Министрите от ЕС обсъждат евентуален шести кръг от санкции срещу Русия заради инвазията ѝ в Украйна, но ембаргото върху нефта или газа, което да спре финансирането на военната машина на Путин, продължава да разделя блока, обобщава Евронюз.
От началото на войната Европейският съюз е платил 35 млрд. евро за руска енергия, заяви ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел. През 2021 г. ЕС е внесъл от Русия около 40% от своя газ и 25% от своя нефт.
Съществуват планове за пълна забрана на вноса на руски въглища, но едва от август, а стойността им е далеч по-ниска от тази на петрола и газа.
Президентът на Украйна Зеленски призова Европейския съюз да наложи санкции върху руския нефт и да определи краен срок за прекратяване на вноса на газ от страната.
В рамките на блока Германия, Италия, Австрия и Унгария са силно зависими от руския газ.
Седемнадесет държави от ЕС откликнаха на предложението на Европейската комисия за предоставяне на техническа експертиза, която да им помогне да намалят зависимостта си от руски изкопаеми горива.
Австрия
Австрия изключи възможността за налагане на санкции върху вноса на нефт и газ от Русия.
„Ако санкциите засегнат повече вас самите, отколкото другата страна, мисля, че това не е правилният път“, заяви на 4 април министърът на финансите Магнус Брунер.
Канцлерът Карл Нехамер, който на 11 април се срещна с Владимир Путин в Москва, заяви, че очаква още санкции на ЕС срещу Русия, но защити позицията на страната си срещу прекратяването на доставките на газ.
„Докато хората умират, всяка санкция все още е недостатъчна“, каза той.
Австрия е военно неутрална и не е член на НАТО.
Белгия
Белгийският премиер Александър Де Кро призова санкциите срещу Русия да бъдат по-строги, за да имат ефект върху Кремъл.
Той изтъкна необходимостта от енергийна трансформация и прекратяване на зависимостта от руските изкопаеми горива, но спря да призовава за ембарго.
„Ние не сме във война със самите себе си“, заяви Де Кро по време на среща на върха в Брюксел на 25 март. „Санкциите винаги трябва да имат много по-голямо въздействие върху руската страна, отколкото върху нашата.“
Белгийският министър на финансите Винсент Ван Петегем заяви на 4 април, че страната му не се противопоставя на целенасочени действия срещу руския нефт и въглища.
България
България е особено зависима от руския газ, тъй като сделката ѝ с „Газпром“ осигурява почти всички нейни нужди.
През март обаче правителството заяви, че няма да води преговори за подновяване на 10-годишния договор, който изтича в края на тази година, в съответствие със стратегията на ЕС.
Вицепремиерът Асен Василев обяви, че страната ще търси алтернативни доставки. Новият газопровод с Гърция трябва да започне да функционира през 2022 г., а България е сключила споразумение за получаване на повече газ от Азербайджан.
Хърватия
Хърватският премиер Андрей Пленкович съобщи, че на неотдавнашната среща на върха на ЕС е заявил, че страната му е премахнала почти напълно зависимостта си от руския газ като е изградила нов терминал и се стреми да увеличи капацитета на друг.
Той заяви, че би искал да види глобална перспектива за запазване на цените на газа и е повдигнал въпроса пред председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Кипър
Кипър изрази резерви, тъй като ЕС подготвя планове за забрана на руски кораби да влизат в пристанищата на ЕС, като посочи потенциални щети за сектора на корабоплаването.
Островът не е свързан с европейската енергийна мрежа и внася по-голямата част от петрола от други държави от ЕС. Неговият министър на енергетиката определи като „променящи играта“ новите енергийни проекти за доставка на газ от Източното Средиземноморие.
Чехия
Чешката република е една от държавите от ЕС, които ще бъдат най-силно засегнати от пълно ембарго върху руската енергия, според френския Съвет за икономически анализи. Смята се, че пълната забрана може да нанесе удар върху икономиката на страната на стойност един процент от нейното икономическо производство.
Правителството заяви, че изготвя планове за действие при извънредни ситуации за всички сценарии, включително и за такъв, при който доставките от Русия ще бъдат прекратени.
Дания
Дания е в челните редици на европейските държави, които призовават за огромна зелена трансформация, за да се сложи край на зависимостта на континента от руските изкопаеми горива. Пакетът на ЕС „Подходящ за 55“ призовава за по-бързо намаляване на емисиите и въвеждане на възобновяеми енергийни източници в допълнение към увеличените икономии на енергия.
