Филантропът милиардер Джордж Сорос нападна Китай по време на Световния икономически форум в Даовс. На речта му, произнесена по времe на вечеря в хотел „Зeeхоф“ (Seehof) присъстваха отбрани журналисти.
Създателят на „Отворено общество“ обяви Китай и неговия ръководител Си Дзипин за най-големия враг на света. Той предупреди, че режимът на Си използва възможностите на технологиите от следващо поколение като машинното обучение (ML, Machine Learning) и изкуствения интелект (AI, Artificial Intelligence), за да контролира народа си. Пред гостите си Сорос заяви:
„Искам да използвам времето си тази вечер, за да предупредя света за безпрецедентна опасност, която заплашва оцеляването на отворените общества. Миналата година, когато стоях пред вас, прекарвах по-голямата част от времето си, анализирайки зловещата роля на ИТ монополите. Ето какво казах: „Създава се съюз между авторитарните държави и големите информационни монополи, богати на данни, които обединяват зараждащите се системи за корпоративен надзор с вече разработена система за наблюдение, спонсорирана от държавата. Това може да доведе до мрежа от тоталитарен контрол, какъвто дори Джордж Оруел (авторът на антиутопията „1984“) не би могъл да си представи.
Тази вечер бих желал да обърна внимание на смъртната заплаха, пред която са изправени отворените общества. Тя идва от инструментите за контрол, които машинното обучение и изкуственият интелект могат да поставят в ръцете на репресивните режими. Ще се съсредоточа върху Китай, където Си Дзинпин налага системата на еднопартийна държава.
Цялата бързо разпространяваща се информация за дадено лице ще бъде консолидирана в централизирана база данни, за да се създаде “социална кредитна система”. Въз основа на тези данни хората ще бъдат оценявани от алгоритми, които ще определят дали те представляват заплаха за еднопартийната държава. След това ще бъдат третирани по съответния начин.
Системата за социални кредити все още не е напълно функционираща, но е ясно накъде отива. Тя ще подчини съдбата на индивида на интересите на еднопартийната държава по безпрецедентен в историята начин.
Считам, че социалната кредитна система е плашеща и отвратителна. За съжаление, някои китайци я смятат за доста атрактивна. Тъй като предоставя информация и услуги, които понастоящем не са достъпни, и може да защити спазващите закона граждани срещу враговете на държавата.
Китай не е единственият авторитарен режим в света, но без съмнение е най-богатият, най-силният и най-развитият в машинното обучение и изкуствения интелект. Това прави Си Дзинпин най-опасния противник на онези, които вярват в концепцията за отвореното общество. Но Си не е сам. Авторитарните режими се разпространяват по целия свят и ако успеят, ще станат тоталитарни.
Особено обезпокояващо е, че инструментите за контрол, разработени от изкуствен интелект, дават преимущество на авторитарните режими над отворените общества. За тях инструментите за контрол са полезен арсенал; за отворените общества те представляват смъртна заплаха.
Използвам израза „отворено общество“ като описание за общество, в което преобладава върховенството на закона, където ролята на държавата е да защитава правата на човека и личната свобода.
Отворените общества трябва да регулират компаниите, които произвеждат инструменти за контрол. За разлика от тях, авторитарните режими могат да ги обявят за „национални шампиони“. Това е позволило на някои китайски държавни компании да настигнат и дори надминат многонационалните гиганти.
Нещо повече, “Мисълта на Си Дзинпин”, която той пропагандира като дестилация на комунистическата теория, беше издигната на същото ниво като “Мисълта на председателя Мао”. Така че Си остава върховен лидер, вероятно за цял живот. Крайният резултат от настоящата политическа борба остава нерешен.
Аз се съсредоточих върху Китай, но отворените общества имат много повече врагове, преди всичко Русия на Путин. И най-опасният сценарий е, когато тези врагове се обединяват и се учат един от друг за това как да потискат по-добре своите народи. Въпросът е – какво можем да направим, за да ги спрем?
Първата стъпка е да се признае опасността. Затова говоря тази вечер. Но сега идва трудната част. Тези от нас, които искат да запазят отвореното общество, трябва да работят заедно и да формират ефективен съюз. Имаме задача, която не може да бъде оставена на правителствата.
Историята показа, че дори правителства, които искат да защитят личната свобода, имат много други интереси и поставят на първо място собствените си граждани, вместо свободата на личността като общ принцип.
Затова искам да се съсредоточа върху най-важния въпрос за отворените общества: какво ще се случи в Китай?
На него може да се отговори само от китайския народ. Всичко, което можем да направим, е да разграничим Си Дзинпин от хората в Китай. Тъй като Си обяви своята враждебност към отвореното общество, китайският народ остава нашият основен източник на надежда.
Най-важното е сега правителството на САЩ да определи Китай като „стратегически съперник“. Президентът Тръмп е изключително непредсказуем, но това решение е резултат от внимателно подготвен план. Въпреки това, обявявайки Китай за стратегически съперник, стратегията е твърде опростена. Китай е важен глобален фактор. Ефективната политика спрямо Китай не може да бъде сведена до лозунг.
Тя трябва да бъде много по-сложна, подробна и практична; трябва да включва американски икономически отговор на инициативата „Пътят на коприната“.
Сорос каза още, че „студената война е факт и заплашва да се превърне в гореща“. Миналата година речта му беше насочена срещу Доналд Тръмп. Сега той отново му отдели време и го разкритикува за сътрудничеството му с Китай. Милиардерът филантроп обърна внимание на нелогичното поведение на Доналд Тръмп, който от една страна направи отстъпки на Пекин, а от друга – обяви победа. Сорос изяви неодобрението си към подновените атаки от страна на Тръмп срещу традиционните съюзници на САЩ. „Това може да подкопае политическата стратегия на САЩ за ограничаване на злоупотребите с човешките права в Китай. Реалността е, че ние сме в студена война, която заплашва да се превърне в гореща,“ категоричен беше създателят на отвореното общество.
Сорос заяви, че съществува необявена война между Запада и Китай за управлението на интернет. Китай искаше да диктува правилата и процедурите, които управляват цифровата икономика, за да доминира в развиващия се свят с новите платформи и технологии.“Миналата година все още вярвах, че Китай може да бъде част от институциите на глобалното управление, но поведението на Си Дзипин промени мнението ми“, каза той. „Сега смятам, че вместо да водим търговска война с практически целия свят, САЩ трябва да се съсредоточат върху Китай. Вместо да оставят [китайските технологични компании] ZTE и Huawei да навлизат безпрепятствено на световните пазари, САЩ трябва да се справят с тях. „Ако тези компании доминират в 5G свързаността, те ще се превърнат в сериозен риск за сигурността за останалия свят.
