Отлагането на дебатите по законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс определено е добра новина. Те бяха внесени набързо без широка дискусия и предизвикаха не само сериозна обществена реакция, но и критични становища от Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, от Висшия адвокатски съвет, както и от академичната общност. В последните години се правят чести промени във вече съществуващи текстове, както и се въвеждат нови такива в Особената част на Наказателния кодекс, което на практика създава проблеми в прилагането им. Част от проблема е и сходството в престъпните състави и дублирането на някои от тях, както при последните промени това се прави за престъпления, които отдавна съществуват в публичния сектор, механично да се пренасят в частния такъв.
С предложения проект, поне съобразно мотивите на вносителите, се цели изменение на законодателната рамка при т.нар. корупционни престъпления. Прави се опит тези престъпления съществуващи като такива за лица от публичния сектор, да се пренесат и върху субекти и тяхното неправомерно поведение от частния сектор – длъжностни лица в търговски дружества, кооперации и други такива.
В следствие на политическите промени след 10 ноември 1989 година, нашето общество премина от държавно планова икономика към пазарна. В Наказателния кодекс действащ към онзи момент се даваше превес на тежестта на наказанието по отношение на престъпления извършени против държавната собственост. След приемането на сега действащата Конституция се прие, че икономиката на Република България стъпва на принципа на свободната стопанска инициатива, който е основополагащ за пазарната икономика и доведе до оттегляне на Държавата от неспецифичната и роля на регулатор, каквато имаше при социалистическата планова.
Сега с тези предлагани промени се прави опит да се създадат едни дублиращи престъпни състави, които съществуват за публичния сектор като бъдат механично пренесени за частния. С търсените промени обаче се внасят редица неясноти – например при разширяването на обхвата на понятието „длъжностно лице” и въвеждането на неясната дефиниция „дейност с обществено значение”, за която липсва легално законово определение и това би затруднило правоприлагането.
Същото може да се каже и по отношение формулировката „търговска дейност”, която се въвежда в чл. 225в, без същата да е правно понятие. Нито един от действащите закони уреждащи търговското право не дефинира това понятие. Създаването на нов състав на общо длъжностно престъпление със субект длъжностни лица в частния сектор едва ли е удачно, тъй като нарушаването, неизпълнението или превишаването на права и произтичането от това на вредни последици за друго физическо или юридическо лице не винаги води до наказателна отговорност, доколкото в обичайната досега практика се касае по-скоро до гражданска такава и за уреждането на подобни гражданско – правни отношения, увреденото лице намира достатъчна защита на база договорната или деликтната отговорност.
В становището на ВАдС са дадени два примера в тази насока – Първият е че ако се тръгне по този път – всяко забавено плащане по търговска сделка, което е причинило вреда на контрагента /например защото той от своя страна не може да изпълни свое парично задължение към трето лице и дължи лихви и неустойки/ ще представлява престъпление. При сегашните нива на задлъжнялост, то всеки втори български гражданин ще бъде обект на наказателно преследване.
Вторият – представляващия едно търговско дружество може да предпочете независимо, че има наличен паричен ресурс да забави изпълнението на паричното си задължение по търговска сделка и да плаща лихви и неустойки, и да инвестира тези средства при по-добри пазарни условия с цел печалба. Избраният напълно легален в случая и по-печеливш за дружеството пазарен подход би бил престъпление, тъй като би осъществявал престъпния състав, чието въвеждане се желае с този законопроект.
До правен абсурд би довело и въвеждането на нарочен състав за престъплението подкуп в частния сектор. При така предлаганата формулировка, се приема, че извършител на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице, използва се местоимението „който”. За да е налице пасивен подкуп следва лицето, което го получава да има някакво особено качество /длъжностно лице/, в чиито правомощия е извършването на определена работа или оказването на определен вид услуга, за която той би поискал или приел дар, който не му се следва.
При така търсените промени не са съобразени принципите на свободното договаряне, правилата на конкуренцията, бонуси при добре свършена работа. Би се стигнало до аномалии от рода, на тази, да е престъпление, ако управител на търговско дружество доволен от изпълнението на договорните отношения с друго дружество покани изпълнителите за негова сметка на почивка в хотелска база собственост на първото.
При наличието на пазарна икономика и свобода на договарянето, криминализирането на длъжностни престъпления в частната стопанска сфера трябва да бъде много добре обмислено и мотивирано. В противен случай има опасност от нерегламентирано и необосновано участие и намеса на държавата в едни чисто гражданско – правни отношения, водещо и до евентуални злоупотреби с власт. Или образно казано Държавата в лицето на прокуратурата ще действа като слон в стъкларския магазин на свободната стопанска инициатива.