Страната също така търси алтернативни източници на газ. В Дания е възобновена работата по проекта Baltic Pipe – газопровод от Норвегия до Полша. След деветмесечно прекъсване поради опасения за въздействието върху дивата природа, седмица след нахлуването на Русия в Украйна беше издадено разрешение за продължаване на строителството.
Планираната 900-километрова връзка има за основна цел да помогне на Полша да намали зависимостта си от руския природен газ.
Естония
Правителството на Естония публично се съгласи да прекъсне всички газови и петролни връзки с Русия до края на годината „по принцип“. Това би го поставило в крак с балтийските съседи Литва и Латвия, които твърдят, че от началото на април са спрели целия внос на руски енергийни продукти.
През март естонското правителство предложи приходите от руския газ и петрол да се използват за подпомагане на възстановяването на Украйна по модела на създадената през 1995 г. програма на ООН „Петрол срещу храни“ (ППХ). Тя позволяваше на Ирак да продава петрол само в замяна на хуманитарни доставки като храни и лекарства.
Финландия
През април финландският премиер Сана Марин изрази желанието си „да се отърве от руските изкопаеми горива“, като заяви, че продължаването на вноса на енергия от Русия „подкрепя и всъщност финансира“ войната.
Въпреки това активисти отбелязват, че някои пропуски и разпоредби във финландската политика все още позволяват вноса на руска енергия, като например четиримесечен гратисен период за внос на въглища.
Грийнпийс Суоми (Финландия) посочи, че „транзитна вратичка“ е позволила на руски енергийни продукти да влизат във Финландия от Сибир.
„Хората биват убивани“, заяви Мати Лийматайнен от организацията. „И ние го финансираме.“
Франция
В сравнение с други големи европейски икономики Франция не е силно зависима от руския газ и нефт. В сравнение с Германия и Италия, които внасят 40 до 50 % от своя газ от Русия, делът на Франция в руския газ е само 25 %, като основен доставчик на страната е Норвегия (35 %).
Френското правителство показа готовност да забрани вноса на руски нефт, като министърът на финансите Бруно Льо Мер заяви пред CNN, че Франция „е готова да отиде по-далеч и да вземе решение за забрана на петрола“.
Той добави, че е „дълбоко убеден, че следващите стъпки и следващите дискусии ще се съсредоточат върху въпроса за забраната на руския петрол“.
Понастоящем Франция е в разгара на много напрегнати президентски избори между досегашния държавен глава Еманюел Макрон и крайнодясната кандидатка Марин льо Пен.
В миналото Льо Пен е предлагала по-тесни връзки между НАТО и Русия и ако бъде избрана, вероятно ще промени политиката и тона си спрямо Русия.
Двамата ще се изправят един срещу друг на последния тур на изборите на 24 април.
Германия
Германия – най-голямата икономика в Европа, е една от най-сдържаните държави, които обмислят пълно ембарго върху руската енергия. Канцлерът Олаф Шолц предупреди, че рязкото спиране на доставките ще потопи „цяла Европа в рецесия“.
Въпреки това министърът на икономиката на Германия заяви, че след нахлуването в Украйна страната му вече е намалила зависимостта си от руската енергия.
Вносът на руски петрол е намалял от 35 % на 25 %, а вносът на газ – от 55 % на 40 %, заяви Роберт Хабек.
Гърция
На 12 април гръцкият премиер заяви, че се полагат усилия за ускоряване на проучванията за газ, за да се намали зависимостта от руската енергия.
Страната получава около 40% от енергийните си нужди от Русия.
Унгария
Унгария е силно зависима от руската енергия и нейният националистически премиер се противопоставя на санкциите, въпреки че одобри забраната за използване на въглища. Виктор Орбан обеща да наложи вето на всеки опит за налагане на енергийно ембарго, тъй като според него това би „убило“ страната му.
Ирландия
Ирландия не е пряко зависима от руската енергетика. Тя не внася природен газ от Русия, тъй като разполага със собствено газово находище край бреговете на графство Мейо. Останалата част – около 70 %, се внася от съседна Великобритания.
Отчасти благодарение на тази свобода, ирландското правителство зае твърда позиция срещу Русия като изрази подкрепата си за санкциите в целия ЕС. В реч в Брюксел министърът на външните работи Саймън Ковъни заяви, че Ирландия има „максималистичен“ подход към санкциите срещу Москва.
Ирландия се обяви за прекратяване на целия внос на енергия от Русия.
