Тодор Тагарев
на снимката: Военният експерт проф. Тодор Тагарев
Проф. Тодор Тагарев е български военен експерт, дългогодишен служител в системата на българската отбрана. От 2005 до 2008 г. Тодор Тагарев е член на Борда за изследвания и технологии на НАТО и национален представител в неговия панел „Системни анализи и проучвания“. Притежава значителен опит в ръководството и участието в международни и национални интердисциплинарни изследвания по въпроси на сигурността и отбраната.
От 13 март до 29 май 2013 г. е министър на отбраната в състава на служебното правителство на Марин Райков.

 

 

Съвсем наскоро бе представен Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на България през 2019 г. Как го разчетохте Вие? Какво е състоянието на армията ни в момента?

Според мен състоянието на армията е описано достатъчно коректно и с много данни. Това е една добра традиция, която се следва от Министерството но отбраната и се надявам да продължи нататък. Това, което е най-впечатляващо, е състоянието на личния състав. В доклада се посочва, че основни видове въоръжени сили – Сухопътни войски и  Специални сили – са окомплектовани на много ниско равнище – под ¾, т. е. липсва им една четвърт от военнослужещите. Също така много е лошо положението с младшия състав – войници и матроси. Там липсват  почти 30% от необходимите хора, за да заемат щатовете и за да може поделенията в структурата на армията да бъдат окомплектовани, да водят подготовка и да разчитаме на тях, че притежават добри способности.

Изводът е коректен и той не се прави за първи път – той казва, че армията може да изпълнява конституционните си задължения и да допринася за операции на НАТО и ЕС, но с ограничения по време и обхват. Това не е за първи път. Продължаваме да четем този извод и той трябва да бъде на вниманието на всички, които вземат решения и съответно на законодателите, които би трябвало да финансират и контролират изпълнението на отбранителната политика. С години ние повтаряме един такъв факт, който не говори добре за нас.

Другият момент, който прави впечатление е, че още в описанието на средата за сигурност се говори за конвенционални и хибридни заплахи за сигурността ни, само че абсолютно безадресно. Никъде не се споменава откъде идват тези заплахи, което е стъпка назад от прозрачността, която предишни версии на този доклад и на Доклада за състоянието на националната сигурност осигуряваха.

Отчетено бе, че е спряно увеличаването на броя на вакантните длъжности в българската армия. Може ли да се смята, че това слага началото на трайна тенденция и какво се прави, за да се стабилизира това постижение?

Аз не виждам особено постижение. Некомплектът е много голям и изключително притеснителен. Докладът казва, че двукратно вече се повишават в последно време заплатите на военнослужещите, но очевидно това не изиграва очакваната роля да привлече достатъчно качествен личен състав за окомплектоване на Въоръжените сили. Разбира се, този доклад е за 2019 година и приключва времевия период до 31 декември 2019 година. След това бяха приети промени в закона, които значително повишиха възрастта, на която желаещите да постъпят в армията може да го направят – до 40 години. Това за мен е едно палиативно решение, което няма да реши никакви проблеми. Може да доведе до някакви  допълнителни бройки хора, които да влизат в армията, но не са това хората, които са необходими. Няма как механизирано поделение, което трябва да е готово да действа при тежки физически и психически натоварвания, да бъде окомплектовано с хора на 40-годишна възраст за основен състав. Това може да вкара хора в някои логистични, поддържащи формирования, но те така или иначе и сега нямат такива сериозни проблеми, както сухопътните сили, където именно ни е основният проблем.

Другият факт от настоящата година е ефектът от пандемията върху заетостта и вече ясното влошаване на икономическата обстановка, което не се знае докъде ще стигне. Някои хора си мислят, че това може да повиши интереса отново към военната служба, но на мен не ми се иска да се търсят такива решения. Трябва да бъде намерено решение, при което армията да бъде окомплектована от достатъчно добре подготвени хора, които да имат качествата, необходими за една тежка военна служба, каквото тя все още е.

Какво е Вашето мнение по въпроса за пълното или частично възстановяване на наборната военна служба? Може ли проблемите с окомплектоването на армията да се решат без такава стъпка?

Аз съм категорично против връщането й. Знаем, че някои страни запазиха наборната служба, знаем и че други я възстановиха, но положението, в което те се намират и средата, в която гарантират сигурността си, е доста по-различно от тази, в която ние го правим. За мен връщането на наборната служба ще отклони един значителен по обем ресурс. Тук не става въпрос само за парите за дрехите и храната на тези войници, а за цялата необходима инфраструктура, за хората, които се занимават с тяхната организация, подготовка и осигуряване. Това ще отклони средства, които са категорично необходими за изграждане на способности на нашата отбрана, които наборният войник няма как да даде. Впрочем не съм чул и за какъв срок на служба говорят – 6 месеца, 9 или година, но за какъвто и срок да става дума, няма как да подготвите наборния войник и да го изпратите в Афганистан. Ние задължително ще продължим да разчитаме на военнослужещи, които осъзнато, а не по задължение, са влезли в редовете на армията и които са достатъчно добре подготвени да действат в тежки условия.

Наборната служба може да даде „жива сила“ за оказване на социални услуги по време на пандемия, примерно, но армията не е за това. Също така може да е от значение при голям военен конфликт, който не се задава на хоризонта. Бъдещата война или конфликт, защото не е ясно дали ще бъде обозначен точно като война, ще бъде много скоротечен, високотехнологичен и ще изисква решителни действия – неща, които няма как да бъдат постигнати с наборно окомплектоване.

