сирийския конфликт
на снимката: Иво Инджев

Американският президент Доналд Тръмп се доказа като истинско земетресение: непредвидим е, но е сигурно, че ще се активира с пореден трус макар и без да е ясно от каква степен ще бъде.

Кой можеше да предвиди изригването му след срещата на Г- 7 в Канада, когато се обиди на своя канадски домакин Трюдо и постъпи като руски самодържец, оттегляйки подписа си от току-що подписаното споразумение заради личния си каприз. Ако има нещо, върху което да стъпи един опит за прогноза за следващ негов тектоничен изблик, това е тъкмо този канадски прецедент в самата американска история. Никога преди американски президент не се и позволявал подобна волност – не само в третирането на най-близките си сътрудници, но и като демонстрация на собствената воля в предприемането на важна стъпка по международен въпрос.

С такава предварителна нагласа наблюдателите могат по – скоро да прогнозират продължение на ерозията в западното единство на предстоящата след няколко седмици среща на върха на НАТО. Каквито и отстъпки да направят останалите държави от НАТО на Тръмп, те могат да се окажат недостатъчни, ако той е решил да разклати организацията, намесвайки различни величини: от финансовото бреме, което продължава да понася американският бюджет за издръжката на НАТО, до обвързването на тази тема с търговската война, разпалена по инициатива на самия американски президент.

Изглежда обаче невероятно Тръмп да стигне до края в провокирането на истински разпад на НАТО. Най-малкото не е за вярване, че ще се откаже да бъде лидер не само на най-могъщата държава, но де факто и най-могъщата военна организация в света. Макар де юре тя да си има своя генерален секретар, излъчван на ротационен принцип от всяка друга държава, но не и от САЩ ( както е по устав), приносът на Америка е определящ не само като дял от финансирането, но и като военен потенциал. Особено в съвременните условия на конфликти в различни точки на света, до които само американските въоръжени сили могат да осигурят ефективен пренос на военна сила във всяка една точка на планетата.

Сигналите, които дава Тръмп към предстоящата среща на НАТО също не дават основание да се смята, че той ще се появи на нея като детонатор – почти като германският полковник фон Щауфенберг, внесъл взрив в щаба на Хитлер във „вълчата му бърлога“ в Източна Прусия на 20 юли 1944 г. Напротив, САЩ активираха напоследък демонстративното си сътрудничество с европейските съюзници в източната периферия на атлантическия съюз, изправена пред потенциалната заплаха от милитаризиращата се Русия.

Сред жестовете на Тръмп, които могат да бъдат разчетени като индикатор за продължаваща воля за американско лидерство в областта на глобалната сигурност е обявеното преди дни от него намерение САЩ да се сдобият с космически сили за нуждите на отбраната. Да ви звучи познато от ерата на противопоставянето със СССР, когато Роналд Рейгън обяви предизвикателството с програмата за така наречените „междузвездни войни“, въвлекла съветската империя в непосилна от икономическа гледна точка нова фаза на надпреварата във въоръжаването?

Сравнението между Тръмп и Рейгън може да изглежда неадекватно, макар и в двата случая да става дума за президенти с опит в шоубизнеса. Рейгън бе бивш актьор, но имаше и дълга политическа биография, за разлика от нулевия старт на Тръмп в политиката. По скоро сравнението се натрапва по руска линия с въпроса: има ли желание Тръмп наистина да се противопостави на руската агресивност и да я предизвика на терена, на който Америка е най – силна, а Русия е най- слаба.  Става дума за икономиката и доколко в руския случай тя може да понесе нови военни разходи, без днешната Руска Федерация да последва колапса на предшестващата я съветска империя на злото, както я нарече Рейгън.

Едно е сигурно: Тръмп обича американците да го обичат. Той им отговаря със същото, но предимно спрямо един отделен американец. Едва ли би позволил точно този единствен и неповторим американец, който издигна предизборно лозунга „Америка преди всичко“ в съчетание с „искам всичко“, да се разочарова от очарователния си образ в огледалото на себичността, ако той посърне преждевременно в рамките на едно братоубийство. Колкото и да е „старомоден“ атлантическият съюз, по думите му, Тръмп харесва себе си като законодател на модата в него, ухажван в момента както никой друг американски президент досега от страна на партньорите си в алианса.

Не знам дали красотата ще спаси света ( по Достоевски), но суетата ( на Тръмп) определено може да помогне за преодоляването на една криза, която дори не знаем дали ще настъпи или просто си я въобразяваме поради лошия спомен от Канада.

 

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!