Васко Начев е енергиен експерт с богат професионален опит. Работи като консултант по проучване и добив на нефт и газ в различни държави от Близкия Изток, Египет, Казахстан и последно в Индонезия.
Автор е на множество статии и анализи отнасящи се до нефтения и газов сектор както у нас, така и в международен план.

 

 

Г-н Начев, както се очакваше основните теми на разговор при посещението на министър-председателя на Русия Дмитрий Медведев у нас бяха енергийните, а именно газопроводът „Турски поток” и АЕЦ „Белене”. Какво ново научихме и какво всъщност беше значението на тази визита?

Въпреки че черно на бяло ние нищо не видяхме като подписване на споразумения, меморандуми или каквото и да е в тази посока, аз мисля, че две неща ще останат за дълго време в съзнанието на обществеността.

Едното е, че почти всички българи научиха коя е националната валута на Китай, става въпрос за юана по препоръка на премиера Медведев. Другото доста по-сериозно и касаещо ни това е изявлението на шефа на „Газпром” Милер – че „Газпром” по никакъв начин няма да участва в газоразпределителния център, т. нар. хъб „Балкан”.

Това са двете неща, които оставиха трайна следа и за дълго време напред във фокуса на общественото внимание.

По отношение на „Турски поток”: все още не е ясно дали тръбата ще мине през България, поне няма такива официални данни. Премиерът Бойко Борисов каза, че ако той заработи и не минава през България, страната ни ще остане без доставки на газ, но пък пропусна да каже, че в такъв случай имаме право на обезщетение. Има ли реална опасност България да остане без доставки на газ?

Когато говорим за този проект, трябва да бъдат ясно и категорично казани няколко неща. Това дали ще мине „Турски поток” през България, или няма да мине, е единият прочит на нещата. Веднага бързам да кажа, че ако не мине през България, той от никъде другаде няма да мине. Трябва да сме абсолютно убедени в това.

Що се касае до това дали България ще остане без газ, или няма да остане – няма такава опасност. Това е другото нещо, за което според мен премиерът Борисов до известна степен спекулира  видите ли, едва ли не настава краят на света, ако „Турски поток” немине през България. Нищо подобно.

Това само и единственo би повлияло върху това дали ние ще изразходим едни средства, за които немалка част от хората бленуват да се случи, или няма да ги изразходим.

Спекулира се и с друго нещо – че искаме „Турски поток” само и единствено за да останем на газовата карта на Европа. Това е другото изключително манипулативно и по-скоро популистко изявление със същата цел – да бъде стартирана разходната част по един такъв проект, където немалко хора очакват да капитализират част от разходите.

Медведев отново повтори, че „Турски поток” нямало да влезе в България, ако няма ясни гаранции от ЕК за това и трябвало страната ни да работи по въпроса. Борисов като че ли се съгласи с това, че трябва да има ясни гаранции, но изобщо има ли такава практика?

Ясните гаранции са записани в Третия енергиен пакет. Ясните гаранции ги има и в корекцията в наскоро приетата директива, която предстои да стане закон за ЕС, имам предвид Газовата директива.

Там ясно и категорично е казано какъв трябва да бъде подходът за всеки, който иска да влезе с тръбопровод (в случая газопровод) на територията на ЕС. Тъй като ние сме входна точка, по никакъв начин не трябва да се възприемаме като нещо различно от тези правила.

Поредното подмятане от страна на премиера Медведев беше „вие какво се напъвате”, образно казано, „след като от вас нищо не зависи”, нещата се предопределят в Брюксел.

Това е и така, и не е така, защото бързам да кажа, че Брюксел решение не взема. Брюксел само следи за правилно взети решения, нищо повече. От нас само и единствено зависи какво правим ние и в каква посока. В зависимост от нашите действия и взети решения, Брюксел казва дали нещата са ок, или не са.

С това се изчерпват претенциите на Медведев към ЕК. В случая тя няма пряко отношение. Тя единствено следи за това кой спазва и кой не спазва правилата. Точка.

Изключително спекулативно е това. По-скоро се използва като възможност за едно пренебрежително отношение на базата на това, което се случи с „Южен поток” преди години. Тогава вината беше хвърлена само и единствено върху България, което е изключително некоректно меко казано. Затова е и това изявление на министър-председателя на Русия. Нищо ново и нищо различно.

Какво се случва с газовия хъб „Балкан” – знаем, че за него ЕК е дала „зелена светлина”, но знаем и, че трябва да има три независими източника, за да има хъб. След като „Газпром” казва, че няма да участва, какво се случва оттук нататък?

Това че „Газпром” няма да участва, е по-малката беда. Като не участва, ще има други желаещи, които евентуално да го направят.

Когато говорим за един газоразпределителен център, ние трябва да видим какви са реалностите за неговото съществуване и доколко е обосновано икономически. Ако ги има тези две предпоставки, няма никакъв проблем. Бъдете сигурни, че тогава всички, които имат интерес, ще участват при продажбите през този газоразпределителен център.