Италия
Италия – друга голяма икономика на ЕС, увеличи зависимостта си от руски газ през годините, тъй като се отказа от въглищата. Италиански официални лица твърдят, че Русия доставя 38% от природния газ, използван за електроенергия и за тежката промишленост, включително заводите за стомана и хартия.
Министърът на външните работи Луиджи Ди Майо, който пътува до държави производителки на енергия в търсене на алтернативи, заяви пред информационната агенция ANSA, че „Италия не може да наложи вето на санкциите по отношение на руския газ“.
Премиерът Марио Драги, който заяви, че плащанията за газ финансират войната на Русия, не засегна темата за енергетиката в публичния отговор по повод разпространението на снимки на тела по украинските улици.
На 11 април Италия подписа споразумение с Алжир, за да намали зависимостта си от руските изкопаеми горива. Понастоящем Алжир е вторият по големина доставчик на газ за Италия, като изпраща на страната 21 млрд. куб. м газ. От Русия страната получава 30 милиарда кубически метра.
Латвия
Заедно с другите балтийски държави Латвия обяви, че вече не зависи от вноса на руски газ и нефт. Правителството на страната се застъпи за санкции срещу Русия в областта на енергетиката.
На 25 март латвийският премиер Артурс Каринс заяви, че другите държави от ЕС трябва да обмислят такива мерки като начин да се спре войната в Украйна.
„Санкциите в областта на енергетиката са начин да се спре притокът на пари към военната каса на Путин“, заяви той в Брюксел.
Литва
На 2 април Литва съобщи, че е спряла изцяло вноса на енергия от Русия, с което стана първата държава в ЕС, която прекъсна енергийните си връзки с Москва.
Литва е „първата държава от ЕС сред страните доставчици на „Газпром“, която получи независимост от руския газ“, заяви министърът на енергетиката Дайниус Крейвис, като добави, че това се дължи на „многогодишна последователна енергийна политика и навременни инфраструктурни решения“.
Този ход беше подкрепен и от президента на Литва Гитанас Науседа.
Люксембург
Понастоящем Люксембург е разделен по въпроса дали да продължи да се ползва от вноса на руски газ и петрол.
Все пак Великото херцогство смята, че е подготвено за евентуална забрана на вноса на въглища от Русия в целия ЕС.
В ефира на местното радио министърът на енергетиката Клод Турме заяви, че „за нас в Люксембург това не е проблем, защото почти не се нуждаем от такива“. На 22 март Турме написа в Туитър, че „изключителните обстоятелства […] се нуждаят от изключителни решения – призовавам министрите от МАЕ да обсъдят плановете на д-р Бирол както за петрола, така и за газа“.
В официално изявление, предоставено на Евронюз на 14 април от Министерството на външните работи и европейските въпроси, правителството на Люксембург заяви, че „зависимостта [от руските изкопаеми горива] трябва да бъде намалена“ и че не трябва да се „изключват никакви санкции“.
Но то също така добави, че в момента няма да бъдат предприети индивидуални действия. „[Единството на] всички държави членки и решимостта да подходим заедно към въпроса за санкциите бяха ключов фактор на нашата политика“, се казва в заключение в изявлението.
Малта
Малта не зависи от вноса на руски газ и нефт за своите енергийни нужди.
В разговор с „Times of Malt”a министърът на енергетиката Мириам Дали заяви, че „като държава, когато става въпрос за втечнен природен газ, ние не сме зависими от Русия“.
Тя отбеляза, че средиземноморската държава няма договори с Русия за доставка на енергия. 17% от енергията на Малта идва от европейската енергийна мрежа, която се доставя от италианския остров Сицилия.
Нидерландия
Приблизително 15 % от газа, постъпващ в Нидерландия, е от Русия.
Нидерландският премиер Марк Рюте заяви, че Нидерландия не може да прекрати всички доставки на изкопаеми горива от Русия, като заяви, че „се нуждае от доставки“ и това е „неудобната истина“.
Въпреки че долната камара на парламента призова за по-строги санкции върху вноса на руски енергийни продукти, „Financiele Dagblad” – нидерландски финансов вестник, заяви, че това би имало опустошително въздействие върху икономиката на страната. Това се дължи на малкия ѝ размер и зависимостта ѝ от европейските производствени вериги, които изискват повече транспортни и, съответно, енергийни разходи.
В официално изявление, предоставено на Евронюз на 13 април, правителството заяви, че “ преди края на април ще представи план за постепенно спиране на използването на руски газ, нефт и въглища“. То посочи мерките, които вече са предприети от страната за намаляване на зависимостта ѝ от руската енергия като, например, организирането на кампания за пестене на енергия.
