Румен Гълъбинов
на снимката: Икономистът Румен Гълъбинов
Румен Гълъбинов е роден през 1966 г. Завършва УНСС като магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси).
Гълъбинов има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – зам.-председател на Комисията по финансов надзор.
Работил е и е членувал в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на три книги и поредица от статии в националната преса в областта на застраховането и финансите.

 

Господин Гълъбинов, бихте ли казали колко е бюджетният излишък през последните три години?

В предходните години, бюджетният излишък започна от около 1 млрд. лева и постепенно се увеличи. Тази година, предварително беше обявено, че ще е над 3 млрд. лева. Колко ще е към края на годината не смея да прогнозирам. Но с тези темпове на увеличение, бюджетният излишък започна да става едно число, което озадачава.

На първо място, очевидно е, че се получава икономия от планирани капиталови и други разходи. Освен това, подобрява се данъчната събираемост и съответно има ръст на данъчните приходи в бюджета.

Добре е да има излишък, но за икономика като България и той трябва да е в някакви граници. Тоест, прекомерното му увеличение, а след това неговото ударно изразходване в края на календарната година, едва ли е най-добрата стратегия за управление на публичните финанси.

В този смисъл, тук има възможност за оптимизация – провеждане на определени данъчни промени, които да дойдат точно в този момент на излишък, за да може да увеличи едно планирано стимулиране и увеличение на потреблението, подобрение благосъстоянието на населението и съответно ръст на икономиката, вследствие на увеличен търговски и бизнес оборот.

На фона на този излишък, разумни ли са предложенията за намаляване на ДДС? Според Вас, те ще доведат ли наистина до по ниски цени или просто държавният бюджет изгуби стотици милиони от ДДС?

Аз мисля, че тук еднозначен отговор няма. Опитът на другите европейски държави – в 26 от 28-те държави членки, ДДС има гъвкава структура. Не е само една ставка за всичко, а има съответни ставки за различни групи от стоки и услуги. Това позволява едно моделиране на държавния бюджет на всяка една държава, така че той в най-голяма степен да отговори на обществените очаквания за повишение стандартна на живот и полупателната способност.

В крайна сметка всички икономисти и финансисти не трябва да правим самоцелно някакви неща. Те трябва да са насочени към подобряване благосъстоянието на по-голяма част от населението.

По данни на „Евростат” България продължава и през 2018г. да е последна по стандарт на покупателна способност. Тоест, потреблението не върви както трябва. А българската икономика разчита на вътрешното потребление.

Сега е времето да се стимулира това потребление, чрез косвените данъци, какъвто е ДДС, така че, да се усети по джоба на всеки възможността за повече покупки.

Според Вас, подготвена ли е нашата данъчна администрация да следи реализацията на няколко вида ДДС? Известно е, че при сегашното единно ДДС има злоупотреби за много милиони и данъчната администрация не може да ги хване.

Българската данъчна система не е променяна радикално повече от 20 години. Нашата данъчна система, която касае нашите основни данъчни приходоизточници – косвеният данък ДДС и акцизите, от друга страна – преките данъци върху доходите на населението и върху печалбите на фирмите, е възможно най-опростеният вид. От една страна имаме 10% на преките данъци, от другата тези 20%, които важат почти за всичко.

В днешните модерни време на информационни технологии е очевидно, че администрирането на данъка не би следвало да е проблем. В останалите 26 държави от ЕС очевидно се справят с това и съумяват да си съберат данъците, дори с различни ставки.

Тук двете големи тези, които се срещат са от една страна намаляване на общата ставка по ДДС – от 20% имаме възможност да я намалим на 15%, защото това е минимумът, който ЕК е определила; от друга страна е намаление на ДДС за определени стоки и услуги – на 5% или на 0%.

Освен това, трябва да актуализираме още нещо. Отдавна прагът за регистрация по ДДС е твърде нисък. Едва ли не сега всички трябва да се регистрират по ДДС, тъй като колкото и дребна дейност да упражнява, той трябва да се регистрира, тъй като оборотът е твърде нисък.

ЕК дава възможност за 100 000 евро годишен оборот, но в българските условия може да е 100 000 лева, така че, да се освободи малкият, семейният бизнес от ангажиментът да се регистрира по ДДС.

От последната статистика виждаме, че почти половината активно регистрирани фирми в България нямат назначен служител. Това са или фиктивни фирми, или семейни, в които служителите са всъщност съдружниците.  За тези фирми, които са в дребния, туристическия, ресторантьорския, услугите на дребно или във всички онези сфери, в които  има най-много ангажирани хора, да бъдат освободени да се регистрират по ДДС.

Макар и косвено, това също е облекчение, което би следвало да повлияе за повече активност.

Известно е, че преди 11 години като влизахме в ЕС имахме 24% от средните доходите, а миналата година стигнахме 50 на сто. Известно ли е какво е положението в момента? Каква е и покупателната способност на българите в сравнение със западните държави?

По паритет на покупателна способност ние сме над 50%. Нека да се сравним с други държави, които влязоха заедно с нас или след нас. Например, паритетът на покупателна способност в  Румъния е доста над 60%, а в Хърватия е по-висок от нашия. Да, ние увеличаваме, но не достатъчно ускорено.

Трябва по-бързо да го увеличаваме. Нека по-ускорено да догонваме. Един висок дял от БВП на България се формира от крайното потребление. Ако ние съумеем чрез косвените данъци и по-конкретно – чрез ДДС да повлияем за увеличение на крайното потребление, тогава ще реализираме значително по-голям ръст на БВП, откъдето ще се реализира ръст в покупателната ни способност.

Днес Радан Кънев каза, че ако се узакони финансирането на партиите през фирми, това ще доведе до узаконен „партиен рекет”. Очаквате ли да се случи такова нещо?

Не бих употребил тази терминология. За партиите, които не са във властта, би възникнало затруднение във финансирането. Само с членски внос, много трудно ще се финансират. По-скоро трябва да има и други изменения.

След като на партиите им се намаляват драстично субсидията, те да имат облекчения от гледна точка на медийно време, например, за избори.

Или пък някакви други отстъпки – да ползват офиси или нещо друго, на облекчени условия. Защото финансирането им се затруднява.

От сега нататък, ако имат източници на финансиране от корпоративния сектор, това трябва да се случва по прозрачен начин.

От гледна точка на бюджетна сметка – да, бюджетът си икономисва едни пари.

От друга страна, сега има възможност да се намалят данъците, като цяло, щом ще намаляваме и разходната част. Правилно е да намаляваме разходната част на бюджета. Там би следвало да се проведе и една административна реформа за намаляване на държавните административни разходи.

Това е сфера, касаеща цялата държавна администрация, която доста се увеличи и чиято издръжка се увеличава с всяка следваща година.

Ако оптимизацията на разходите започва от партиите, нека да продължи и по посока на държавната администрация.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!