имат над 10 пъти повече на годишна база. Това са нови ПЧИ. Очевидно е, че имаме какво още да правим, имаме да догонваме, трябва да усилим привличането на инвестиции и инвеститори.

Това е ключът за ускореното развитие на икономиката. Това е пътят за подобряване на конкурентоспособността на икономиката, нейното технологично обновяване за по-високи доходи и за повишаване на стандарта на живот в България.

На какво се дължи напускането на чуждестранните компании от страната ни?

Причините са комплексни. Днес беше обявен индексът за усещане за корупция на „Трансперънси Интернешънъл” за 2018 г., където за съжаление България пак е водач в класирането по корупция сред всички останали страни от ЕС.  Трудно е убеждаването на чуждестранните инвеститори да дойдат в държава, която води в класирането по корупция в ЕС.

Другият проблем е сивият сектор, за това също много е говорено. Според изследвания на работодателски организации, на бизнеса, сивият сектор в България е около 30%. Средно за ЕС той е наполовина, да кажем 15-17% в различните години.

Ако имаме голям сив сектор и имаме по-осезателно усещане за корупция в една държава, съвсем естествено е да очакваме, че ще има и по-малко инвестиции. Инвестициите търсят сигурност, устойчивост, предсказуемост на икономическото развитие във всяка една държава.

Чува се информация напоследък, че не само чуждестранни фирми напускат България, но се изнасят и производствата на български фирми зад граница. Това изтичане на капитали със сигурност е голям проблем. На какво се дължи то според Вас – дали на икономически и политически причини, или по-скоро предприемачите ни вече имат самочувствието да излязат на европейските и световните пазари?

И едното, и другото. На първо място, част от българските предприемачи виждат като по-перспективни други пазари, за това, което могат да изнесат и да продадат.

Освен това тук оказва влияние и проблемът с квалифицираните кадри – с намирането на хора, които да извършват квалифициран труд. Имаме и неприятна демографска картина – като цяло намалява населението в България, включително младото население и населението в трудоспособна възраст. Това до известна степен също влияе при взимането на решения да се инвестира вместо в България, извън страната.

Освен това винаги се взима предвид нормата на печалба, която може да се осъществи, лесният достъп до пазара извън България, когато там е по-лесно да си регистрираш фирма и да започнеш дейност, отколкото в България. Това оказва влияние.

Тепърва ще изследваме този изходящ паричен поток от България и повече внимание трябва да му обърнем, отколкото на входящия. Тъй като при входящия няма голяма разлика в последните няколко години. Той се движи около 1 млрд. евро годишно.

Споменахте и сивия сектор преди малко – въпросът за това се повдига активно около Закона за горивата, който днес влиза за второ четене в една от парламентарните комисии. Той върви трудно, тъй като очевидно в него има откровено лобистки текстове. Стигна се и до сблъсък между шефа на „Лукойл” Валентин Златев и председателя на КРИБ Кирил Домусчиев. Кой печели и кой губи от този закон?

Много бих искал да печелят българските потребители – българските граждани и фирми от един конкурентен свободен пазар на горива в България. Очевидно към настоящия момент пазарът ни не е напълно либерализиран.

В този смисъл и интересът на големите трябва да бъде балансиран с интереса на по-малките участници на този пазар, т.е. да не става промяна в законодателството и в правилата, която да облагодетелства само едните за сметка на другите.

Тогава в крайна сметка ще пострада потребителят, който трябва да има свободен избор и да получи най-добро качество на продукта и на услугата на най-добрата цена.

Очевидно е, че още не е постигнат такъв баланс, защото се отложи с 6 месеца напред и влизането в сила на закона. В момента предстои обсъждане по комисии, ще се изразят експертни мнения. Това е добре. По-добре е да обмислим нещо, да мерим няколко пъти преди да режем, отколкото да прибързваме.

Освен пазара на течни горива, добре е да балансираме и пазара на електроенергия. Видяхме, че и там има резки колебания на цената и на индустриалната електрическа енергия, а и вече е в ход обсъждане на увеличаването на цените на енергията за бита. Би било добре да се балансира и пазарът на природен газ – неговото транзитиране и доставка трябва да се извършват от повече алтернативни източници, така че да се получават и по-добри условия.

Еврокомисарят по въпросите на единната европейска валута Валдис Домбровскис е на посещение у нас. По време на участието си в няколко форума, той се изрази доста оптимистично за очакванията на България за влизане в еврозоната в близките години. Какви са Вашите очаквания – до колко време България може да стане част от еврозоната?

Препотвърдиха се мненията, че България отговаря до голяма степен на количествените критерии за членство в еврозоната. Има съответната готовност страната ни да бъде разгледана, оценена и евентуално приета в чакалнята на еврозоната, в банковия съюз, в механизма ERMII.

Препотвърди се и прогнозата, че това преди 2022 г. не може да стане. Т.е. едно пълноправно членство на България в еврозоната бихме могли да очакваме с хоризонт в годините между 2022 и 2024 г.

Влизането в еврозоната ли е последният икономически рубикон, който България трябва да прескочи, за да стане истинска европейска държава?

Въвеждането на еврото се предшества от членството в банковия съюз. Освен това не трябва да забравяме, че за нас е много важно и да сме член на Шенген. Тази задача си остава, тя трябва да е актуална, защото тя пък улеснява транспортни, търговски връзки, обмяна на данни и информация и цялостно повишено доверие с партньорствата, които имаме в ЕС.

Освен Шенген и еврозоната, България трябва да придвижва успоредно и въпроса (това го казвам за пореден път) за пълноправно членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тя не е само европейска организация, тя е световна и е добре България да стане неин член.

Стартираха преговори с ОИСР, предстои преглед от страна и на тази организация на българските икономически показатели, така че бихме могли да очакваме в хоризонт от три години напред да можем да станем пълноправен член и на тази световна икономическа организация. Това вече ни дава много по-големи възможности.

Как изглеждаше бизнес средата в България през 2018 г. и какви са очакванията Ви за 2019-а – на прага ли сме на нова икономическа криза?

В бизнес средата не се случи някакво радикално подобрение или изменение през миналата година, по-скоро нещата изглеждат съвсем малко по-добре.

В същото време трябва да сме предпазливи за 2019 г., защото и Международният валутен фонд, и Световната банка изказаха доста предпазливи прогнози относно икономическия растеж в света – той може би ще се забави.

Това означава, че сме на прага на лека рецесия, за която се надявам да не се задълбочава и сравнително безпроблемно да преминем през нея. Икономическият ръст за 2019 г. ще бъде по-нисък от този за 2018 г., като не очаквам да има много голяма разлика.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!