Все пак се прави уточнението, че „трябва да се вземе предвид сигурността на енергийните доставки за целия ЕС“ и „да се предприемат мерки на европейско равнище, за да бъдат ефективни“.
В изявлението не се разкрива дали правителството има спешен план за пълно спиране на вноса на руска енергия.
Полша
Полша се присъедини плътно към балтийските държави като се съгласи да намали целия си внос на руска енергия, макар и в този случай до края на годината.
Източноевропейската държава, която е приела 2,5 млн. украински бежанци (най-много в ЕС), през 2020 г.е получила приблизително 40% от доставките си на газ от Русия.
Въпреки това, в решение, което определи като „най-радикалното“ в Европа, полският министър-председател Матеуш Моравецки заяви, че Полша ще прекрати постепенно вноса на въглища през следващите няколко месеца и до декември.ще забрани вноса на нефт и газ
Португалия
Португалското правителство заяви, че е готово да подкрепи санкциите срещу вноса на руски газ и петрол.
В сравнение с други държави от ЕС Португалия не разчита в голяма степен на руски нефт и газ. Тя получава значително по-голям дял от енергията си от възобновяеми източници, особено от слънчева енергия.
На 11 април португалският външен министър Жоао Гомеш Кравиньо заяви, че страната ще подкрепи „засилването“ на руските санкции.
„Португалия се присъединява към това движение, което има технически измерения, които все още се обсъждат, но Португалия ще го подкрепи“, добави той.
Португалското правителство призовава за общоевропейско решение за налагане на санкции върху вноса на руски изкопаеми горива още от първите дни на войната.
Румъния
Румъния и три други държави от Централна и Източна Европа – Унгария, Словакия и Полша, се договориха за стратегическо партньорство за по-нататъшно развитие на водородните си мрежи и намаляване на необходимостта от внос на руска енергия.
По-рано този месец най-голямата румънска енергийна компания OMV Petrom спря вноса на суров петрол от Русия, тъй като смята, че предстои забрана на руската енергия в целия ЕС.
Понастоящем Румъния има един от най-ниските процентни дялове на доставки на газ от Русия в ЕС – 10%.
Словакия
Словакия е силно зависима от вноса на руски изкопаеми горива като източник на енергия. Страната получава около 85 % от своя газ и 66 % от своя петрол от Русия, което означава, че прекъсването на връзките може да има значително въздействие върху централноевропейската държава.
През април словашкото правителство заяви, че се присъединява към ЕС и отказва да плаща руския газ в рубли, след като министърът на икономиката на страната заяви обратното.
Анализаторите в Словакия предложиха планове за намаляване на потреблението на енергия чрез по-ефективни методи за отопление като алтернатива на руските изкопаеми горива.
Словения
Словения е значително зависима от вноса на руски газ и петрол. Неотдавна тя изрази интерес към получаване на газ от терминал за втечнен природен газ (LNG) в Хърватия.
Миналия месец словенският премиер Янез Янша застана на страната на други държави от ЕС, като се противопостави на искането на Москва вносът на енергия да се заплаща в рубли, за да се подкрепи икономиката на страната.
Испания
След нахлуването в Украйна Европа потърси алтернативи на руските изкопаеми горива, като например транспортирането на LGN от САЩ през Атлантическия океан. Испания се позиционира като възможен нов „център“ за внос на LGN в Европа.
Но неотдавнашната намеса на премиера Педро Санчес в полза на Мароко в спора му с Алжир за Западна Сахара постави Испания в противоречие с Алжир – един от основните ѝ доставчици на газ. Това напрежение потенциално може да доведе до по-високи цени на газа в Испания и да намали апетита на страната за налагане на санкции на руския газ.
Испанското правителство призова ЕС да намали зависимостта си от руския газ. Испания, която е център на слънчевата енергия, е по-малко зависима от Русия.
Швеция
Швеция е по-устойчива от въздействието на енергийните санкции срещу Москва, тъй като страната не разчита в голяма степен на руския енергиен внос.
Както съобщи през март Министерството на земеделието, шведското правителство е заявило, че доставките в страната “ са в ниска степен пряко зависими от руските енергийни доставки и докладите показват, че енергийните доставки от Русия функционират нормално“.
Швеция, заедно с Финландия, обмисля членство в НАТО в светлината на неотдавнашното геополитическо напрежение. Това бележи отстъпление от дългогодишната ѝ политика на неутралитет.
Още новини от Европа – четете тук
