Весела Чернева
на снимката: Весела Чернева
От 2016 г. Весела Чернева е главен директор „Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Преди това е директор на програма „Европа и съседи“ от 2013 г.
От февруари 2010 г. до март 2013 г. Весела Чернева e говорител на Министерство на външните работи. Директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. и програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г.
От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато; наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България“ от неговото създаване през април 2005 г.
От 2000 до 2003 г. Весела Чернева е работила като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи, София, България. Весела Чернева е Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.

 

 

Г-жо Чернева, до скоро имахме усещането, че британците не знаят какво искат по отношение на Брекзит, но като че ли последните събития и поредното отлагане на излизането от ЕС ни карат да мислим точно обратното. Допускате ли да има синхронни действия между управляващи и опозиция във Великобритания с цел извиване на ръцете на ЕС?

Не мисля. По-скоро Тереза Мей е в ъгъла и всъщност особеното в ситуацията е, че нито тя, нито партията й искат да отидат на нови избори.

Мнозинството в парламента, което подкрепя това правителство, не е мнозинство, което подкрепя споразумението, постигнато от това правителство. Това продължава да бъде основната причина Великобритания да иска отсрочка.

Същевременно единственото мнозинство, което видяхме в парламента в Лондон е това срещу Брекзит без сделка.

Затова ЕС се съгласи да даде отсрочка, но по-голяма от тази, която Тереза Мей искаше в началото, тя беше предложила датата 30 юни. Фактът, че се стигна до края на октомври означава, че ЕС иска да избегне продължаването на тази несигурност, която тресе и финансовите пазари, ако щете и гражданите на Съюза, които са във Великобритания.

Защото ако всеки ден смятаме, че утре ще е последният ден и след това пред нас е пропастта, никой не може да прави никакви планове. Идеята е, че до 31 октомври ще се постигне яснота и ще има възможност за по-подредено и по-добре регулирано излизане на Великобритания.

Как ще коментирате съобщението на американския президент Доналд Тръмп, направено непосредствено след взимането на решението за отсрочка, в което той казва, че ЕС е „прекалено строг” към Великобритания и същевременно е „брутален търговски партньор на САЩ, но това скоро ще се промени”?

Тръмп показа неведнъж своето неодобрение към ЕС, неудоволствието, че 28-те преговарят като един срещу САЩ. Тръмп се опитва да разруши това единство всячески.

По едно време тактиката му беше да извади Германия като основна цел на своите атаки, същевременно да се опитва да флиртува с други страни членки като ги привлича на своя страна.  Най-вече това беше Полша, но не само. Помним големия му флирт с Макрон, от който в крайна сметка не произлезе нищо.

Напускането на една страна членска за Тръмп е добра новина. Това прави ЕС малко по-малък като пазар, а Великобритания – по-слаба като партньор и преговарящ.

Наистина ли ЕС е строг към Великобритания, или безпринципно отстъпва от правилата, които сам установи, за да избегне краткосрочни икономически загуби?

Аз не виждам ЕС да е отстъпил. Споразумението, което Съюзът сключи с Великобритания, продължава да е единственото споразумение на масата, няма алтернативно. ЕС до сега е много единен в позицията си, че договореното е това, което може да се обсъжда, точка.

Оттук нататък опасността е в следващите месеци да видим по-скоро онези, които са нетърпеливи, които искат вече това нещо да приключи – те да проявяват някакви собствени действия.

Тези шест месеца са хем дълъг период, така че евентуално парламентът в Лондон да стигне до някакъв изход, но същевременно не са толкова дълги, че да се разпадне консенсусът в ЕС.

Аз не мисля, че нещо особено се е променило. Просто беше дадена възможност Великобритания да излезе без хаос, което е в полза не само за европейските бизнеси, но и за малка Ирландия, която би била основният потърпевш от излизането на Великобритания без сделка.

Последно това, което трябва да кажем по отношение на интересите на самия Съюз: Великобритания, ако може да остане в Съюза, това очевидно би било нещо, което всички биха приветствали. Сега като че ли една малка вратичка се отваря, така че да може да се говори за преосмисляне на Брекзит.

Междувременно обаче в края на май ще видим избори за Европейски парламент, в които Великобритания ще трябва да участва. Дали това ще промени по някакъв начин политическото настроение на Острова, това ще е също интересно.

Под натиска на германския бизнес Ангела Меркел подкрепяше дори по-дълга отсрочка за Брекзит. Франция, Испания и Италия обаче бяха на противоположното мнение. Може ли въпросът за Брекзит да стане основа за разделение на ЕС по оста север-юг?

Както казах, времето е твърде малко, за да се стигне до голямо разделение. Ако няма ново предоговаряне на споразумението с Великобритания, а на този етап аз не виждам защо да има, не мисля, че ще се стигне до разделение.

По-скоро нетърпението ще нарасне, особено ако Великобритания не бъде конструктивна по отношение на големите решения, които предстоят на Съюза.

Великобритания, освен че трябва да проведе избори за Европейски парламент, в който евентуално след това въобще няма да участва, тя също така ще трябва да не участва в обсъжданията на бюджета за следващите 7 години, а също така и да се въздържи от участие в обсъжданията за следващата Европейска комисия – назначаването на големите постове и т.н.

Ако Великобритания се държи конструктивно, мисля, че в крайна сметка и ЕС ще остане единен.

Как изглежда обаче цялата тази политическа гимнастика за обикновените европейски граждани – има ли усещане у тях за задкулисни договорки и за нечестна политическа игра?

Аз не мога да кажа това. Не виждам защо трябва да има усещане за задкулисни договорки, още повече, че всичко е доста прозрачно и дори тези среднощни вечери на следващия ден излизат почти по минути разказани.

Мисля, че европейските граждани се тревожат от две неща – какво ще стане с онези от тях, които са във Великобритания и смятат да останат там. Доколкото знам има 400 хил. молби за оставане след Брекзит от европейски граждани. Това е една сравнително голяма цифра.

Втората причина, поради която средният европеец би се интересувал, е всичко свързано с износ, търговия, доколкото такава има с Великобритания.

В българския случай например, ние по-скоро търгуваме със страни като Германия, които след това изнасят към Великобритания, отколкото да имаме силни преки икономически връзки. Но при всички случаи ако има криза в следствие на Брекзит във Великобритания, тази криза по индиректен път ще засегне всички.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!