От 2016 г. Весела Чернева е главен директор „Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Преди това е директор на програма „Европа и съседи“ от 2013 г. От февруари 2010 г. до март 2013 г.
Весела Чернева e говорител на Министерство на външните работи. Директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. и програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г.
От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато; наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България“ от неговото създаване през април 2005 г.
От 2000 до 2003 г. Весела Чернева е работила като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи, София, България. Весела Чернева е Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.

 

Госпожо Чернева президентът на Съединените щати Доналд Тръмп е на официално посещение във Великобритания. Той беше нееднозначно посрещнат и от властите в Лондон, и от гражданите. Успех ли е за американската дипломация тази визита?

Ние не знаем какво се е говорило вътре на разговорите. От това, което знаем на този е етап е, че Тръмп успя да увеличи разделението в британското общество. От референдума за Брекзит насам тази пропаст между проевропейците и онези, които са по-суверенистки настроени, расте непрекъснато. Действията на британското правителство не успяха да променят това, дори напротив. И всъщност, Тръмп наля още масло в огъня, казвайки, че Великобритания трябва да напусне Европейския съюз (ЕС) без сделка и да сключи търговско споразумение със САЩ. Какво означава това на практика? Означава, че Великобритания няма да има задължение да слуша Европейската комисия (ЕК) , що се отнася до търговските отношения. Това да излезе обаче без сделка ще има много и негативни последствия за Великобритания, за британския бизнес, за чужденците във Великобритания, за британските граждани в чужбина. Всъщност това е една доста крайна гледна точка, която според мен един чужд държавен глава не може да си позволява да прави в една толкова критична ситуация, но ако това е целял – да, той постигна тази цел.

Според Вас ще приемат ли британците този наставнически тон на Тръмп, още повече препоръките Борис Джонсън да стане министър-председател. Как виждате Вие тази ситуация?

Аз мисля, че това вероятно ще ядоса и най–антиевропейски настроените британци, защото идеята за суверенитет е точно това – никой не може да ти се меси, не даваш на никой да ти се меси. Тази крайна идея за суверенитет. Борис Джонсън, разбира се, напоследък е доста спряган. Той направи каквото можа, така че да се позиционира като  кандидатира за премиерския пост. Тръмп го подкрепя от доста време. Това също не е от вчера. Подкрепя и неговия партньор в това престъпление – изваждането на Великобритания от ЕС – Майкъл Гоув. Тръмп ще се види и с Гоув днес. Така че очевидно това посещение е използвано за един голям натиск от администрацията на Тръмп, Великобритания да напусне ЕС без сделка възможно най-бързо, най–вероятно през октомври.

Става все по-ясно, че администрацията на Доналд Тръмп ще играе все по-голяма роля в разединяването на ЕС. Тръмп смята това за своя политика и политика на Америка. Вие до къде смятате, че ще доведе това?

Аз мисля, че Тръмп недооцени ситуацията. Брекзит и действията на Тръмп вместо да уплашат европейците, напротив, мобилизираха ги. Видяхме на изборите за ЕП, че голяма група от хора (над 50%) излязоха да гласуват. Подкрепата за ЕС е пораснала до исторически нива. От 1983 година насам не е била толкова висока. Ефектът Тръмп консолидира ЕС. Освен това, когато гледат Брекзит много хора си казват и тук това важи за страните, които са близо да Великобритания, хората се питат кой иска да живее в такъв ужасен хаос. Така че Брекзит и Тръмп, може би, направиха услуга на ЕС през последните месеци.  Да видим, разбира се, как ЕС ще използва това. Другият инструмент, с който Тръмп разполага неговия съветник Стив Банън, който се опита да направи нещо като интернационал на антиевропейците, предвождани от Матео Салвини в Италия. Засега не се вижда да има голям успех това движение, вътре в себе си то също е доста разединено. Освен това Орбан, който се очакваше да се присъедини към движението на Банън и Салвини, каза, че засега не иска да излиза от ЕНП, защото разбира, че с това ще загуби влияние в ЕС. Така че, това също не знам до каква степен проработи, според очакванията на Тръмп. Неговата стратегия е ЕС да бъде разбит, за да може той да се договаря с всяка от страните членки по отделно. Разбира се, те се по- слаби по отделно, дори Германия е една малка страна в сравнение със САЩ, докато Съюзът с неговите 500 милиона граждани, с огромната по обем икономика и с много силната ЕК, която е добър преговарящ в търговски преговори е нежелан партньор.

Тръмп недвусмислено обеща на британците облекчение на търговски условия. Вие смятате ли, че тази политика би довела отново до ново напрежение и мита между търговиите на САЩ и Европа?

Не е невъзможно. Имаше такъв опит преди месеци. Тогава Юнкер отиде във Вашингтон и успя да договори отлагане на американски мита върху европейски стоки. Това може отново да се върне на дневен ред. Според мен тук обаче водещ ще бъде търговския спор с Китай. Вероятно това е и по–важната за Тръмп битка и в нея Европа ще трябва да се позиционира. Така че, на споровете между САЩ и ЕС трябва да гледаме и през тази призма. Каква позиция ще заеме Брюксел по отношение на Вашингтон и Пекин.

На финала да  Ви попитам – на 7 юни, петък, премиерът на Великобритания Тереза Мей трябва да обяви официално своето оттегляне от поста на министър-председател. Каква е вашата прогноза, кой ще седне на премиерския стол?  

Аз мисля, че за Великобритания трябва да се откажем да правим прогнози, тъй като видяхме, че непредвидимостта в британската политика, някак си стана абсолютното правило. Всъщност, въпросът, според мен, от европейска гледна точка, е накъде ще тръгне Великобритания през следващите седмици-дали наистина ще тръгне към правителство, което да направи възможен Брекзит без сделка, т.н „твърд“ Брекзит. Или пък ще тръгне към нов референдум, което отваря възможността за оставане на Великобритания в ЕС. Като че ли това са двете възможности, те могат да минат. Особено втората може да мине и през нови парламентарни избори, но всичко това предстои да видим. Аз се въздържам от прогноза на този етап.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!