В навечерието на отоплителния сезон човек се замисля как наистина да бъде отоплителен, а не дзиндзиркащ. Сънува кошмари със сметките за ток и парно, върти се в кревата и пресмята колко ще му остане от заплатата и дали не може да измисли някакви допълнителни приходи.
За вас не знам, но аз вече измислих – идея за един милион. Само един, защото съм скромен, да беше друг, щеше кожата да смъкне от гърба на държавата и отгоре на всичко – паметник щеше да си поиска.
Само преди няма и седмица си имахме поредните избори. Редяхме се по опашки, карахме се заради машините, тук-там – пердашихме опонентите.
Абсолютно безсмислено губене на време, нерви и пари! От месец и нещо със сигурност вече се знаеше кой ще спечели! А го научихме от неочакван източник – букмейкърските къщи.
Букмейкърите ни посъветваха да заложим, че Васил Терзиев ще бъде кмет на София (с коефициент 1,15) – и той стана!
С абсолютна точност заложиха на Костадин Димитров в Пловдив – и хората го избраха въпреки ниския коефициент на залозите (1,18).
И за Стара Загора предвижданията им бяха съвършени – Живко Тодоров бе избран още на първия тур.
И за Бургас (коефициент 1,5, ако бяхме заложили на Димитър Николов).
И за Монтана. И за Враца. И за Видин. Дори – за Девня!
И какво от това, ще кажете. Почакайте, сега картинката ще стане по-ясна!
Всеки месец се бъркаме с 55 000 лева, за да платим на склада, в който се пазят машините за гласуване. За трите години, откакто си ги имаме – два милиона. Но това още не е нищо – бълха ни ухапала!
Само за месец държавата опуха сто петдесет и един милиона за двата тура на общинските избори.
Разбира се, има и плащания, които не се отчитат официално, но за тях научаваме от бюлетина на МВР. В Несебър, например, полицията конфискува 400 000 лева, с които трябвало да се напазаруват избиратели. Колко не са конфискувани в другите апетитни градове – никой не знае.
Но можем да направим обоснованото предположение, че при единична цена от 150 лева на калпак, поне десетина милиона от партийните субсидии и доброволни дарения от симпатизанти са заминали в неизвестна посока.
Ако включим и платените телевизионни изяви, билбордове, плакати, социологически проучвания, пътуванията на лидерите за агитация из страната, нищо чудно целият масраф да надхвърли двеста милиона. Като добавим и разходите на ЦИК (двайсетина милиона) – ето ви четвърт милиард!
Двеста и петдесет грешни милиона за едното нищо – след като всичко се знаеше предварително!
Та, да се върнем към моята идея – гениална и проста като Колумбовото яйце! Щом заложните къщи без никакви разходи с почти стопроцентова точност могат да предвидят кой ще спечели изборите – има ли смисъл от цялата дандания, късане на нерви, разправии с машини и сбъркани протоколи?
Партиите просто трябва да обявят кандидатите си, букмейкърите да изчислят шансовете им за победа – и – готово!
Друг би поискал десет процента от спестения четвърт милиард, но аз, както вече изтъкнах, съм скромен – и един милион ми стига!
Дами и господа народни представители, уважаеми академик Денков и скъпи негов началнико, господин Пеевски – дайте си ми милиона!
Пък паметник не ща – айде, няма нужда!
С милионерски поздрав,
Румен БЕЛЧЕВ
