Най-ранните следи от цивилизация в региона на Стара Загора се отнасят към края на 7-ото хилядолетие пр. Хр. Някои учени считат, че там се е намирал древнотракийският Берое.
Имената на Стара Загора през вековете
В района на днешна Стара Загора преди около 2500 години е основан Берое. През 46 година Берое е присъединен към Римската империя. През 106 г. император Траян дава на града права за самоуправление и го прекръства на Августа Траяна.
През периода на късната античност (ІV-VІ в.) градът отново носи името Берое. Времената са свързани с преместването на столицата на империята от Рим в Константинопол.
За пръв път областта Загоре (Загора) се споменава в известия, където се описва помощта, която българската войска на Тервел оказва на император Юстиниан II при възстановяването му на константинополския трон.
През 784 г. град Берое е във владение на Византийската империя, а византийската императрица Ирина посещава града. Тя възстановява града и го нарича Иринопол – градът на Ирина.
През 812 г. Иринополис отново е български и носи името Берое, след победоносната война на Крум от 812 г. До края на X в. градът е в български ръце и придобива изцяло български характер. Българите наричат града Боруй.
През 1858 г. по предложение на старозагорския възрожденски деец Тодор Шишков местните жители започнали да наричат града си Железник.
Поради голямата будност и настойчивост на заралии, на 13 април 1871 г. градът получава и днешното си име Стара Загора.
Забележителности в Стара Загора
Античен форумен комплекс на Августа Траянасе намира в самия център на Стара Загора и е част от Археологическия резерват „Августа Траяна – Верея – Боруй“. Територията, на която е разположен, обхваща около 7 дка и включва каменен площад с постамент за статуя, амфитеатър за над 1 300 зрители, терми, крепостни стени, Западната порта и част от главната търговска улица на античния град (decumanus maximus). Античният форум и днес е сцена за множество спектакли, концерти и други събития.
Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“ е издигнат в памет на героичните и трагични събития, сполетели града по време на Руско-турската война (1877-1878). Той е посветен на битката за Стара Загора на 19/31 юли 1877 г. В основите на развятото знаме, което българските опълченци и руските войни опазват с цената на своя живот, е положена костница. Монументално стълбище със сто стъпала напомня, че паметникът е издигнат век след боевете за Стара Загора.
Архитектурен комплекс „Музей на религиите“ е необикновен и единствен по рода си в България, място, на което в продължение на хиляди години са почитани различни божества, а храмовете, посветени на тях, са надграждани един върху друг. Днес сградата е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение, а изкусно изрисуваните стенописи са художествен паметник на културата от национално значение.
Музеят „Неолитни жилища” пренася посетителите повече от 8 000 години назад във времето. Той пази находки, които са от огромно значение за историята на човечеството. Тук са съхранени две жилища от VI хилядолетие преди Христа – най-добре запазените сгради в Европа от този период.
Парк „Митрополит Методий Кусев“ (Аязмото) е един от най-големите и атрактивни паркове в Стара Загора. От незапомнени времена за него се носят легенди, а най-голямото му съкровище е скрито дълбоко сред дългите алеи и зеленината на парка. За любителите на животните парк „Аязмото“ крие зоологическа градина. Друго съкровище на парка е „Залата на смеха“ – там сред кривите огледала можете да видите себе си и другите под съвсем различен ъгъл и да се посмеете добре.
Народна астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“ официално е открита на 26 февруари 1961 година – годината на първия полет на Юрий Гагарин. Създадена от жаждата за знание на старозагорци и задружните усилия на професионалисти и любители астрономи, Обсерваторията позволява вече на няколко поколения да отправят поглед към звездите и да научат интересни факти за необятната вселена.
Икономика
Най-големият работодател в Стара Загора е промишлено-енергийният комплекс „Марица Изток“. Строителството на Мини Марица изток започва по разпореждане на Министерския съвет през 1952 г. с разработването на въглищния басейн и изграждането на рудник Трояново, ТЕЦ Марица Изток 1 и фабриката за въглища. Тя има капацитет 1,8 млн. тона и преработва ежегодно към 3,5 – 4 млн. тона въглища. Впоследствие се изграждат ТЕЦ Марица Изток 2 и ТЕЦ Марица Изток 3. Марица Изток дава 30% от електроенергията на България, а Мини Марица изток са най-големият производител на въглища в България (83%).
В промишления комплекс Марица Изток заплатите са едни от най-високите в България. „Марица Изток“ се модернизира, като се подменят остарелите инсталации, увеличава се капацитетът на произведената електроенергия и се изграждат пречиствателни мощности, които да редуцират до минимум вредните емисии, изхвърляни в атмосферата.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
