Весела Чернева
на снимката: Директорът на българския офис на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева
От 2016 г. Весела Чернева е главен директор „Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Преди това е директор на програма „Европа и съседи“ от 2013 г.
От февруари 2010 г. до март 2013 г. Весела Чернева e говорител на Министерство на външните работи. Директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. и програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г.
От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато; наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България“ от неговото създаване през април 2005 г. От 2000 до 2003 г.
Весела Чернева е работила като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи, София, България. Весела Чернева е Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.

 

 

 

Г-жо Чернева, случи се дългоочакваната среща между Доналд Тръмп и Ким Чен-Ун, какви са акцентите от нея и как да ги разтълкуваме? Много от журналистите на място обърнаха внимание на ръкостискането между двамата лидери…

Ръкостискането като че ли беше основната причина за тази среща. Тази снимка е много важна за севернокорейския лидер, за когото това е престиж, признание и т.н. Така е и за американския президент, който беше обещал в своята предизборна кампания, че ще има такива усилия и че ще опита да стигне до такава среща.

Що се отнася до резултатите от самата среща, те са доста общи. Няма конкретно споразумение по ядреното разоръжаване на Северна Корея, няма график, няма механизъм за наблюдение и проверка на такова разоръжаване, няма дори дефиниция за какво разоръжаване говорим, тъй като Северна Корея настоява паралелно с нейното освобождаване от ядрени оръжия да има и изтегляне на американските войски от региона. Не мисля, че Вашингтон би искал да позволи това.

Т.е според Вас нищо конкретно не е постигнато, но има ли волята това да се случи?

Политическият знак беше, че такава воля има. За Ким Чен-Ун напредък би означавало преди всичко гаранции за неговия режим и за това, че Либийският сценарий няма да се повтори, т.е. че той може да остане на власт в една много силно авторитарна държава. Също така вероятно има и надежда за отслабване на санкциите и за вливане на някакви икономически помощи за една държава, която наистина е отвъд ръба на мизерията, в която милиони хора гладуват.

За САЩ по-скоро резултатът би бил положителен ако наистина видим пълен отказ от ядрената програма, но също ако видим и спад изобщо на провокациите от страна на Северна Корея. Да не забравяме, че КНДР периодично атакува, обстрелва южнокорейски острови, потопи един кораб. Също така тя е много активна в интернет пространството – една голяма част от кибератаките идват от там, така че ако видим едно успокояване поне на този фронт – на военните и киберпровокациите, това ще бъде голям напредък за сигурността в региона и отвъд него.

Според някои анализатори, в американската администрация има противоречия относно политиката спрямо Северна Корея – съветникът на Тръмп по сигурността Джон Болтън смята, че преговорите са безсмислени, докато Държавният секретар Майк Помпео е на различно мнение. Как ще повлияе това на президента Тръмп и на неговия подход към Северна Корея?

Оттук нататък трябва да започнат същинските преговори за това от една страна как ще бъдат изпълнени желанията на Северна Корея за вливане на средства и за повече сигурност на режима, и от друга страна как Вашингтон смята да даде на своите съюзници в Азия сигурността, че техните интереси са важни за него. Всъщност преговорите ще покажат дали Тръмп наистина иска да влезе в дългосрочен ангажимент по отношение на тази част от света, или за него са достатъчни снимките и ръкостисканията. Това ще отговори и на въпроса дали дипломацията или натискът или някаква смесица от двете ще бъде, рецептата, която той ще следва.

Само няколко дни преди тази среща Ким Чен-ун освободи тримата си главни военачалници. Как можем да си обясним този ход?

Очевидно Ким се опитва да преосмисли своя собствен режим. Не трябва да забравяме, че той е третият в една поредица управляващи Северна Корея, в една династия, и докато водачите начело на държавата са се сменяли през годините, елитът до голяма степен се възпроизвежда – основно военният елит. Ким ще трябва наистина да разчисти терена около себе си ако иска да отвори или поне да разхлаби хватката на стария режим.

Не трябва да мислим обаче, че Ким смята да прави „нежна революция” отвътре. Със сигурност за него най-важното ще бъде запазване на неговата власт и на неговата лична територия вътре в рамките на Пхенян.

Трябва да кажем обаче, че севернокорейският режим е един свръх непрозрачен режим. Така че ние можем да гадаем от снимки и от парчета информация какво всъщност става вътре. Много малко са хората, които могат наистина да разчитат тези знаци. Дори бих казала, че ако има такива, те са вероятно в Южна Корея, или поне по-голямата част от тях са там.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
398