В социалните мрежи, на опашката пред супермаркета, в телевизионното студио, в „Ютюб“ и по медиите, в Германия и в България – тезата, че коронакризата е просто някаква преувеличена паника на цялото човечество, присъства навред. Коронавирусът не е по-страшен от която и да било предишна грипна вълна и ако не бяха масовите тестове, никой нямаше да го забележи, твърди например д-р Волфганг Водарг, един от най-често цитираните скептици. Водарг е пулмолог, бивш депутат в Бундестага от ГСДП и член на борда на „Трансперънси Интернешънъл“ в Германия. Според експертната проверка на журналисти от ARD обаче, в своите тези Водарг нарочно подминава или премълчава редица факти.
Прекалено хубаво, за да е вярно
Неговите успокояващи твърдения са прекалено хубави, за да са верни, пише и „Зюддойче Цайтунг“, който е потърсил експертното мнение на вирусолога Георг Борнкам. Принципно Борнкам е съгласен с тезата на Водарг, че грипни вируси има всяка зима. „Но сегашният вирус изобщо не може да се сравнява с предишните“, казва Борнкам, според когото такова сравнение е като „между акула и цаца“. Професорът възразява на своя колега особено остро по още един пункт:
„Тезата, че пандемията не би съществувала, ако не се правеха толкова много тестове, е абсолютно неудържима“.
В интервю за „Зюддойче Цайтунг“ Волфганг Водарг твърди именно това: че вирусът нямаше да направи впечатление никому, ако не го търсеха съвсем целенасочено. Водарг цитира и друг специалист с много ярко медийно присъствие напоследък: епидемиолога Джон Йоанидис от Станфорд. Според Йоанидис, за коронавируса се знае прекалено малко, за да можем да преценим какви мерки са необходими и адекватни. Той е един от първите, които заявиха, че причина за паниката е не друго, а тъкмо масовите тестове. Борбата срещу заболяването може би ще предизвика повече вреди, отколкото добрини, смята Йоанидис и илюстрира твърдението си с метафората за слона, който се уплашил от едно коте и паднал в пропастта. Ще нараснат депресиите и страховите неврози, а пациенти с други заболявания няма да получават адекватна терапия, предупреждава той.
Да, в момента никой още не може да каже колко опасен е коронавирусът, съгласява се с него проф. Борнкам. И е трудно да се прогнозира колко хора ще умрат, просто защото досега няма изработен имунитет срещу КОВИД-19, допълва експертът.
Специалисти като Водарг и Йоанидис, които смятат опасността за преувеличена, а мерките за прекомерни, са прави в едно: все още знаем твърде малко за вируса, пише „Зюддойче Цайтунг“. Но припомня, че независимо от това политиката е била принудена да вземе незабавни мерки, за да не се окаже после прекалено късно.
„Който изчаква прекалено дълго, рискува колапс“
Марк Липсич от Харвардското училище по обществено здраве посочва в обобщение на тези спорове два доказани факта. Първо: броят на тежките случаи нараства бързо във всички страни, където се е разпространил вирусът. И второ: без мерки за контролиране на пандемията последиците щяха да бъдат ужасни. Който изчаква прекалено дълго, рискува колапс на цялото здравеопазване, казва Липсич.
Според експертите на ARD, всички теории за безобидността на епидемията вече са опровергани от действителността. Медията припомня например, че съвсем доскоро редица хомеопати в Германия предвещаваха бърза победа над коронавируса – според техните прогнози, още в края на март. Действителността опровергава и други „доказателства“ на скептиците. Например, че трагедията в Северна Италия се дължи единствено на лошото италианско здравеопазване. Или пък че в германските болници няма наплив от пациенти, а интензивните отделения са едва ли не празни – именно такива твърдения разпространяват много „очевидци“, които се аргументират със собствени наблюдения и разговори с други „очевидци“.
[tcm id=“1″]
Текстът е публикуван в „Дойче веле“. Заглавие: Дебати.бг.
