През 1988 година филмът от жанра с бойни изкуства „Кървав спорт“ превзе боксофиса и даде на любителите на жанра нова звезда – Жан-Клод Ван Дам. Още тогава се знаеше, че филмът претендира да е по действителни събития, но подробности, поне в България, станаха известни малко по-късно.
Истинският шампион, в който Ван Дам се превъплъти, е скандалният експерт по бойни изкуства Франк Дюкс, който, както по всичко личи, е или един от най-великите бойци в света, или един от най-великите измамници, успял да заблуди за дълго както любителите на бойни изкуства, така и медиите.
Роденият през 1956 година Франк Дюкс очарова медиите и зрителите с историята си за своето обучение в нинджуцу от сенсея Сензо Танака и последвалата си победа в мащабен таен турнир в свободен стил, наречен Кумите. Именно победата му в Кумите на Бахамите послужи като вдъхновение за филма от 1988 година „Кървъв спорт“, в който освен забележителното участие на Ван Дам и Боло Юн, е участвал и самият Дюкс, но като консултант за бойните сцени. До идеята за филма се стига, след като в списание „Черен пояс“ авторът Джон Стюард описва разказа на шампиона.
Дюкс е служил в морската пехота и разказва, че е изпратен в Югоизточна Азия в периода 1975-1981 година, като именно през 1975 той печели Кумите. Има няколко военни награди. Претендира и че е бил вербуван от ЦРУ като таен агент. Писал е статии за издания по бойни изкуства в качеството си на експерт в боя с нож. Бил е и консултант на други филми за бойни изкуства през 90-те години.
Според неговия непотвърден разказа той има над 300 поредни победи в двубоите си и държи редица невероятни рекорди на Кумите, като този за 56 поредни нокаута и на-бърз нокаут /0,12 секунди/. Дюкс е известен и с много други учудващи твърдения за впечатляващите си успехи. Представил се като първия западняк, печелил Кумите, и първия човек, на когото е било разрешено да говори за турнира. Дюкс е основал школа за преподаване на неговия собствен боен стир – Дюкс Рю нинджуцу.
Впечатляваща кариера, ако е истинска, но с времето много неща в имиджа на Франк Дюкс се пропукаха до положение, при което той си спечели много противници с непотвърдените си хвалби и разминавания в данните за биографията и постиженията си.
Проследяването на историите на белия ниндажа показа, че за най-впечатляващата част от тях – тази, свързана с обучението му и с Кумите – единственият източник за потвърждение е самият той. Военното му досие наистина съществува, но според него той не е пращан в чужбина, да не говорим за контакти с ЦРУ. На това Дюкс отговаря само, че военните са му променили досието, за да го компрометират. Що се отнася до ЦРУ, информацията му бе отречена от невероятно високо ниво – директора на агенцията Робърт Гейтс и командващия войските на САЩ през първата война в Ирак, ген. Норман Шварцкопф. Военните награди също са несъществуващи, поне по документи.
Самият автор на прословутата статия от 1980 – Джон Стюарт, впоследствие призна, че съжалява, задето я е написал и е бил „наивен“ да вярва на думите на Дюкс. Други автори, които са търсили сведения за състезанието Кумите, подчертават, че не са стигнали до абсолютна никакви данни. Кенет Уилсън от Министерство на спорта на Бахамите е категоричен, че е невъзможно турнир от такъв мащаб /60 кръга свободни двубои с пряко елиминиране/ да остане напълно скрит.
Дюкс е наистина експерт по бойни изкуства, но неговата шампионска легенда бе сериозно разклатена през 1993 година, когато той се спречкал с кикбоксьора Зейн Фрейзър, с когото имали и лични дрязги, станал бой и Дюкс бил победен. Той твърдял, че противникът му подло използвал бокс, но наблюдателите, включително съдия от ММА, не споменават такова нещо.
Историята с Танака и Кумите също много издиша и единственото, което остана от нея, е самото твърдение на Дюкс. Така и не бе намерена следа от експерт, наречен Сензо „Тигъра“ Танака, който уж е водил Дюкс в Япония, за да го обучава. Там шампионът има разминавания, особено като става дума за съдбата на Танака. На Джонсън той казал, че не знае какво е станало после с Танака, а впоследствие е твърдял, че японецът е починал и му е завещал повеля да спечели Кумите /както стана във филма/. През 2017 година Дюкс съобщи, че е намерил смъртния акт на Танака, който е починал през 1975 в Лос Анджелис, докато на сайта му през 2016 година пише, че е починал в Япония.
За самото Кумите така и не се намери нищо. Според изследователя Джон Джонсън, който открил фактура за организацията, която уж организира Кумите, тя има за единствен получател Франк Дюкс, а трофеят от турнира бил купен от местен магазин за такива артикули. Към момента много авторитети в бойните изкуства смятат, че Дюкс е изфабрикувал историята си. Единствената следа бил някой си Ричард Робинсън /също пресъздаден и във филма/, за който Дюкс казал, че го е срещал на Кумите. Той бил потърсен от изследващия историята Джон Джонсън. Робинсън потвърдил версията на Дюкс, като казал, че е бил поканен на турнира в качеството си на непобеден борец от Lower Merion High School /което е странно, защото това си е гимназия/. Джонсън обаче открил, че Робинсън не е учил в тази гимназия, а е бил съученик на Дюкс. Когато казал това на Робинсън, той се объркал и отговорил „бяхме приятелчета с Франк в Лос Анджелис“.
Големи разминавания е допуснал Дюкс и когато съобщава за броя на победите си. През 1980 година той казва за „Черен пояс“, че статистиката му е 321 победи, 1 загуба и 7 равни двубоя. През 2014 обаче казва за AXS TV, че има 329 победи и нито една загуба. Издателят на списание за бойни изкуства Къртис Ронг се съмнява, че рекордът от 56 поредни нокаута е възможен. Наистина има експерти, които смятат, че е, но според журналистите проблемът с този и другите невероятни рекорди на Дюкс е, че единственият, който може да ги потвърди, е самият той.
Дюкс има и други невероятни истории за разказване, и те звучат една от друга по-изумително. Той казва, че вече не притежава меча, с който са го наградили за победата в Кумите, защото го е продал в опит да спаси група сираци от пирати. Още бил предотвратил опит за убийство на Стивън Сегал, а несъответствията в биографията му като майстор на бойните изкуства са изфабрикувани от неговите противници, като например учителя по нинджуцу Стивън Хейс.
Много експерти по темата с бойните изкуства вече напълно отричат историите за постиженията на Франк Дюкс, но все още има и такива, които допускат, че поне в част от думите му може да има истина. Някои смятат, че въпреки многото несъответствия в разказите там някъде, между пълното отрицание и доверието в думите на майстора на бойни изкуства може би се намира истината. Други допускат, че Дюкс просто силно е преувеличил успехите в кариерата си и че е възможно да е спечелил някакво Кумите, но то със сигурност не е такова, каквото е пресъздадено във филма „Кървав спорт“.