За съжаление обаче обстоятелствата не са в полза на изграждането на този хъб. Веднага казвам какъв е проблемът – всеки един такъв център води със себе си съответното газохранилище, за да може определени количества газ да се съхраняват там и при нужда пазарът да реагира адекватно. Т.е. през хъба да има достатъчно добра ликвидност, когато се появи потребност от по-големи количества, и то от днес за утре. Това нещо отсъства.

Другият важен елемент е, че с прокарването на „Турски поток” през България, де факто се блокира целият Южен газов коридор. Трасето на входа откъм Турция е резервирано на 80% и на изхода в посока Сърбия е резервирано на 90% с този транзитен газопровод.

Премиерът не иска да се съгласи и казва, че това не е „Турски поток”, а е част от хъб „Балкан”, в което има меко казано доста неясноти, да не кажа несъответствия между твърдението от негова страна и реалността.

Да не говорим, че пък на сръбска територия продължаващият газопровод, който ще минава и се изгражда в момента в Сърбия, той е на 100% резервиран от „Газпром”. Тогава, кажете ми, кой е този играч, който ще иска да участва на макар и виртуалната търговия през газоразпределителния център? Входовете и изходите де факто са блокирани от един играч и в случая той се нарича „Газпром”.

Другият енергиен въпрос, който беше обсъждан, е централата АЕЦ „Белене”. От „Росатом” отново казаха, че са готови да участват, разбира се не като инвеститор. Обществената поръчка пък трябваше да е обявена още през февруари, но това не се случи. На какво се дължи забавянето според Вас?

О, този въпрос трябва да го отнесете към Министерството на енергетиката. Те са натоварени с това да обявят процедурата.

Но нещата там са доста по-различни, защото какво означава „Атомстрой” или „Дженеръл Електрик” или останалите компании, които са проявили интерес? Това са компании изпълнители и те са готови да усвояват средствата, които са предвидени за харчене.

Въпросът обаче е къде е компанията или т. нар. инвеститор, който  съгласен и готов да даде парите, които тези компании искат да харчат. Трябва да правим разлика.

Изключително спекулативно е да казваме „този е готов, другият изявява желание, третият ще участва” и т.н. Това са компании, които са готови да усвояват парите, предвидени за харчене. А такива предвидени пари засега няма.

Няма го субектът или компанията, която е готова да предостави пари за харчене, образно казано, за да може хората да се ориентират за какво иде реч. Пак казвам, изключително некоректно и спекулативно е да се правят такива внушения, че видите ли има много желаещи да участват в проекта.

Да, има много желаещи да усвояват парите, предвидени за харчене. Такъв прочит може да бъде направен към днешна дата, защото всичките тези потенциални инвеститори едва ли не стоят зад ъгъла, но никой не смее да се покаже наяве.

Предстои да видим дали изобщо ще се появи такъв инвеститор, при положение че правилата са такива, че те не са атрактивни, за да може да дойде компанията и да каже „аз инвестирам в този проект за неговото изпълнение”.

Без държавна гаранция, т.е. че ще има гарантирано изкупуване на продукцията, в случая електроенергията, от тази централа, трябва да ви кажа, че никой няма да даде нито стотинка.

Тук не говорим за милион или два, за да може с лека ръка да се каже „какво толкова”. Става въпрос за много пари и никой няма да ги даде без да има гаранция, че ще има някаква възвръщаемост. А възвръщаемостта е през продажбата на продукция.

Да не говорим, че финансирането ще бъде изключително деликатен момент за серия от банки, които трябва да отпуснат кредити на този стратегически инвеститор или консорциум от компании.

Няма никаква яснота по тези основни въпроси. Докато няма такава яснота, всичко друго е в сферата на пожеланията и на мечтите, касаещи този проект.

Да не говорим, че на хората вече им омръзна  да чуват за пореден път проектът „Белене” колко ни е нужен, как след 10 години нямало да има ток. Това е от арсенала на политическото говорене, който е пропит с много популизъм и с неща, които не са съвсем коректни спрямо данъкоплатеца.

Как бихте обобщили визитата на Медведев у нас – какви изводи можем да си направим?

За пореден път ни беше показано, че по никакъв начин на нас не се гледа като на някаква братска страна и Русия е готова на всяка цена да направи всичко за нас. Нищо подобно.

За пореден път, когато нещата не изглеждат добре от позицията на руснаците, те без никакви притеснения казаха „не, не, не”. Не ги устройват условията за „Турски поток”, те казват „не, няма да се случи”. Не ги устройва това да отварят ветрилото за други участници на газовия пазар, казват „не, ние няма да участваме”.

Ясно и просто. Без никакви сантименти, правейки препратки към нашите освободители преди 141 години и ред други такива интерпретации, които в днешния динамичен свят, е твърде наивно да се правят.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!