Васко Начев
на снимката: Енергийният експерт Васко Начев
Васко Начев е енергиен експерт с богат професионален опит. Работи като консултант по проучване и добив на нефт и газ в различни държави от Близкия Изток, Египет, Казахстан и последно в Индонезия.
Автор е на множество статии и анализи отнасящи се до нефтения и газов сектор както у нас, така и в международен план.

 

 

 

Г-н Начев, през последните седмици в цялата страна има все по-бурни протести срещу високите цени на горивата, но много от гражданите не знаят как се формират тези цени всъщност. Каква е формулата?

Формулата има много компоненти, но не тя е толкова важна. По-скоро трябва да се знае, че в цените на дребно са включени, освен компонента себестойност като разход за производство на дизел или бензин, има определен процент печалба и другата част е акциз и ДДС.

Когато казваме това, е хубаво да знаят хората каква част от сумата, която те заплащат за всеки литър е дял на държавата образно казано и каква част отива за търговци и производители. Ако разделим двата основни компонента, се вижда, че държавата получава най-малко в сравнение с останалите европейски държави.
В същото време печалбата на ниво производство от суров нефт до краен продукт е най-голяма у нас. Това е меко казано абсурдно, защото би трябвало да бъде обратното. Все пак ние имаме рафинерия, в която се произвеждат горивата у нас, не се внасят, внася се суровият петрол. Затова с доста сериозен процент би трябвало цените да са по-ниски.

Действително цените на дребно са едни от най-ниските в Европа и това е поради тази причина, която казах – акцизът у нас е най-нисък в целия ЕС. Там има квоти, нива, в които могат да се движат акцизите, а ние сме на най-ниското възможно ниво. Не може да бъде по-нисък акцизът.

На практика, ако от мен зависят нещата, аз бих вдигнал акциза. Бъдете сигурни, че крайната цена на дребно няма да се повиши нито със стотинка. Защото ако „Лукойл Нефтохим” се изкуши да вдигне цената на едро, а от там и цената на дребно, бъдете сигурни, че той отваря ветрилото за по-голям внос. Това те няма да си позволят да го направят.

Затова казвам, че вдигайки акциза, цената на дребно за крайния потребител няма да нарасне.

Има ли зависимост между тези, които определят колко ще е голям акцизът на горивата и тези, които имат печалба, т.е. доставчиците?

О, това аз не мога да го кажа. Фактите са такива, че у нас акцизът е най-нисък. Защо е най нисък – ако питате управляващите, независимо кои са те, ще ви кажат, че мислят за хората, за да бъдат и най-ниски цените на дребно. Оказва се, че не е точно така.

Защо се стигна до този скок на цените на горивата, срещу който излязоха да протестират гражданите?

Две са хипотезите. Едната е плуването на цените на суровия петрол на международните пазари. Там обаче по-скоро са временни явленията. Разбира се в този промеждутък от време всеки един от производителите, купувайки суров нефт, той тази цена трябва да я вкара в себестойността на съответния продукт.

От друга стана обаче, аз продължавам да твърдя, че у нас цените на горивата са малко под фокуса на общественото недоволство. Погледнете какво се случва през последните дни – за два дни цената на бензина падна с 20 стотинки. Това няма никаква логика и не е обвързано с цената на международните пазари на суровия петрол.  
Вчера цената на нефта тръгна нагоре, а в същото време цените на бензиностанциите продължават да падат, което е абсурдно – ако приемем за истина това, което твърдят от „Лукойл”, че и те следват цената на нефта. От Българската петролна и газова асоциация също потвърдиха тази пазарна логика. Така би трябвало да е.
Как тогава ще обяснят тези действия от последните два дни? Защо цените падат, а в същото време цената на нефта тръгна обратно нагоре? Това е достатъчно силен аргумент да казвам, че у нас цените са изкривени до известна степен и те не отговарят на международната ситуация спрямо пазара на нефт.

Можем ли да съдим, че има картел на горивата у нас заради това движение на цените на горивата надолу, при положение, че суровият петрол поскъпва на международните пазари?

Това няма особено значение. По-скоро тук е важно нещо, което аз силно се съмнявам, че Комисията за защита на конкуренцията ще направи, това е да влезе в дълбочина и да потърси има ли злоупотреба с господстващо положение на пазара.

Мисля, че е повече от ясно, че господстващо положение на пазара има „Лукойл Нефтохим”. Всички големи играчи с малки изключения, и то във високия клас бензини, купуват от „Лукойл”. Това означава, че ако „Лукойл” понижат цената, и другите понижават. Ако „Лукойл” увеличи цената, и другите увеличават. Съвсем логично е и тук не трябва да има изненадани, защото това е чисто пазарна логика.
Ако обаче погледнем какво се случва зад кулисите, там нещата са доста по-различни и КЗК там трябва да отиде – зад кулисите, а не да ходи по бензиностанциите и да сравнява цените на дребно – дали в населеното място Х е с две стотинки по-евтин или по-скъп бензинът или дизелът. Това е изключително несериозно.

За пореден път те казват, че те ще видят тези шест компании, които преди две години бяха на ръба да бъдат наказани (тогава КЗК снизходително подходи и беше сключено някакво споразумение, с което образно казано те казаха „ние няма да правим повече така”). Сега КЗК ще проверява дали те продължават да правят така, или не продължават. Това е изключително несериозно.

Мисля, че няма нужда от никакви проверки. Вижда се, че има различни цени в различни региони и различни бензиностанции, т.е. те спазват това, което са приели като ангажимент. Генезисът на проблема обаче е на доста по-голяма дълбочина от това, което се показва на повърхността.

Има ли държавата механизми, с които да регулира цените на горивата така, както се регулират например цените на природния газ?

В никакъв случай не може да се прави паралел между природния газ и горивата, тъй като при горивата имаме на пръв поглед много либерализиран пазар – има възможност за внос. При горивата има доста по-голяма гъвкавост, отколкото при природния газ.

Да се правят такива препратки и аналогия е изключително некоректно. Затова подходът към газа и към горивата по бензиностанциите е съвършено различен. По никакъв начин не може да се пренася модела от единия тип гориво към другия.

Колко по-високи са печалбите на „Лукойл” като доставчик в сравнение с доставчиците в другите европейски страни?

Аз едно нещо мога да ви кажа: Ако цената на нефта е 50 долара, печалбата е 30 долара – не само за крайните продукти горива, а и за останалите продукти, които се произвеждат на базата на суровия петрол.

Оттам насетне могат да си намерят каквито си искат вратички и варианти за сваляне на тази печалба, довеждайки я до нула и дори до отрицателни стойности. Ние сме свидетели как в продължение на почти 10 години „Лукойл” не е платил нито стотинка данък печалба, като изключим една сума през 2016 г. и една през 2017 г.

Преди това години наред „Лукойл” не плащаше данък печалба. Давате си сметка, че има някаква причина, и то много сериозна. И тук не са виновни „Лукойл”, трябва да кажа. Виновни са регулаторните органи, които следят за тези неща.
Къде е НАП в случая? Къде е Министерството на финансите? Защо в продължение на толкова години на никого не му правеше впечатление, че чрез чисто счетоводни операции „Лукойл” не плащаше данък печалба?

Ето това е големият въпрос, а не защо цената на бензиностанция Х е с три стотинки по-ниска от тази на бензиностанцията в населеното място У.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!