Пропагандната теза на идеолозите на отцепването на Каталуния, че Мадрид ограбва Барселона бе пусната активно в оборот в референдума за независимост на Пучдемон, но тя е стара плоча. Особено активно е лансирана последно от правителството на Артур Мас през 2012 г., което публикува сметки и анализи, според които Каталуня дава 16.409 милиарда евро в общия бюджет на Испания – „ ограбване с минимум 8.4% от БВП на Каталуня“, сочи екипът на Мас.  Подобно твърдение лансира по-рано и бившият премиер Жорди Пужол : „Да се плащат близо 9% от БВП, а често и повече заради някаква политика на солидарност, е засилващ се грабеж, който силно вреди на Каталуня и на хората ѝ“, обявява той.

В основата на актуалните опорни точки на националистите стои деформирано Националистическо изследване от 1994 г., което първо поднася на обществеността обвинението за „грабеж“ от страна на Мадрид. В това изследване текущата сметка се изчислява като дефицит от 7.56% от БВП, от които 2.44 процентни пункта са „оправдани“ от приноса към солидарността между регионите. Автори са Жорди Понс и Рамон Тремоса, но и те говорят за излишен дефицит от повече от 5 пункта, а не 9. Процент, който не е толкова далечен от показателите за дефицитите в най-проспериращите региони на федералните страни – средно 3.85%.

В действителност каталунските националисти защитиха предложението си за фискален пакт по модел на баските – с квота за солидарност от 4% от БВП (в някои версии 2%). При това положение излишният дефицит не би бил осем пункта, а четири. В пропагандата обаче винаги биваха използвани 16.409 милиарда евро (8.4% от БВП). Тази сметка оборват категорично икономическият експерт Антони Сабалса в книгата си („Икономика на многонационална Испания“), който изчислява, че ако във времена на щедро харчене каталунският дефицит е около 8, във времена на криза е много по-малък и дори се превръща в излишък.

Същото доказват и Жозеп Борел (бившият председател на Европарламента) и Жоан Лораш в изданието „Сметките и приказките на независимостта“,  където доказват, че дисбалансът за Каталуня достига през 2015 г. не повече от 3.228 милиарда евро или до 1.6% от БВП.

Същевременно не се оспорва напълно тезата, че богатата Каталуня допринася съответно на богатството си за общия бюджет, но получава много по-малко инвестиции от адекватното за тежестта на нейния БВП и на нейното население като брой.

От 2011 до 2015 г. държавните инвестиции в бюджета за цяла Испания спадат с 36.6%, при 57.9% в Каталуня. Това е един от по-точните начини да се поправят дисфункциите – не грабежът, за който се говори – в сегашната ситуация. При всички положения обаче официалният фискален баланс на Мадрид за 2014 г. показва, че Каталуня не е първа по нетен принос към бюджета, а втората – след Мадрид, категорични са статистиците и икономистите.

По-големия нетен принос се обяснява с принципа на прогресивността по скала ( система) като при индивидуалното данъчно облагане. Фискалния дефицит се балансира също от търговския излишък. Както коментираха специализирани испански медии, същата картина се наблюдава на много места в страни от ЕС – при разлики между севера и юга. Но, когато „нетните платци“ от Европа се разбунтуваха и поискаха да плащат по-малко в общия бюджет, каталунските власти не се присъединиха към тези обединени искания. При положение, че „битката“, обръщат внимание анализаторите, бе за същото.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!