сирийския конфликт
на снимката: Иво Инджев

Путин и Ердоган, които (пре)откриха от поне три години насам  корените на руско-турската дружба, помрачавана от близо 12 войни през вековете, но и огрявана от изблици на взаимно обгрижване в началото на 19 век срещу нахлуването на европейското свободолюбие в двете империи, този път откриха заедно международния космически и авиосалон в руския град Жуковски.

За никого от наблюдателите на остана тайна, че тази турска демонстрация на интерес към руската авиационна и космическа техника е за американска консумация. Лоялните на властта турски вестници добавиха гориво в тази далекобойна ракета със заглавия от триумфален характер. Задъхано обясниха на читателите си, че техният президент е проявил интерес да компенсира американския отказ за доставка на бойните самолети ф – 35 с продажба на руски изтребители.

Подробност от разводнения пейзаж за бай читател в Анадола е от кое точно поколение Су ( което означава вода на турски) става дума. Важното е, че Ердоган може да натрие носа на Вашингтон с нов ответен удар, след като вече веднъж направи нещо подобно, отвръщайки на американския отказ да снабди съюзника си в НАТО с ракети “Пейтриът” с покупка на руската зенитна система С – 400.

Медиите предадоха от мястото на срещата, че било обсъдено дори сътрудничество между Русия и Турция в космическата област. Имало вероятност един ден турски космонавт да полети на руска мисия.

И всичко това – напук на САЩ. Инатът с акцент върху посланието към Америка е пресечната точка на руско-турската дружба. Като добавим и евентуалния турски космонавт като “черешката на тортата” от чисто пропаганден характер, все повече тази история намирисва на нещо познато у нас от времето на Брежнев и Живков. С тази разлика, че Турция на Ердоган не определя раболепно  Русия като големия брат, претендирайки сама за ролята на големия регионален, че и световен играч на международната сцена.

Има и още една прилика с нашето минало на руски сателит. Т.н. дружба, доколкото тава може да има между мечка и заек, имаше тоталитарна сглобка. Днешната “стиковка” ( да използвам съветския термин за скачване в космоса) между Ердоган и Путин е авторитарна. Ердоган не го приемат радушно на Запад. И Путин страда от същото. Защо да не се прегърнат тогава и да покажат, че не им пука? За двамата мачкането на опозицията, затварянето на журналисти, отнемането на бизнес по политически причини и прочее евразийски принципи на управлението са естествено продължение на евразийските имперски навици.

Сдружаването на руския с турския евразийски модел на властта на антиамериканска основа в същото време е отчаян ход от гледна точка на маргиналните възможности на икономиките на двете държави да повлияят с нещо съществено на развития свят, но пък работи за вътрешна консумация.

Не и в България., където ефектът е обратен и донесе вцепенение в кресливите среди на “националистите”, за които турското робство и руското освобождение са скачените съдове на тяхната легитимация пред избирателите. Русофилите тук се умълчаха. А как само се надвикваха да нападат Ердоган заради неоосманските му амбиции, застрашаващи България! “Изведнъж”, от момента на голямото сближаване между Путин и Ердоган, този вопли бяха прекратени в духа на традициите на българския комунизъм, който се отказва от антифашистката си реторика по указание на Кремъл през септември 1939 г. след като Хитлер и Сталин се договарят за ненападение, включително в пропагандната област.

Малка лампичка, но светнала като прожектор на Червения площад по време на парад, стана Сидеров, най-гласовитият доскорошен борец на думи срещу неосманските претенция на Анкара. Вече никакъв го няма на този мазен тепих.

Попадайки по случайност в центъра на София в близост до свикания на 15 декември 2015 г. от неговата “Атака” митинг срещу посещението на турския премиер Ахмет Давутоглу авторът на тези редове беше навикан като “ибрикчия” на турците и заплашен два пъти с физическа разправа в рамките на няколко минути. По онова време Путин за кратко беше скаран с Ердоган след свалянето на руски боен самолет от турски изтребители на турско-сирийската граница и русофилите налитаха на бой срещу журналист, заподозрян в симпатия към натовската държава в рамките на мимолетния руско-турско конфликт. Сега самият Сидеров пледира вече България да си дружи с Турция. Понеже дружбата между Путин и Ердоган процъфтява.

Дали руско-турската дружба може да прерасне в руско-турска война срещу САЩ? Едва ли. Съветският съюз, многократно по-могъщ от днешна Русия, въоръжаваше системно на антиамериканска основа какви ли не режими на няколко континента. В крайна сметка получателите на съветски оръжия в рамките на политиката на подпомагане на национално-освободителните движения се освободиха от съветската си зависимост – с подчертаващото правило изключение на режими, като този на клана Асад в Сирия. Съветските “съветници” бяха прогонени с хиляди от Египет 10 години преди евразийската империя СССР да рухне. Превъоръжен до зъби, съветския режим дойде до гуша на собствените му граждани, на които им омръзна да мизерстват в името на дружбата с борещите се срещу империализма народи, превърнати в клиенти на съветския империализъм.

Въпрос на време е този сценарий да се повтори и по трасето на руско-турската война срещу САЩ, обречена на същия (не)успех. Руски космически полет с турски космонавт ( именно космонавт, а не астронавт) на борда, изплезен на САЩ, е забавна метафора, но няма нищо общо със закачката на изплезения на целия свят Айнщайн от позицията на интелектуалното превъзходство. Поради което не е смешна, а по-скоро жалка.

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!