Светослав Малинов е роден на 19 януари 1968 г. в Дупница. Завършва Английска езикова гимназия в Бургас и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Специализира в политическа теория в Осло и Ню Йорк, а през 1995 г. получава магистърска степен по политическа философия от университета в Йорк, Великобритания.
От 2001 до 2002 г. е директор на отдел „Политически анализи и стратегии“ в Съюза на демократичните сили, а от 2002 г. е главен редактор на списание „Разум“.
През 2004 година е сред основателите на Демократи за силна България. Член е на националното ръководство на партията през периода 2005-2007 г. От 2005 г. до 2009 г. е депутат в 40-ото Народно събрание.
През 2009 г. е избран за евродепутат, а през 2014 г. спечелва втори мандат в Европейския парламент.
В четвъртък в Брюксел стотици български, румънски, полски, унгарски и литовски превозвачи протестираха срещу пакета „Мобилност”. Комисията по транспорта леко отстъпи пред исканията на бизнеса. Но постигнахме ли всъщност нещо вчера?
При всички положения, когато не се случи най-лошото може да се каже, че е постигнато нещо. Само че вчера фактически се отложи гласуване, което може да бъде възстановено. Казано накратко: ако влезе в пленарна зала този пакет, нищо не сме спечелили. Може би се очертава най-лошият вариант. Ако не влезе в пленарна зала, може да се каже, че сме отложили, което си е победа с оглед на ситуацията в момента, а именно предстоящите евроизбори, които ще изтласкат гласуването далеч на есен, с ново мнозинство, което се надяваме да е по-благосклонно към нашите проблеми.
Става дума за един законодателен проект, което е разделен на три и когато се гласуват съдържанията на отделните три части, нещата са по най-лошия начин за нас. Накрая, по причини, които не са ни ясни, те може да са добри за нас, може да са случайни, може да са тактически по съвсем други съображения.
Две от три текста не получават мнозинство в транспортната комисия. Но текстовете, които са гласувани, са лоши за нас. Всички наши предложения са отхвърлени, което показва границата на нашите възможности за подобряване на нещата. Ако има нещо хубаво, то е, че всички разбраха, че този пакет е разделителен за Европейския съюз, че ни разделя по географски принцип, че има много недоволни държави, които са малцинство, но са много недоволни.
Аз се надявам колегите да вземат решение и да се отложи. Това, между другото, трябва да бъде нашата битка в следващите 2-3-4 седмици, защото след това ще стане много късно и нещата ще отидат от само себе си в другия мандат.
Появиха се поляризирани позиции между превозвачи и шофьори, дори. Една от темите, които ги раздели, например, е възможността за почивка в хотел и връщането по-често вкъщи. Справедливи ли са нашите искания?
Това са пакети, от които може да се вземе една част или от конкретен текст, който да се развява и да се създават позиции. Аз лично не бих подкрепил българските автопревозвачи, ако ставаше дума само за този конкретен текст. Става дума за много добре организиран опит да бъде намалена нашата конкурентоспособност, да бъдат създадени проблеми на нашите автопревозвачи.
Те са маркирани като уж загриженост за българските шофьори и част от предложенията са нормални. Да, аз мисля, че всички шофьори, които имат тежки курсове, трябва да имат възможност да почиват по най-добрия начин. Но вътре, под маската на тази загриженост, са вкарани неща, които удрят бизнеса като цяло. Това не може да се скрие.
Най-фрапиращият пример е със задължителното връщане на шофьора на територията, на която е регистрирана фирмата. Това е абсолютно дискриминационно спрямо държавите от географската периферия. Това се вижда с просто око. А вчерашното предложение – на 4 седмици да се връща и превозното средство в държавата, в която е регистрирана фирмата, е директна провокация и то не може да бъде по никакъв начин обяснено, освен като тормоз на фирмите, които са в географската периферия. Имайте предвид, че нещата са по-сложни.
Вие казахте, че вашата битка оттук нататък ще е този пакет да не влезе в пленарна зала. Но какво още можете да направите вие, българските евродепутати?
Евродепутатите могат да продължат да работят с конкретни колеги, но в момента нещата са в ръцете на т.нар. координатори в комисията – това са политически отговорните евродепутати, които отговарят за своите групи. Тези хора трябва да вземат решение, дали това нещо да бъде придвижено към пленарна зала или не. Факт е, че вчера те отложиха да вземат решение. Това е добър знак, защото означава, че имат притеснения.
Това, че две от трите части не получиха одобрение от комисията, също е добре, защото това показва, че има проблеми. Макар това да не е безпрецедентен случай, това не е често срещан случай. Това обаче е показателно, че законопроектът не е качествен и има много сериозни сблъсъци. Трябва да бъде взето политическо решение от конкретни хора. На тези хора може да се окаже натиск – през техните политически партии, през техните партийни лидери, през техните правителства. Това е полето, на което ние българите, поляците и румънците трябва да работим.