Друг е въпросът как реагира обществото. Аз чувам, че идеята намира сериозна поддръжка, но основно тя е от хора на моя възраст, които някога са бил в армията, имат някакви спомени от това как е изглеждала наборната армия и се счита, че това е било някакво добро решение. Ако обаче се направи едно проучване сред 18-20 – годишните – именно тези, на които се разчита да влизат в армията, не знам какви ще бъдат резултатите. Има и едно друга тенденция, която някак си се заобикаля или въобще не е предмет на дискусия. Това е, че ние осигурихме изключителна равнопоставеност между двата пола в изключително много области. Нека хората знаят, че там, където има наборна армия, например Израел, служат момчета, но и момичетата. При нас никой дори не отваря приказка по този повод – за кой ще бъде задължението? Имаме 60-70 000 души набор, момчета и момичета – кой от тях ще влиза в армията? Или ще започнем някакви жребии и отклоняване с връзки, т. е. само проблеми. Така че в едно връщане – пълно или частично – на наборната армия аз виждам само проблеми и не виждам никакви сериозни ползи.

От парламентарната трибуна се направиха сравнения с военния бюджет от времената на социализма, когато той е достигал 17% от БВП. Можем ли сега, с 2% от нашия много по-голям съвременен БВП, да имаме по-боеспособна армия от тогавашната?

Не съм слушал дебатите, но ако точно такава е била тезата – че сме харчили 17% от БВП – според мен това е некоректно. Това, което може да сме харчили, е 17% от държавния бюджет, но това и БВП са различни понятия. Доколкото съм чувал, ние сме стигали до 6-7% от БВП. В момента някъде 40% от БВП формират държавния бюджет и от тях ако смятаме размера на сегашните 2%, ще излезе по-голямо число като процент от държавния бюджет. 6-7% от тогавашния БВП, приравнено, може би е стигало около 17% от тогавашния държавен бюджет, но това, разбира се, трябва да се провери. 17% от БВП е изключителна тежест, това евентуално по време на война би могло да се случи.

Така че сравняваме по-скоро 2 с 6 или 7 процента, не 17, като с толкова /2%- бел. ред./ може да се поддържа боеспособна армия. Само че нашата армия, понеже сме съюзници в НАТО, не е длъжна да поддържа пълния спектър от способности за провеждане на самостоятелни операции – било то навън или на наша територия. Ние имаме „лукса“ да се фокусираме там, където сме силни и да допринасяме за съюзните способности, които ще осигуряват такива отбранителни или мироподдържащи операции. Можем да се фокусираме в някои конкретни способности и, разбира се, да имаме части и някои основни способности, носители на които са изтребителната авиация, бойният флот и механизираните подразделения в сухопътните войски. Оттам нататък ние имаме избор къде да инвестираме повече и къде да не инвестираме изобщо. Освен това имаме възможността да придобиваме въоръжения съвместно с нашите съюзници, а не самостоятелно, както правим до момента. Ако ние тръгнем в посока на поддържане на основни бойни способности плюс специализация в други способности и коопериране с наши съюзници в разработване и придобиване на нови въоръжения, тези приблизително два процента могат да бъдат достатъчни за поддържането на една армия в добро състояние.

Тук трябва да припомним, че последните десетина години част от проблемите се натрупваха. През последните десет години нямаше никакво превъоръжаване. Това се дължи на факта, че бюджетът не беше два процента, а от около 2% бързо се смъкна до 1,2 – 1,3% и това бе в продължение на 10 години, до миналата, когато за първи път имаме сключен сериозен договор за превъоръжаване със самолетите Ф-16. Разбира се, това също бе отчетено в доклада и му дава по-позитивен тон.

Смятате ли, че сравненията със старата соцармия, които са популярни в социалните мрежи, са безсмислени и некоректни?

Абсолютно безсмислени. Подобен тип на старата соцармия беше и армията на Ирак при Саддам Хюсеин. Видяхме какво й се случи 91-92 година. Изиграха ролята на полигонни мишени, срещу които се упражняваха военнослужещи от високотехнологични и съвременни армии.

Мислите ли, че парите от военния бюджет се изразходват по най-правилния начин и какво бихте препоръчали като рационализиране на военните разходи?

Това е много труден въпрос, защото търсенето на решение само в разпределение на разходите, без мисълта за структурата и промени в политиката на специализация, няма как да бъде успешно. Сигурно има възможност някъде да се оптимизира, но не съм такъв специалист, че да кажа къде точно може да се пипне бюджетът. Съществува обаче проблемът с тежките административни структури, със скъпо платени висши военни и цивилни служители в големи бройки там, където няма проблеми със запълване на местата, с кухи структури на ниски равнища. Това са големите проблеми, които трябва да бъдат решени. Очевидно сегашното ръководство на МО няма намерение да ги решава. То търси и говори за други неща, като за наборната служба, примерно, което само по себе си не е решение, и бяга от сериозните проблеми. Не знам как ще бъде в бъдеще, в един следващ кабинет. Дано да видим някой с готовност да предприеме по-сериозни действия, за да бъде армията такава, каквато всички искаме да я видим.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!