Днес, 1 септември 2019 г., се навършват 80 години от началото на най-зловещата каспница в човешката история – Втората световна война. В продължение на 6 ужасяващи години /от 1 септември 1939 до 2 септември 1945 г./, в които трае мащабният конфликт, съдбите на военни и цивилни в по-голямата част от света се променят безвъзвратно. Според различни източници Втората световна война е взела между 50 и 60 милиона жертви, а има и много по-мрачни неофициални оценки.
Втората световна война противопоставя териториалните амбиции на Нацистка Германия, фашистка Италия и империалистическа Япония срещу внушителния и малко очакван съюз между САЩ, Съветска Русия и Британската империя. Нещо повече – тя противопоставя не просто армия срещу армия, а нация срещу нация, въвличайки в сблъска огромни маси цивилно население от всички слоеве на обществото. Водените между двата лагера битки по суша, въздух и вода се простират от Западна Европа до степите на Русия, от пустините на Северна Африка до джунглите на Югоизточна Азия, във водите на Атлантическия, Тихия и Индийския океан.
През 1938 г. Германия, Франция и Великобритания подписват Мюнхенското споразумение, с което Судетската област бива отнета от Чехословакия и присъединена към Германия. През 1939 г. пък Германия и Съветският съюз подписват т.нар. Пакт Молотов – Рибентроп. Това е исторически документ, с който в сферата на съветско влияние попадат Литва, Латвия, Естония, Финландия, част от Полша и част от Румъния, а Хитлер получава зелена светлина да нападне Полша.
На 1 септември 1939 г. Вермахтът нахлува в Полша и след няколко дни съпротивата на поляците е преодоляна. В този момент Третият Раайх вече владее Австрия и Судетите. През периода май-юни 1940 г. германските войски окупират Белгия, Холандия, Люксембург и Франция. Същевременно силите на италианския съюзник на Хитлер превземат Британска Сомалия, а в периода между ноември 1939 и март 1940 г. се води Съветско-финландската война.
Успоредно с тези събития Япония постепенно окупира огромни територии в Източна Азия. Най-кървавият период на Втората световна война настъпва на 22 юни 1941 г. с нахлуването на хитлеристката армия в Съветския съюз, а след нападението на Япония срещу американската военноморска база в Пърл Харбър на Хавайските острови на 7 декември същата година в конфликта се включват и Съединените щати.
Европейската фаза на войната приключва с безусловната капитулация на Германия през май 1945 г., а азиатската – с капитулацията на Япония в началото на август същата година.
Тя бива до голяма степен ускорена от страшно събитие, което изглежда като логичен връх на бузмието на тази война. Няколко дни преди капитулацията САЩ пускат атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагазаки, избивайки над 200 000 души /в някои източници – 330 000/. Това е първата и засега единствена употреба на ядрено оръжие в света.
Последствията от войната са разрушителни и ужасяващи. Те прекрояват зоните на влияние за десетилетия и хвърлят стотици милиони хора от много народи в ноктите на друг античовешки режим – комунистическия.
Скоро най-голямата война в човешката история бива последвана от друга, по-тиха, но потенциално още по-опасна – Студената война. Предопределена от изходните позиции след Втората световна война и доминирана от опасенията от ядрен конфлликт, тя беляза живота на няколко поколения със сянката на страха.
Днес напрежението отново започва да напомня за тези мрачни години, а недопускането на ново военно безумие е най-големият тест за зрелостта на човешката цивилизация.
