Има дела, които карат обществото да се пита: може ли да е толкова калпаво родното правосъдие?
Едно от тях напомни за себе си на 7 декември 2023 г., когато Марио Николов осъди прокуратурата за 50 000 лева обезщетение. През 2006-а той бе обвинен, че е ръководил престъпна група, която между 2002-2005-а е източила 14,5 млн. лева по програма САПАРД. Сигналът беше подаден от Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, в който се описваше престъпната схема: прави се фиктивен проект, според който 44 фирми внасят скъпа нова техника за месопреработка от Германия и Швейцария, но в България се вкарват евтини стари машини. След сигнала властите в Германия обвиниха двама немски бизнесмени, които участвали в бандитската схема, като съставяли фалшиви фактури по поръчение на хора от България. През 2008-а те бяха осъдени и отдавна излежаха присъдите си. А у нас процесът срещу Марио Николов, един от спонсорите на президента Георги Първанов, забуксува от самото начало. Прокуратурата раздели делото на две, започна да прехвърля разни доказателства насам-натам и направи всичко възможно обвиняемите да бъдат оправдани. Което и стана след 12 години имитация на правосъдие.
Което едва ли е чудно, след като всичките 44 фирми са били спонсори на БСП и на „Българската Коледа“ по времето на Георги Първанов. Накрая Апелативният специализиран съд официално прекрати процеса поради давност през 2018 г. Това предизвика реакция у шефа на ОЛАФ Джовани Кеслер, който изрази своето недоумение: как при едни и същи доказателства има осъдителни присъди за германските участници в аферата, а от българските нито един не получи присъда? Горкият, ще получи отговор от родната Темида, когато цъфнат налъмите.
Смъртта на Мартин Божанов обаче подсказва защо след края на дела като „Аферата Сапард“ или след като Христо Ковачки бе оправдан за неплатени 17 милиона ДДС, тържествуват обвиняемите вместо справедливостта. Неговото убийство освети като с прожекторен лъч организирана престъпна група от полицаи, следователи, прокурори, съдии, адвокати и политици, която получава заплати, за да защитава държавността, но вместо това я руши, като защитава престъпници. Срещу огромни пари.
Ще припомним, че само при „Аферата Сапард“ са откраднати над 14 милиона, потънали в незнайни джобове, партийни офиси и президентски инициативи. Правосъдието работи срещу себе си, така че вместо да осъжда престъпници, те да осъждат него. И след това да получават от държавата милиони обезщетения. По делото „Октопод“ например прокуратурата и МВР бяха осъдени от Алексей Петров и неговата фирма „Лев Инс“ да му платят обезщетения за 82 милиона и 300 хиляди лева! Пари, с които може да се купи всеки магистрат, министър и политик. Може би е прав Борислав Сарафов да нарича своите подчинени от Софийска районна прокуратура „шпиц команда за замитане на дела“, понеже държат на трупчета от 2004-а 25 висящи преписки срещу Нотариуса. А по 200 сигнала за имотни измами изобщо не се работи. Смехотворно е обаче временният главен прокурор да ни внушава, че в продължение на 25 години не е чувал за този мошеник, който съсипва съдби чрез подкупване на негови колеги.
Както е смехотворно и президентското вето на Румен Радев, който не иска следствието да се отделя от прокуратурата. Сякаш не знае, че то отдавна е отделено и се намира в ресторанта на „Осемте джуджета“, собственост на бившия шеф на столичното следствие Пепи Еврото, в ресторанта „Делвата“, собственост на бившия служител в ДАНС Алексей Петров-Трактора, в достъпния само за магистрати, полицаи и политици „SS клуб“ на Мартин Божанов-Нотариуса. Заведения, които са ползвани като следствени офиси, правни кантори и съдебни зали, където тайно от обществото ни са издавани недокументирани черно на бяло присъди, решавано е престъпници да бъдат оправдани, а невинни – осъдени, и са си разпределяли милиони от изнудване, отнемане на бизнеси и обезщетения, които са присъждани заради нарочно протакани или некадърно провеждани от тях процеси.
Още по-смехотворни пък са напъните за промени в конституцията, които заобикалят най-важния проблем: имунитетната независимост на магистратите. Имунитет, който ги прави недосегаеми за техните грешки, некадърност, корумпираност, партийни обвързаности, икономически зависимости, некомпетентност и престъпно отношение към професията, които раждат милиони обезщетения. Плащани обаче не от магистратите, а от данъкоплатците. Заради тази безнаказаност те ще продължават да работят не за благото на обществото, а за своето собствено.
Сергей Трайков
Още актуални коментари – четете тук
