Валери Тодоров е роден на 25 август 1956 г. в гр. Силистра. През 1974 г. завършва гимназия в конкурсен клас със специалност „Програмиране и изчислителна математика“.
През 1981 г. завършва специалност „Радио“ на Факултета по журналистика на Софийския университет “Климент Охридски”.
Валери Тодоров печели конкурс за кореспондент в чужбина и от януари 1993 г. до октомври 1997 г. е завеждащ Кореспондентския пункт на БНР в Москва. През този период той е кореспондент и на БТА, като продължава да пише статии и коментари за най-големите наши печатни и електронни медии.
От 29 май 2007 до 29 май 2013 г. в два последователни мандата е генерален директор на Българското национално радио. Преди това е директор на дирекция Радиоразпръскване и едновременно директор на регионалната радиостанция на БНР – Радио Благоевград.

 

 

Г-н Тодоров, изостря се ситуацията между Русия и Украйна след конфликта в Керченския проток, според Вас кой наруши правилата на международното плаване, за да се стигне до този конфликт?

Сложно е да се каже кой е нарушил правилата. До преди 4-5 години тази територия беше неутрална, това бяха неутрални води. Доколкото разбирам, украинските кораби са се отклонили с около 50 км от обичайния маршрут, по който преминават другите кораби, което е предизвикало реакцията на руските военни гранични кораби.

Естествено, това е изостряне на ситуацията, не изключвам варианта да е търсено и от двете страни, т.е. да е предизвикано и съответно да е превишена мярката на отклоняване на корабите от курса. Същевременно е ясно, че те съзнателно преминават от там.

Трябва да се каже, че вероятно в крайна сметка и двете страни имат интерес от изостряне на ситуацията в Азовско море. Украйна – защото предстоят президентски избори следващата година през март. Очевидно е, че президентът Порошенко губи много силно от другия кандидат – бившата министър-председателка Юлия Тимошенко и въвеждането на извънредно положение, естествено, ще му даде допълнителни правомощия, ще му заработи и точки сред патриотичното лоби.

Русия пък дава знак, че всяко нарушаване на онази територия от Крим, която тя вече смята за своя, ще бъде посрещнато с твърди мерки. Всичко това има и геополитически проекции. Мариопол е едно много важно пристанище. Знаете, че то беше ту в украински, ту в руски ръце през последните няколко години. В района на Азовско море е и една от конфликтните точки – имам предвид Донецката република, т.е. сепаратистите в Украйна.

Но ако изтеглим проекцията извън района, проблемът е още по-голям. Украйна се опитва да привлече вниманието върху себе си. От една страна тя внимава да не бъде изолирана от руските енергийни доставки – виждате, че и двата големи руски проекта заобикалят Украйна. Същевременно Украйна има интерес и около самия конфликт да се поддържа непрекъснато внимание и напрежение, за да предизвика по-активна намеса от страна на ЕС, от страна на САЩ, Великобритания.

Виждате, че САЩ веднага изпратиха самолет за електронно разузнаване през наша територия към района на Крим. Като отчетем и факта, че САЩ вече заявиха, че ще излязат от Договора за ракетите със среден и малък обсег, а Украйна иска по-активна военна намеса на САЩ и НАТО в района. Т.е. вече зоната на непосредствена опасност за Русия може да се увеличи, след като вече беше оповестено, че САЩ вероятно ще разположат такива ракети в Полша и в Румъния.

Освен това САЩ активно разработват и безпилотни самолети и ракети от ново поколение със среден радиус на действие. Много са конфликтните точки, заложени в този, на пръв поглед не особено сериозен сблъсък на военни катери.

Всъщност руският военен кораб просто е премина, грубо казано, през малкия украински влекач, просто удряйки го в частта, където е двигателят. По този начин се прекратява движението му.

Предстои обаче заседание на Съвета за сигурност, свикано по искане на Русия, която смята, че съзнателно е провокирана. Вече виждате, че президентът Порошенко обяви военно положение, което му дава пълномощия и в зоните, в които се намират сепаратистите, защото все пак това е украинска територия.

Как си обяснявате това, че Русия затвори Керченсия проток, при положение, че Украйна също има излаз на Азовско море и какви са основанията на Русия да твърди, че протокът е неин?

