Светослав Малинов е роден на 19 януари 1968 г. в Дупница. Завършва Английска езикова гимназия в Бургас и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Специализира в политическа теория в Осло и Ню Йорк, а през 1995 г. получава магистърска степен по политическа философия от университета в Йорк, Великобритания.
През 1999 г. защитава дисертация върху на английския консервативизъм и печели конкурс за асистент в катедра „Политология“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е доцент по история на политическите идеи.
От 2001 до 2002 г. е директор на отдел „Политически анализи и стратегии“ в Съюза на демократичните сили, а от 2002 г. е главен редактор на списание „Разум“.
През 2004 година е сред основателите на Демократи за силна България. Член е на националното ръководство на партията през периода 2005-2007 г. От 2005 г. до 2009 г. е депутат в 40-ото Народно събрание.
През 2009 г. е избран за евродепутат, а през 2014 г. спечелва втори мандат в Европейския парламент.
Г-н Малинов, вие вече сте потърсили подкрепата на европейската партия на „Зелените” заради АЕЦ „Белене”. Получихте ли я и какво Ви казаха те?
Да, както обещах миналата седмица, като евродепутат вече от „Демократична България”, пренасяме битката за АЕЦ „Белене” вече на европейска сцена. Естествените ни съюзници в ЕП са депутатите от партията на „Зелените”.
Срещата ни беше доста дълга. Разговарях с Райнхарт Бютикофер – това е един от говорителите на Европейската партия на зелените, евродепутат от Германия. Той е един от двамата говорители на партията, така че може да се каже, че е вторият или третият човек по важност в Европейската партия на зелените. Абсолютно наясно беше с параметрите на АЕЦ „Белене”. Между другото „Зелените” участваха много активно и на забравения от всички вече референдум за АЕЦ „Белене”.
Разменихме мнения за сегашната ситуация и получих пълна подкрепа за всички действия, включително и онзи тип съдействие, който е непосилен за български политици – международни връзки, канене на големи „зелени” политици. В Европа има двама държавни глави от партията на „Зелените”, ако някой е забравил. Така че беше максимално ползотворна първа среща.
Какви основни проблеми на проекта изложихте пред членовете на Европейската партия на зелените?
Всички проблеми, свързани със заплахата за околната среда, са си останали същите, каквито аз смея да твърдя са фиксирани още през 1984 г. от български и (тогава) съветски учени – сеизмичността и всичко останало още си стои.
Това, за което говорихме, е общо взето това, че българските власти не си дават сметка за новите критерии на ЕС след „Фукушима”. Говорихме разбира се и за страховете най-вече на българските граждани и опасенията им от това, че ще има много тежки злоупотреби.
Всъщност партията на „Зелените” познава историята на почти всички в момента действащи атомни централи и планирани такива на европейска територия. Стигнахме до извод, който е като закон при правене на такива проекти. Те започват с една цена и финишират с много, много, много по-висока. Нашето опасение е, че междувременно, дори проектът да бъде спрян накрая, ще бъдат изхарчени много пари. Това беше потвърдено от експертизата на „Зелените” с подобен тип централи на територията на Европа, включително и строящата се сега във Великобритания.
Говорихме за всичко, за което може да се говори между съмишленици, които обаче много добре знаят предисторията на проекта и фактите.
Очаквате ли и останалите членове на ЕП от други партии да подкрепят Вашата позиция и как според Вас ще се отнесат към нея българските евродепутати?
Със сигурност отделни депутати, а може би и големи групи от депутати ще подкрепят съпротивата срещу АЕЦ „Белене”, убеден съм в това. Не е нужно друга политическа партия или блок да застава зад проекта, защото фактът, че една партийна фамилия в Европа го е направила, е достатъчен, за да се задвижат изключително много процедури и възможности. Аз не крия, че част от тези неща ще са свързани с активност в ЕП. Официално заявих, че искам ЕП да се ангажира с някакъв вид официална позиция срещу АЕЦ „Белене”, било по аналогия на вече приети такива. Има такава декларация срещу турската централа в Аккую – централа, която също е в сеизмичен район. Било чрез конференции, на които да бъдат поканени много евродепутати, учени, комисари, които да вземат отношение, тъй като АЕЦ „Белене” като тема на европейско ниво попада в ресорите на поне четирима комисари. Аз очаквам мрежата от личности, от евродепутати и еврокомисари да се разрасне.
За българските евродепутати не знам. Все още не съм разговарял официално с никого и не съм ги канил. Аз излязох сам като противник на АЕЦ „Белене”. Изчаквам колегите просто да видят този факт, да разберат позицията ни и на по-късен етап ще поканя всички представители да бъдем заедно. Но имам притеснения, че за разлика от други теми, вероятно няма да бъдем заедно по този въпрос.
