Избори се печелят само на антиимигрантска вълна. Това рече министър-председателят в деня, в който Себастиан Курц и вече силно преформатираната по негов тертип Народна партия спечелиха убедително изборите в Австрия.
Курц, на 31 години, след няколко дни ще е канцлер на Австрия. Досега беше само външен министър.
Детето-чудо Себастиан Курц успя да надвика гласовития лидер на Партията на свободата Хайнц-Кристиян Щрахер и му взе антиимигрантската риторика. Шрахер взе бронзова награда, ма е доволен, щото вероятно ще влезе в правителството.
Ако не му врътнат голяма коалиция пак, разбира се.
Основателят на Партията на свободата Йорг Хайдер, вече покойник, вече беше част от австрийското правителство в едно недалечно минало. Беше принуден да се оттегли – заради Европа.
Наследниците му възприеха същата реторика, но вече не говорят за Остзит. Демек – напускането на Европейския съюз не e на дневен ред.
Ще градим живота нов – едно време – с Георги Димитров, а сега – с Европейския съюз.
Този път ние сме по-напред от Австрия, зависи все пак от гледната точка.
Наш`те Хайдеровци и Щрахери вече са в правителството и мъркат ли, мъркат. Това ЕС, това НАТО – ние сме together, insieme, zusammen. Заедно.
Първи беше Първанов. Той прегърна и целуна знамето с четирилъчната звезда и това с 12-те звезди – тогава – понеже иначе нЕмаше власт, власт нанай, както викат едни хора.
Да не бъда разбран криво.
В началото имаше ясна разделителна линия. Ние сме за Европа. Те са за Съветския съюз.
Сега не е така. И те са за Европейския съюз. И даже за НАТО. Но и за Съветския.
Това е шизофрения. Нормален човек ще се чалне.
Не и наш`те. Те си се чувстват комфортно.
А иначе – ако е нужно да се правят някакви изводи от австрийските избори, чисто политологични, то е, че популизмът винаги може да бъде надвикан. С повече популизъм.
Сега въпросът е друг. Как Курц ще вземе завоя. В смисъл – хем да вика срещу ЕС. Хем да бъде в него.
Ние тука това отдавна го можем.