Русия затвори само за четири часа Керченския проток. Тя няма интерес да го затвори изцяло, тъй като през него преминават руски стоки, особено доставките на зърно от този район.

По-скоро Русия въвежда по-строги правила за украинските кораби, тъй като всяко неконтролирано преминаване на украински кораби може да се смята за навлизане в руска територия.

Мисля, че тук става дума и за една по-важна цел, въпреки че Азовско море е вътрешно море, все пак то е свързано с Черно море, където натискът срещу Русия се усили от страна на НАТО и САЩ и пренасянето на този натиск към Азовско море и особено към Керченския пролив Русия смята за един много силен потенциален риск.

Нека да не забравяме, че този мост, който построи Русия, също донякъде ограничава движението на кораби, тъй като само кораби с ограничен тонаж могат да минават оттам, иначе биха засегнали моста.

Има и вътрешни украинско-руско проблеми, свързани с доставките за някои от районите, социални проблеми. Въпреки че конфликтът изглежда малък, дребен, регионален, той има потенциално много голям мащаб.

Как очаквате да се развие този конфликт и може ли той да стане повод за потенциално ново анексиране или окупиране от страна на Русия на нови територии в Украйна?

Аз мисля, че Украйна се опитва да предизвика по-твърди санкции спрямо Русия. Такъв тип санкции биха ограничили енергийните й проекти и тогава Русия би била принудена отново да използва по-активно транзитните коридори през Украйна. Аз мисля, че Русия на всяка цена ще избягва доставки през Украйна, защото това означава зависимост не само от Киев, но и от страните, които припознават Украйна каро свой съюзник.

При всички случаи този конфликт ще бъде омекотен, но той няма да утихне. Според мен вниманието от Сирия започва да се премества в други точки, ако гледаме в по-глобален мащаб. Виждате какво се случва с цените на горивата, някои от проблемите, свързани със санкциите срещу Русия и ограничението на руските енергийни доставки.

Съперничеството ще се пренася в други точки и съществува опасност в точно тази точка също да се покачат градусите. Но да говорим за анексиране или за военен конфликт – засега не виждам такива нагласи. Въпреки че и в Украйна, и в Русия военните лобита са много силни и те натискат за по-радикални мерки.

Каква очаквате да е реакцията а Запада и на НАТО – ще получи ли според Вас Украйна това, което търси – по-тежки санкции срещу Русия?

В момента не е ясно какво точно търси Украйна и дали това е начинът, по който трябва да го търси.

Позицията на Запада е мотивирана в много по-широк контекст – виждате колко се изостриха търговските войни между САЩ и Европа, САЩ и Китай, както и ролята на Русия.

Наблюдават се търговски търкания и в други райони, така че смятам, че позицията на съюзниците, а ние сме част от тази политика, засега не може да бъде предмет на категорични прогнози.

Ясно е, че след президентските избори в Украйна ще има промени, които не могат да бъдат предсказани. Догодина в Европа също предстоят избори – не се знае кои сили ще надделеят в европейските страни, как ще се формира следващият парламент, съответно ръководството на ЕК. Има много неизвестни.

Влиза се в труден период, тази политическа зима ще е трудна, а лятото ще е пълно с изненади.

Очаквате ли Украйна да стане членка на НАТО в близко бъдеще, или по-скоро тя се отдалечава от това?

По-скоро в момента Украйна е един мек коридор или буфер на сигурност. Ако се втвърди политиката на Западните страни спрямо Русия, то тогава би могло Украйна да влезе в НАТО, но това би било крайна точка на конфронтация с Русия. Това би означавало, че границите на НАТО и на Русия ще се приближат опасно, т.е. те ще се превърнат във фронтова линия.

Мисля, че това е рискована игра и в Европа има достатъчно разумни политици, които няма да позволят русофобията да се превръща в някакъв вид склоняване към война или към бойни действия между Русия и ЕС.

Все пак да не забравяме, че част от територията на Русия се намира в Европа и, че Русия не бива да се отъждествява само с хората, които я ръководят. В Русия има различни виждания, не всичко онова, което се случва, се одобрява. Така е и в Украйна. За съжаление в момента между двете страни озлоблението, емоцията надделяват над политическата логика.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!