Последиците от пандемията от COVID-19 имат катастрофално въздействие върху оказването на помощ на онкоболни. Това заяви директорът на Европейското регионално бюро на Световната здравна организация (СЗО) Ханс Клуге по случай Световния ден за борба с раковите заболявания.
По данни на СЗО, в ранните етапи на пандемията прекъсване на услугите заради неинфекциозни заболявания са докладвани в 122 от 163 държави по света, а в една трета от страните в европейския регион такива смущения са повлияли изцяло или частично на предоставянето на онкологична помощ.
Цифрите говорят сами за себе си, подчерта Клуге: през 2020 г. в Европа с рак са диагностицирани 4,8 милиона души, което прави 13 000 ден, 546 на час, 9 души на минута.
Прекъсване на онкологичната помощ
Ограниченията за пътуване и натиска върху здравните системи, ангажирани с борбата срещу COVID-19 доведоха до прекъсвания онкологичната помощ в целия регион, както и до значителни закъснения в диагностиката и лечението, които имат пряко въздействие върху шансовете за възстановяване и оцеляването на стотици хиляди пациенти. Няколко страни са изправени пред недостиг на лекарства за лечение на ракови заболявания, а икономическата криза е задълбочи допълнително съществуващото неравенство, каза още регионалният директор.
Във връзка с това от днес СЗО стартира Общоевропейска инициатива за борба с рака, която има за цел да обедини усилията за повишаване на ефективността на мерките за профилактика и борба с онкологичните заболявания. Тя ще даде възможност на хората, формиращи политика, да вземат правилни решения за ефективно противодействие на рака.
Инициативата се състои от пет елемента: превенция, ранно откриване, универсален достъп до диагностика и лечение, палиативни грижи и фокус върху данните.
България – с най-голям процент болни от рак на дебелото черво в ЕС
България е с най-голям процент болни от рак на дебелото черво в ЕС. Само един от десет българи на възраст между 50 и 74 години минава на профилактичен преглед за това опасно заболяване. В същото време в Германия, например, 80% от хората в същата възрастова група редовно се проверяват за опасното заболяване.
Един милион души годишно умират в ЕС от различни видове рак. Раковите образувания причиняват една четвърт от всички смъртни случаи в държавите от Общността.
В източноевропейските държави, приети в ЕС през 21 век, от рак умират значително повече хора. По данни на „Евростат“, тъжната статистика оглавява Унгария с 340 починали от рак на 100 000 души население. На второ и трето място по смъртност от онкологични заболявания са Хърватия и Словакия. Всяка една от седемте държави, които са водещи по смъртност в ЕС, се намират в Източна Европа.
При южноевропейците жертвите на ракови заболявания са далеч по-малко. В Кипър на 100 000 население се падат 212 починали от рак, в Малта – 225, в Испания – 228. И на север, например във Финландия и Швеция, смъртността от рак също се движи в този диапазон. Германия се намира някъде в средата на статистиката с 248 смъртни случая на 100 000 души население.
Мъжете са по-уязвими от жените
Мъжете умират от рак много по-често, отколкото жените – това важи за всички страни в ЕС. Този факт е особено осезаем в Швеция, където раковата смъртност сред мъжете е с цели 74% по-висока. Сходно е положението и в Балтийските държави.
Най-смъртоносен се оказва ракът на белия дроб. Белодробните карциноми причиняват смъртта на около една четвърт от всички мъже, починали от рак, като при жените процентът е почти два пъти по-нисък.
При тях обаче ракът на гърдата е особено опасен. Сред особено смъртоносните ракови заболявания е и ракът на дебелото черво, който е еднакво опасен както за мъжете, така и за жените.
Непосредствените причини за образуването на злокачествени тумори все още не са установени с абсолютна сигурност, но специалистите посочват редица фактори, които явно благоприятстват появата на тази болест: консумацията на тютюневи изделия, свръхтеглото и обездвижването. И действително: трите ЕС-държави с най-висока ракова смъртност (Унгария, Хърватия и Словакия) присъстват и в списъка на десетте страни с най-много пушачи. По отношение на храната се наблюдава още една, поне косвена, зависимост: страни със средиземноморска кухня като Италия, Испания или Малта регистрират значително по-ниска ракова смъртност.
