Весела Чернева е директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. и програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г.
От февруари 2010 г. до март 2013 г. Весела Чернева e говорител на Министерство на външните работи.
От 2016 г. Весела Чернева е главен директор „Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Преди това е директор на програма „Европа и съседи“ от 2013 г.
ДЕБАТИ: На 11 януари България официално пое шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС. Ние сме държава членка на ЕС от 2007г. и това се случва за първи път. Какво означава българското европредседателство и защо то е важно за нас?
Българското европредседателство има две страни. Първото е, разбира се, Европа да научи нещо за България отвъд стереотипите, затова и разказът за България не трябва да е стереотипен. Той не трябва да тръгва от приемането или отричането само на корупцията и бедността, а трябва да има много повече нюанси, трябва да има много повече задълбоченост, включително – трябва да е свързан с проблемите на България, с успехите на страната ни.
Това е много важно, защото още от времето на комунизма ние сме „черното петно” на европейската карта по отношение на това какво знаят европейците за другите страни членки.
Втората страна на важността на европредседателството е това, че българските политици и българските държавни служители ще са принудени да научат, не само как точно работят различните формати на Европейския съюз, защото част от тях трябва да председателства, със съвети и работни групи. Освен това ще трябва да имат собствени позиции и да познават позициите на другите държави членки, да могат да търсят компромис между тях и въобще да имат предвид европейския интерес, тогава когато мислят за българския.
Според мен това е много добро образователно и възпитателно упражнение. Аз го наричам „депровинциализация” или можем да го наречем „европеизация” на българската европейска политика.
ДЕБАТИ: В четвъртък на церемонията по официалното откриване на българското председателство на Съвета на ЕС, председателят на ЕС Доналд Туск държа реч изцяло на български език. Какво е вашето мнение за думите му? Какво беше най-силното послание?
Това беше изключителна реч. Реч, писана и произнесена с отношение към българската идентичност, с отношение към това как България може да направи повече.
За мен най-важното послание в тази реч беше: „Вие нищо не сте получили даром”. А именно това е посланието, че българите са творци на своите собствени успехи и неуспехи. Не можем да виним нито света, нито да подценяваме своите постижения. Българският преход имаше и своите добри, и своите лоши страни.
Ние имаме тенденцията да мислим само за лошите. Всъщност, това, което ни напомни Доналд Туск е, че ние много се променихме за последните 27 години и че ние можем да променяме себе си, а по този начин и Европа към по-добре.
ДЕБАТИ: Не по-малко важно беше и посланието на председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който за пореден път даде подкрепата си за присъединяването на България към Шенген и еврозоната. Какво мислите Вие за това?
Да, това беше важно послание. Председателят на Европейската комисия го е казвал и преди, но беше важно особено предвид вчерашния анонс на финансовия министър на България Владислав Горанов, който каза, че в следващите шест месеца България официално ще подаде своята кандидатура за еврозоната.
Така че, една такава мълниеносна подкрепа от страна на Европейската комисия със сигурност ще бъде полезна за нашата кандидатура.
